Стига сме чакали Великите сили. Съдбата ни зависи от нас и работата, която свършим, призова Петков
Всяка седмица ще заседава една от 6-те комисии по сектори, така забуксувалата историческа става само една от тях и влиза в същото темпо
Признахме краткото име - Северна Македония, вместо РСМ, те отказват всякакви териториални претенции
До 2 месеца ще стартират редовни самолетни полети между София и Скопие. Това стана ясно след срещата на премиерите на двете страни Кирил Петков и Димитър Ковачевски в македонската столица. До месец пък трябвало да бъдат изчистени всички подробности.
Това бяха единствените конкретни срокове, които българският премиер спомена в Скопие.
“Стига сме чакали Великите сили. Съдбата ни зависи от нас и работата, която свършим.” Този призив отправи от Скопие Петков, след като разговаря с новия северномакедонски министър-председател и с президента Стево Пендаровски.
Думите на Петков дойдоха в отговор на въпрос дали наистина има натиск от страна на САЩ България да вдигне ветото си върху старта на преговорите на съседите с ЕС и заплашена ли е страната ни от санкции. Тези информации той определи като фалшиви интерпретации. “Няма риск от никакви санкции”, категоричен бе Петков. Това бе потвърдено по-рано през деня и от посолството на САЩ у нас, което разпространи позиция на Държавния департамент.
Думите на премиера обаче идват и след близо
2-годишна лобистка кампания
на Скопие срещу българските позиции в преговорите. Заплахите за санкции и натиск България да спазва правата на македонско малцинство на своя територия дойдоха в навечерието на визитата му през македонската редакция на финансираното от САЩ радио “Гласът на Америка”.
Два са конкретните резултати от посещението на българския премиер според неговата равносметка. Първият успех е, че Скопие изпрати нота до ООН, с която декларира, че няма териториални претенции срещу България, а в замяна българското правителство се съгласи да признае краткото име Северна Македония. Според Петков това е постигнато, защото за първи път на масата за преговори не е бил поставен цял пакет от искания, а само една конкретна стъпка.
Досега за българските власти името на западната ни съседка задължително бе Република Северна Македония, а България настояваше за нотата с отказ от териториални претенции още от подписването на Преспанския договор през 2018 г. между Скопие и Атина, с който Македония си смени името. Ковачевски подчерта, че
решението за името е намерено 30 г. след като през януари 1992-а България първа в света призна независимостта на Македония.
На няколко пъти в изказването си Петков използва доволно името Северна Македония. “Радостен съм, че това се случи, защото гледах как в интервютата си моят български приятел се мъчеше да произнесе пълното име на страната ни”, доволен бе и Ковачевски.
Според Петков това дава и отговор на въпроса защо е първият премиер, посетил Скопие след избирането на правителството на Димитър Ковачевски. “Защото, когато искаме да имаме добросъседство, подходът е друг и ние имаме вече реални резултати”, заяви той.
Като втори успех на премиерската визита пък бе посочено имено стартът на редовните полети между двете столици. Споразумение за откриване на самолетна линия София-Скопие има още от 2007 г., но полети не са осъществявани заради липсата на интерес от страна на авиокомпаниите. През 2013 г. бе лансирана и идеята за полети Бургас-София-Скопие-Тирана, но и тя не бе осъществена.
Според Петков транспортният министър Николай Събев вече дори имал конкретни договорки с македонската страна. Идеята му била авиолинията, за която има съгласие от 2007 г., да заработи така, че да е удобна за бизнеса, да се подбере внимателно какъв самолет ще я обслужва и какви връзки да се правят към други дестинации. “Бизнесът и правителствени делегации ще го ползват. А в следващите месеци активно ще го ползват и работните групи”, обясни Петков.
Обсъдено е и част от туристическите пакети на България и Северна Македония да бъдат общи, за да се привличат повече посетители.
Започнало е и обсъждане на конкретни участъци от Коридор № 8, който трябва да свързва Бургас с албанското пристанище Дуръс през Северна Македония.
Сред бързите проекти, договорени от двамата премиери, е и откриването на нов граничен пункт край село Клепало до Струмяни.
“Това, за което много се радвам е, че коалиционното споразумение работи.
Говорих с министъра на културата, на образованието, на външните работи, на икономиката, всеки от тях заяви пълна готовност да застане зад тази стратегия за развитие на отношенията ни с РСМ”, каза още Петков.
Всяка седмица да има заседание на една от петте нови работни групи, които ще съставят българското и северномакедонското правителство, се разбраха те.
Още на 25 януари в София ще има съвместно заседание на двете правителства, обяви македонският. На тази среща ще бъдат съставени и новите работни групи по инфраструктура, икономика, енергетика, образование и др., които предложи Петков. В комисиите освен представители на правителствата трябва да има и хора от секторите, да се засилва сътрудничеството, например български студенти да идват на обмен в Скопие, македонски да ходят в България, подчерта Ковачевски.
Всяка седмица ще има заседание на някоя от групите и ще се съобщават конкретните постигнати резултати. Фокусираме се върху всички общи неща, а работните групи ще решават специфичните въпроси. Така ще имаме желания и от двете страни резултат в най-скоро време, заяви пък Петков.
С последните си думи българският премиер заобиколи леко забраната от Консултативния съвет по национална сигурност преди седмица да не се ангажира със срокове за падане на българското вето върху старта на преговорите на Скопие с ЕС. Първоначално Петков си бе поставил за цел да постигне резултат по темата за 6 месеца.
Историческите спорове между Северна Македония и България вече ще се решават на фона на постигнатото и от другите работни групи, заявиха двамата премиери. (За комисията по история - виж на 3-а стр.)
Историята ще мине на второ мястона първо са темите като инфраструктура, икономика, търговия, защото те имат по-голямо значение за гражданите на двете държави, каза и Ковачевски.
България не с е отказала от нито едно свое искане
и това е препотвърдено на разговорите в Скопие, категоричен бе Петков в отговор на въпрос дали е потвърдил пред Ковачевски българските позиции от 2017 и 2019 г. за признаване правата на българите там, отпадане на езика на омразата и изчистване на исторически неистини, останали от времето на Югославия. Но вече ще се фокусираме върху надграждането. Тези въпроси, които стоят отворени, трябва да се решат, но ще са в различно измерение и в контекста на останалите работни групи, допълни той.
“За България остава приоритет защитата на малцинствата в Северна Македония, така че да няма ощетени българи в югозападната ни съседка. Нито различно отношение към тях”, декларира премиерът. И обясни, че ако има нарушения, той лично ще звъни по мобилния телефон на македонския си колега.
От изявленията на двамата премиери не стана ясно дали правителството в Скопие се е съгласило в преговорната рамка с ЕС да се запише, че преговорите се водят на официалните езици на ЕС и конституционния на РСМ - както настоява България. Искането на Скопие е да се запише, че преговорите се водят на македонски език.
“Ние сме държава, призната от България, и си имаме език. Подписали сме двустранни договори с формулировка за езика. Но македонският език е официално признат в ООН”, гласеше отговорът на Ковачевски. Тази позиция по-скоро означава, че Скопие държи на формулировката за македонски език, а описанието “конституционните езици” да остане само в договори с България.
“Уважаваме правото на самоопределяне на всички граждани на Северна Македония и използването на всички езици, записани в конституцията”, заяви пък Петков. Той отговори и на критиките от ГЕРБ, че всъщност постигнатото от неговата визита е заложено от правителство на Бойко Борисов. “Резултатите са постигнати в тези няколко дни, в които подготвяхме тази среща”, отсече Петков.
Скопие да изпрати максимално бързо нов посланик в София,
ангажирал се пък президентът Стево Пендаровски. Северна Македония няма дипломат в България повече от 2 г.
Софтуер на българската компания “Скейлфокус”, който улеснява живота на диабетиците, подари премиерът ни на македонския си колега. Фирмата работи от 2019 г. в Северна Македония и е най-голямата чуждестранна IT инвестиция. Проектът за приложение, което позволява на болните да водят електронен дневник на нивата на кръвната си захар, е подкрепен от българското правителство.
Задължават историците да се срещат веднъж на месец - ако някой саботира преговорите, ще го сменят
Историческата комисия между България и Северна Македония също ще трябва да заседава вече всеки месец. Това обяви премиерът Кирил Петков в края на визитата си в Скопие.
Комисията, чиято задача бе да изчисти спорните моменти в общата история, е напълно блокирана в последните две години. Северномакедонците в лицето на външния министър Буяр Османи пък предложиха промени в състава и начина на работа. Петков обаче отказа да отговори категорично дали планира смени в българския екип на комисията.
Тези хора трябва да се срещат един път месечно. Няма как да бъде направен прогрес, ако няма свършена работа. Ако видим, че някой е против, с премиера Ковачевски ще реагираме, коментира Петков.
Промяната е, че първо ще бъде изтъкнато постигнатото съгласие, защото има теми, по които е постигнато, заяви българският премиер. След обсъждане какви са най-добрите действия за историческата комисия пък щели да бъдат взети следващите решения.
Премиерът е повдигнал пред македонците и темата за промяна в техните учебници, за да отпадне езикът на омразата към България и българите. Тя е основен приоритет на работните групи, заяви министър-председателят. Според него темите, по които историците са постигнали съгласие, ще бъдат отразени в македонските учебници. Специално внимание той обърна на темата фашизъм и представянето на българските войски по времето на Втората световна война като “български фашистки окупатори”. “Ако има фашистки режим, нека той да бъде наречен така, но не и български. Фашизмът е причинил много злини в много страни в Европа, но той не е обусловен от националност”, заяви Кирил Петков.
САЩ отрекоха, че ще ни налагат санкции заради Скопие
Подкрепят евроинтеграцията на РСМ и Албания
Администрацията на президента Джо Байдън не обмисля санкции срещу българското правителство заради спора със Северна Македония. Това потвърди говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс в позиция, разпространена от американското посолство у нас.
“Съединените щати силно подкрепят присъединяването на Албания и Северна Македония към Европейския съюз. Вярваме, че това ще е от полза за всички страни в региона. Администрацията на президента Байдън не обмисля санкции срещу българското правителство и сме убедени, че правителствата на Северна Македония и България са поели по пътя на конструктивния диалог, което ще помогне да се разрешат своевременно техните различия. Оценяваме силния интерес на Конгреса на САЩ по този въпрос и ще продължим да поддържаме тясна координация с Конгреса по тази тема”, става ясно от позицията на Прайс.
Изявлението идва след интервю за македонската редакция на “Гласът на Америка”, в което конгресменът от Републиканската партия Клаудия Тени заявява, че налагането на санкции от САЩ на България заради наложеното от нея вето върху започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз е възможен вариант, особено ако София не промени позицията си.
Миналата седмица се появи и фалшива новина, че заместник държавният секретар за Западните Балкани Габриел Ескобар е настоял България официално да признае македонско малцинство. Малко след това посолството на САЩ у нас излезе с официална позиция, в която се казва, че американското правителство не е повдигало споменатите малцинствени въпроси пред българските власти.
