Откакто България е в ЕС, обедняхме? Загубихме независимост? Популисти и националисти продължават да повтарят подобни лъжи. Нека видим колко печели България от членството си в ЕС. Георги А. Ангелов с числа и факти.
Откакто сме в ЕС, обедняхме, даваме повече пари, отколкото взимаме, загубихме независимост, ЕС ни забранява шкембе чорбата… Толкова често чуваме подобни "новини", че някои вече ги приемат за истина. Истината обаче е друга: България има полза от членството си в ЕС.
Преди повече от 31 години, на 22 декември 1990, Великото народно събрание приема решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности. На 25 април 2005 на тържествена церемония в Люксембург е подписан договорът за присъединяване на България към ЕС от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Преди 15 години, на 1 януари 2007, България стана член на Европейския съюз. 17-годишният процес на присъединяване към Общността е безпрецедентен - поради политическото единодушие и на ляво, и на дясно, че България трябва е в икономически и политически съюз с другите европейски нации.
Днес обаче руски пропагандни медии и някои български политици трупат дивиденти с твърдения, че България няма реална изгода от членството си в ЕС. В социалните мрежи и разни сайтове продължават да се появяват публикации, в които се твърди, че откакто сме в ЕС, в България нещата залязват, народът обеднява, а отгоре на всичко ЕС ни забранява мусаката, шкембе чорбата, ракията, кривите краставици, нестинарството, леденото хоро и още и още.
Немалка част от българите наистина вярват на тези безумни твърдения и митове, след като в парламента има винаги поне една партия, влизаща благодарение на скептицизма си към ЕС. Поредният такъв политик е и Костадин Костадинов, лидер на крайнодясната и русофилска партия "Възраждане". Според него България няма реална изгода от членството си в Европейския съюз към този момент. Той, както и другите националисти преди него, обича да повтаря любимите тези и на каналите за дезинформация, и на кръчмарските геополитически експерти: че България плаща на бюджета на ЕС повече, отколкото получава и че е загубила суверенитета си и е нужно възстановяване на българската държавна независимост и суверенитет, като решенията за България трябва да се вземат в самата страна, а не отвън.
Лъжи и изкривени факти
Това последното е просто лъжа, тъй като закони в ЕС се приемат на триетапна процедура, в която участват Европейската комисия, Съветът на ЕС и Европейския парламент, както и голям брой работни групи и комитети. Всяка страна членка има право на вето за решения в области, отнасящи се за "независимост и суверенитет" - като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и миграционната политика. Има право, разбира се, и да не участва в отворения пазар на стоки и услуги.
Що се отнася до финансовата полза: България е внесла в бюджета на ЕС малко под 14,16 млрд. лв. от 2007 до 2021 включително - по данни на Министерството на финансите. Само до 2015 по различни оперативни програми ЕС е разплатил проекти за над 13,16 млрд. лв. В приключващия следващ период до 12 януари 2022 ЕС е разплатил проекти за над 10,35 млрд. лв. А това означава, че България е получила над 9,3 млрд. лв. повече, отколкото е дала като вноска в ЕС до днешна дата. За следващия програмен период, на базата на най-груби сметки, се очаква България да внесе около 10 млрд. евро, а да получи от ЕС 29 млрд. евро, което означава, че страната остава сериозен нетен получател на средства от Общността.
Резултатът от членството и европейските пари е видим и осезаем в инфраструктурни проекти - като софийското метро, нови градски центрове, нови пътища, канализация. Но той се усеща и във всички области на живота. А че качеството понякога е ниско - това вече не е европейска вина.
Икономически растеж и по-високи доходи
Знаем от прехода, че "асфалт не се яде", но ако погледнем данните за икономическия растеж и жизнения стандарт, ще видим, че развитието на България през тези 15 години е сериозно. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек, измерен с отчитане на инфлацията (Real GDP), през 2013 е бил 5390 евро, а през 2020 - 6380 евро, по данни на Евростат.
Коефициентът на безработицата през миналата година е бил 4.6%, а при влизането ни в ЕС е бил 7.82%.
Средният общ доход на домакинство за 2008 година е бил 9297 лв., а през 2020 година - 15 704 лв. Въпреки че стандартът расте, България продължава да бъде най-бедният член на ЕС. Но границата с богатите, поне според показателя БВП на глава от населението по покупателна способност (PPS), се топи, макар и бавно. По този показател през 2007 България е била на 41% от средния PPS за ЕС, а през 2020 стига до 55%.
В някои други области направо са постигнати чудеса. Така при влизането ни в ЕС в България е имало 3020 деца, отглеждани в социални домове, а през 2020 те вече са били едва 290.
Освен това Брюксел играе съществена роля като партньор регулатор в процеса на реформи в съдебната система и борбата срещу корупцията.
Обратната страна на медала
Като цяло само популист може да реши, че свободното движение на стоки без мита в пазара на 27 страни, свободното придвижване на хората из същите тези 27 страни и свободата да работиш и да учиш в тях може да бъде заменена със някакъв химерен суверенитет. Гражданите на Великобритания в момента го осъзнават.
Разбира се, България плати за това с нещо ценно - с хора. Заради ниския стандарт и местни особеност, като корупция и несправедлива съдебна система стотици хиляди българи решиха да живеят в други страни от ЕС. За последните 10 години официално 396 000 българи са напуснали страната, според първоначалните данни от преброяването.
