Председателят на антикорупционната комисия дава оставка идната седмица, тръгва си на 1 март след отчета - за да покажел, че цифрите и фактите са повече от празните декларации и обвинения
След 1 март Сотир Цацаров няма да е председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Решението му е лично и стана ясно от негов официален отговор до “24 часа”.
Изпреварващият ход на бившия главен прокурор да подаде оставка 2 години преди края на мандата изненада и медиите, и политиците в четвъртък - ден, в който КПКОНПИ оповести поредната си акция по разследване за корупция срещу кмета на Луковит Иван Грънчаров от ГЕРБ.
Намерението му
бе описано лично
от него след
въпрос на
“24 часа”,
в който медията го помоли за коментар на подготвяните от правосъдното министерство и група депутати законодателни промени. Тяхната цел е разделяне на комисията на две отделни - една, която да разследва корупция, и втора, която да се занимава с конфискация на незаконно придобитото имущество и конфликт на интереси. Макар все още да няма внесени окончателни текстове в парламента, темата придоби публичност след изявления на правосъдната министърка Надежда Йорданова и други политици. Тъй като до момента той не е коментирал законодателните идеи на новите управляващи, “24 часа” помоли официално Цацаров за мнение като шеф на комисията.
Ще коментирам декларираните намерения за законодателни промени следващата седмица, след като изпълня своето решение да подам оставка като председател на КПКОНПИ. Ще поискам да бъда освободен от тази длъжност, считано от 1 март, докогато ще внеса в Народното събрание годишния отчет за работата на комисията. Фактите и цифрите в този отчет ще говорят повече от празните политически декларации и обвинения. Разбира се, ще обявя ясно и мотивите за оставката си, гласи писменият отговор на бившия главен прокурор.
Именно в края на мандата му като първи обвинител Сотир Цацаров беше избран за председател на антикорупционната комисия през декември 2019 г.
Предложиха го от ГЕРБ и “Обединени патриоти”. По това време комисията беше без титуляр - Пламен Георгиев не можа да довърши мандата си до 2024 г. заради скандала с незаконното барбекю на терасата му.
В парламента
Цацаров събра
подкрепа от
всички партии
- ГЕРБ, ДПС, “Обединени патриоти” и “Воля”, които имаха собствен кандидат - Симеон Найденов, но в залата гласуваха и за двамата.
Само групата на БСП се раздели. 30 от червените гласуваха “за” Цацаров, а 27 бяха “против”. По сега действащия закон председателят на комисията се предлага от народните представители и се избира с обикновено мнозинство от поне 121 гласа. Също толкова са необходими и за освобождаването му, отново след предложение на депутати.
По същото време в края на 2019-а за главен прокурор бе избран Иван Гешев, а Цацаров веднага се зае с новата си работа. Преходът за него бе плавен, защото много от бъдещите клиенти на антикорупционната комисия вече бяха станали обвиняеми, когато беше главен прокурор.
Още на първото заседание, което той води, КПКОНПИ решава да внесе в съдилищата искове за отнемане на имущество за 2,7 млн. лв. На третото заседание комисията взема 14 решения за дела за отнемане на имущество на обща стойност 384 млн. лв. На същото заседание са образувани и производства за конфликт на интереси (едно от направленията в работата на КПКОНПИ) за общински съветници, ректор, зам.-кмет на областен град, директор на БНР и началник на НСО.
Седмица по-късно беше внесен иск в съда за 140 млн. лв. срещу Николай и Евгения Баневи, разследването срещу които също започна в мандата на Цацаров като главен прокурор.
В следващите 2 години
комисията под
негово
ръководство
работи без много
шум и скандали
въпреки законодателните пречки и стопираните дела за отнемане на имущество за милиарди заради две преюдициални запитвания до съда на ЕС в Люксембург дали може да се водят процеси за незаконно придобити имоти без влязла в сила присъда по наказателни дела. В сянка останаха стотиците становища и съгласувания на комисията по законопроекти, в които има предпоставки за корупция, подписани от Сотил Цацаров.
Той работи в политически комфорт по-малко от година и половина. Като главен прокурор отнесе доста критики от извънпарламентарната опозиция заради редовните си срещи с бившия премиер Бойко Борисов, но като председател на антикорупционната комисия тази практика беше преустановена.
През август м.г., когато Георги Георгиев от БОЕЦ искаше среща с него, Цацаров му отказа мотивирано - институцията публикува снимки на гражданския активист и протестър с Бойко Борисов, Лозан Панов и Цветан Василев. В същото време много политици и висши чиновници, включително и от ГЕРБ, ставаха обект на производства за конфликт на интереси и разследвания за корупция.
До лятото на 2020 г., когато избухнаха антиправителствените протести, оставката на Цацаров се обсъждаше в тесни юридически и политически среди, които още нямаха влияние.
Площадът обаче върна името му в оборот заедно с това на главния прокурор Иван Гешев. По времето на Цацаров като главен прокурор Гешев се издигна в йерархията, а в последната година беше и негов заместник. Много от
протестърите и
зараждащите се
партии
пакетираха името
на Цацаров с
това на Гешев
Така бившият главен прокурор и настоящият се превърнаха в т. нар. червена линия за преговори между партиите от сегашната управленска коалиция след изборите през ноември, когато правителството вече беше възможно и дори неизбежно. Победителите на вота “Продължаваме промяната” и партньорите им в коалицията от БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” водиха дълги преговори и записаха в споразумението си, че Гешев и Цацаров трябва да бъдат сменени. Лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев лично поискаха това още в първия ден след изборите и описаха новите си виждания за работата на комисията, включително и натоварването ѝ с разследващи функции както следствието, полицията и митниците.
Докато смяната на Гешев зависи от Висшия съдебен съвет, а не от политиците,
Цацаров може да
напусне поста си
само с
обикновено
мнозинство в
парламента,
което партиите на управляващите имат.
Радикални реформи в КПКОНПИ са записани още в програмата на “Продължаваме промяната”. Тя предвижда кадрови, институционални и функционални промени и най-вече обвързване на запорите с наказателните дела, което е един от спорните моменти през годините назад. Ново в програмата е инспекторатите към министерствата да докладват директно в комисията за конфликт на интереси и корупция.
Почти сигурно е, че комисията ще бъде разделена на две, както пише в законопроекта на ДБ, внесен в 45-ото народно събрание.
Идеите се споделят от всички коалиционни партньори. Хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов предвиждат избор на нови председатели на двете комисии.
Още от създаването на мегакомисията в този ѝ вид през 2017 г. от БСП бяха против, защото имаха свой законопроект, при който парламентът няма роля, а председателят се назначава от президента. По това време отношенията на Румен Радев с Корнелия Нинова все още бяха отлични. Към днешна дата очакванията са социалистите в Народното събрание да подкрепят идеите на “Демократична България” и “Продължаваме промяната” за бъдещето на антикорупционния орган.
Пътища, къща за гости,
саниране, земеделски земи -
търсят в документи корупция
и връзки с човек на ГЕРБ
Часове преди ексклузивната новина на “24 часа” за оставката на Сотир Цацаров служители на дирекцията за противодействие на корупцията влязоха на проверка в поредната община, този път в Луковит. Тя се управлява от Иван Грънчаров. Информацията, по която работи антикорупционната комисия, е за незаконни действия от лица, заемащи висши публични длъжности. През целия ден инспекторите разпитваха общинари и изземваха документи.
Проверяват се обществени поръчки за ремонт на пътищата в общината от последните две години на обща стойност 9 млн. лв. Има данни, че кметът е свързан с фирмите, с които общината е сключвала договорите. Проверява се също и строителството и фиктивното функциониране на къща за гости в с. Дъбен, която е изградена с европейски пари от фирма на Грънчаров, преди да заеме поста, а днес се управлява от съпругата му. Проверка на къщата за гости с всички екстри е била извършвана от Държавен фонд “Земеделие”, но сега се искат документи по данни за това, че дружества, участвали в изграждането ѝ, са спечелили обществени поръчки с възложител община Луковит.
Разследва се и санирането на жилищни сгради в града, както и на Спортната зала. Парите са по Националната програма за енергийна ефективност. Според информацията на антикорупционната комисия изпълнителят на санирането е свързан с кмета.
Обект на проверката са и продажби на земеделски земи на занижени цени, а купувачите отново са свързани с кмета. Иван Грънчаров е избран като кандидат на ГЕРБ през 2019 г.
За последните два месеца комисията, оглавявана от Цацаров, направи проверки на обществени поръчки за купуването на електрически автобуси за стотици милиони във Варна, Стара Загора и Враца. Материалите са предадени в прокуратурата, а оттам са препратени и в Европейската, която се ръководи от Лаура Кьовеши, защото средствата за купуването на возилата са от Брюксел. Според събраните данни има злоупотреби при провеждането на търговете, за да печелят определени изпълнители, доставките не отговарят на заложеното в условията на оперативната програма, по която се отпускат парите, а в два от случаите имало и материална облага за кметовете.
3,5 милиарда лева на (не)известни българи на “трупчета” в комисията
Наследникът на Цацаров ще бъде следен внимателно как ще реши казусите с Цветан Василев, Васил Божков, Иво Прокопиев, Николай Банев, Ветко Арабаджиев и всички клиенти, които са обект на проверките
Запори за над 3,5 млрд. лв. е наложила КПКОНПИ до момента, а близо половината от тях са в мандата на Сотир Цацаров през последните 2 години.
Най-големият иск в съда е срещу банкера Цветан Василев, който от лятото на 2014 г. е в Белград, за 2 млрд. лева. Делото е в Софийския градски съд. То обаче на два пъти беше спирано заради запитване до Съда на ЕС дали може да се иска отнемане на средства и имоти без влязла в сила присъда. Едното запитване беше от съда, който гледа делото срещу Василев.
От бизнесмена Васил Божков, който от януари 2020 г. е в Дубай, и съпругата му Елена Динева институцията търси 278 млн. лева.
Искът срещу Николай и Евгения Баневи и свързани с тях юридически лица е за 140 млн. лв. Двамата са подсъдими за участие в група за данъчни престъпления и пране на пари.
Делото срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви и техни фирми е за отнемане на имущество за 380 млн. лв. Двамата са подсъдими за данъчни престъпления и пране на пари.
Друг внушителен
иск е този срещу
Миню Стайков, подсъдим за злоупотреба с евросредства. Той е в размер на 137 млн. лв.
Две са делата срещу бизнесмена и издател Иво Прокопиев и съпругата му Галя Прокопиеви. Едното е в Софийския градски съд с размер на иска 451 476 лв. Другото е от 2018 г. и е в Бургаския окръжен съд. По него държавата претендира за имущество за 198 млн. лв. Прокопиев беше подсъдим, но го оправдаха по делото за продажбата на държавните дялове в EVN.
Дело за отнемане на имоти за 11 686 736 лв. има и срещу ресторантьора Веселин Денков, познат още като Весо Брадата. Той е подсъдим по три дела - за финансирането на убийството на брокерката Станка Марангозова, за изнудването ѝ и за участие в група за лихварство.
Кокаиновият крал Евелин Банев-Брендо също е с дело за отнемане на имущество за 23 млн. лв. Проверката по него е от няколко години, но искът беше внесен в съда от Цацаров като председател.
Наскоро от комисията съобщиха и за окончателно съдебно решение, по което се отнемат имоти за 340 хил. лв. от Петър Стоянов-Сумиста, осъден на доживотен затвор по делото “Килърите”.
В списъка са
стотици големи
бизнесмени, обвинени и подсъдими за тежки престъпления, както и други, които не са толкова известни, част от подземния свят в София и в страната. Освен тях обаче клиенти на Цацаров в последните 2 г. станаха политици от целия спектър. Срещу тях се водят дела за отнемане на имущество, проверки, производства, установени са конфликти на интереси.
Комисията на Цацаров, който често е атакуван за връзки с ГЕРБ, проверява депутата от партията Лъчезар Иванов например, който е един от най-близките хора на Бойко Борисов. През август комисията и ДАНС работиха по сигнал срещу Иванов за пране на пари при продажба на акции за 1,6 млн. лв. По проверката Специализираната прокуратура започна досъдебно производство.
Преди това бившият зам.-министър на икономиката и бивш шеф на Държавен фонд “Земеделие” Александър Манолев беше глобен с 10 хил. лв. заради конфликт на интереси при изграждането на къщата му за гости. Тя е построена, докато е бил начело на институцията, отпуснала европейското финансиране. Манолев беше обвинен от прокуратурата за злоупотреба с парите на Брюксел, а сега е подсъдим. След санкционирането му от финансовото министерство на САЩ заради корупция срещу Манолев започнаха нови проверки, които не са приключили.
Както и тези, които КПКОНПИ прави за Делян Пеевски, който е един от тримата българи в списъка “Магнитски”. Според бившия финансов министър Асен Василев, сега съпредседател на “Продължаваме промяната”, бездействието на антикорупционната комисия за хората, посочени от САЩ като корумпирани, е един от мотивите за реформа и кадрови промени в КПКОНПИ.
Всъщност
Пеевски е
проверяван
3 пъти
преди това, но несъответствия не са откривани. Бившият зам.-председател на ДПС Христо Бисеров също беше разследван от КПКОНПИ още преди Цацаров да стане председател, а под негово ръководство комисията води дело в съда за отнемане на незаконно придобито от фамилията му имущество.
Евродепутатът от БСП Елена Йончева също има проблем с КПКОНПИ. Срещу нея има иск в съда за отнемане на 158 хил. евро с произход КТБ. Заради тях прокуратурата ѝ повдигна обвинение.
Проверки и производства за незаконно имущество и конфликт на интереси има и за десетки кметове, общински съветници и други чиновници от държавната администрация с различна партийна принадлежност.
