Ръководството на Прокуратурата на Република България изпрати „право на отговор“ във връзка с твърденията на председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси Милен Матеев.
Той съобщи преди три дни в ефира на бТВ, че Иван Гешев носи отговорност за ерозията на доверието в прокуратурата и че тя се превърна в бент, който спира развитието на всички сигнали за корупция по високите етажи на
властта.
Според държавното обвинение изложеното от председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси на 47-ото Народно събрание в предаването „Лице в лице“ на 14 януари 2022 г., по отношение на правомощията на главния прокурор и действия на прокуратурата е невярно.
Ръководството на Прокуратурата на Република България изготви право на отговор, съгласно чл. 18 от Закона за радиото и телевизията.
"Това се налага с оглед на факта, че считаме, че същите изявления са довели до заблуждение българските граждани.
Ръководството на Прокуратурата на Република България счита, че изложените твърдения от г-н Матеев, освен неверни и в противоречие с Конституцията и законите на страната, са изцяло и само политически, целящи въвеждане в заблуждение и отклоняване на вниманието на българските граждани от актуални проблеми, чието разрешаване е от компетентността на парламента и правителството, а не на прокуратурата.
Главният прокурор не разполага с правомощия и не контролира решения и действия на отделните прокурори по отношение на което и да е било лице. Нещо повече, с промените в Закона за съдебната власт от 2016 г., ясно е регламентирано, че прокурорите и следователите не са подчинени на главния прокурор. Наред с това главният прокурор не разполага със законови правомощия да извършва проверки и/или разследвания. Същите съгласно разпоредбите са от компетентността на конкретни наблюдаващи прокурори, определяни на случаен принцип.
В този смисъл твърдения, че „главният прокурор носи единствено отговорност за действия или бездействия на прокуратурата, основно по корупционни скандали, които се вихрят по високите етажи на властта“, не само не отговарят на истината, но и противоречат на законодателството в Република България.
Не отговаря на истината твърдението на г-н Матеев, че прокуратурата не е извършила „никакви“ действия по отношение на т.нар. „снимки в шкафчето“. Софийска градска прокуратура многократно е предоставяла информация за неприключило разследване, извършено по повод публикувани в медиите снимки и видеозапис, за които се твърди, че са направени в жилище, ползвано от бившия министър-председателя на Република България Б. Борисов. Това г-н Матеев би могъл да установи при елементарна проверка в интернет, вкл. и на интернет страницата на ПРБ – ТУК.
Не отговаря на истината твърдението на г-н Матеев, че „няма резултат“ по 14 преписки спрямо народния представител Д. Пеевски. Това също може да се провери при справка в интернет, в т.ч. и на интернет-страницата на ПРБ - https://prb.bg/bg/news/aktualno/51550-izyavlenie-na-govoritelya-na-glavniya-prokuror-siyka-mileva.
Нещо повече, същата публична информация е налична и в деловодството на Народното събрание във връзка с кореспонденцията с Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно действията и бездействията на компетентните български органи във връзка с наложените на 2 юни 2021 г. санкции на български физически и юридически лица от Службата за контрол на чуждестранни активи на министерство на финансите на САЩ.
Не отговаря на истината твърдението на г-н Матеев, че прокуратурата не е предприела действия по отношение на фалита на Корпоративна търговска банка. Ноторно известен факт е, че пред Специализирания наказателен съд има „висящ“ съдебен процес за фалита на банковата институция.
Имайки предвид отговорната позиция, която г-н Матеев заема, в качеството си на председател на Комисията по конституционни и правни въпроси на парламента, апелираме занапред да не допуска излагането на неверни от фактическа и правна гледна точка твърдения, които биха могли да въведат в заблуждение българските граждани.
За пореден път сме свидетели на твърдения, които не отговарят на фактите и имат политически цели, водят до уронване на престижа на съдебната власт, рушат доверието на българските граждани в институциите и са в противоречие с основополагащи европейски ценности.
