Най-активни в желанието си за промяна са европейците на възраст между 55 и 69 години
Срамно малко българи изразиха мнението си в какъв ЕС искат да живеят през първите 7 месеца на Конференцията за бъдещето на Европа.
Чрез нея трите водещи институции на блока - Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия, дават възможност на европейските граждани от всичките 27 държави членки да участват в дебат относно предизвикателствата и приоритетите на бъдещето, за да създадат заедно обединена Европа, от която ще искат да са част.
Никога досега ЕС не се е допитвал до всичките си жители. “24 часа” организира през декември специална дискусия по темата, в която участваха Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България; българските евродепутати Илхан Кючюк и Ева Майдел, които са част от делегацията на ЕП за Конференцията за бъдещето на Европа; проф. Ингрид Шикова, преподавател в катедра “Европеистика” на Софийския университет, както и Десислава Симеонова от Перник, български представител в гражданските панели.
Инициативата се състои от няколко елемента. Всеки може да организира децентрализирани прояви - онлайн, присъствени и смесени събития, инициирани от лица и организации, както и от национални, регионални и местни органи навсякъде в Европа. Друга част от конференцията са европейски граждански панели, които обсъждат различни теми и представят своите предложения. В тях са представени граждани с различен географски произход, пол, възраст, социално-икономическо положение и/или ниво на образование. Разбира се, има и българи. Пленарните заседания на конференцията осигуряват възможност за обсъждане на препоръките на националните и европейските граждански панели, групирани по теми. В тях участват представители на ЕП, Съвета и ЕК, както и членове на всички национални парламенти и граждани. В заседанията участват и представители на Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, социалните партньори и гражданското общество.
Като част от процеса на конференцията на 19 април 2021 г. бе пусната многоезичната цифрова платформа. Тя е ключов компонент на конференцията, като дава на всеки гражданин на ЕС шанс да участва, като сподели идеите си на всеки от 24-те официални езика на общността. Гражданите може да направят предложения за промяна, да подкрепят идеите на други хора и да ги коментират. След това всички мнения на платформата се събират и анализират и служат като принос към работата на европейските граждански панели и на пленарното заседание на конференцията.
Има всякакви предложения. Най-много за първите 7 месеца на конференцията са те от Германия - 5289, следвана от Франция (2914) и Белгия (1852). Сред най-популярните са
есперанто да бъде признат
като един от езиците на ЕС,
като целият медицински персонал в болниците използва именно него, ядрената енергия да бъде насърчавана там, където не може да се използват възобновяеми източници, както и европейците да консумират по-малко месо. Значителна подкрепа събират и идеите за обща европейска армия и превръщането на ЕС във федерална държава. Европейците за пореден път настояват за край на преминаването от зимно към лятно часово време и обратното два пъти годишно.
Последният доклад за приноса на държавите членки обхваща периода от 19 април до 3 ноември 2021 г. Непохвални данни са записани там за интереса на българите. За проследените близо 7 месеца от България са регистрани едва 194 участия. Има и европейци, които не са посочили от коя страна са, но дори сред тях да има българи, участието на гражданите на нашата страна надали е много над 200 предложения, събития и коментари.
Изглежда, че
25-39 годишните са най-активната
възрастова група сред сънародниците ни
в платформата. Хората с висше образование са били много активни (61%) в периода от 19 април 2021 г. до 3 ноември 2021 г.
Приносът на европейците в платформата е структуриран в 10 основни теми. Любопитно е, че българите имат силен интерес към раздела “Други идеи", който генерира най-голям брой идеи. Темата “По-силна икономика, социална справедливост и работни места” е най-силно коментираната.
Най-много събития в България са организирани на тема цифрова трансформация (10), следвана от изменението на климата и околната среда (9).
За гражданите на България е важна борбата с корупцията и регулирането на лобирането в ЕС. По темата “Образование, култура, младеж и спорт” българите зоват за преоценка на европейското наследство и история. Освен това се подчертава необходимостта от дигитализация на образованието.
На европейско ниво за периода от 19 април 2021 г. до 3 ноември 2021 г. са подадени общо 29 012 мнения, съдържащи 9337 идеи, 16 017 коментара и 3658 прояви по всичките 10 теми. Регистрирана е активност от всички държави от ЕС.
До момента най-голям брой мнения са изразени по темите “Европейска демокрация” и “Изменение на климата и околна среда”, следвани от отворената тема “Други идеи”. Сред гражданите на ЕС представителството на възрастовите групи е доста разнообразно, като най-активни са хората между 55 и 69 години, като веднага след тях се нареждат тези между 25 и 39 години.
Окончателните резултати от конференцията ще бъдат представени в доклад до съвместното председателство. Трите институции на ЕС - Европейски парламент, Съвет и Европейска комисия, обещават незабавно да проучат възможните ефективни последващи действия по този доклад, като всяка от тях работи в своята сфера на компетентност и в съответствие с договорите на ЕС.
През следващите дни четете на сайта на "24 часа" какво предлагат европейците по част от темите на конференцията.
