След бунта на "Възраждане": разбираме ли какво ни се случва? Утре някой друг Рубльов, Босфоров или Човек с нощно шкафче ще събере пред НС още повече народ - и ще успее да го превземе, защото се видя, че хич не е трудно.
Коментар от Веселин Стойнев за "Дойче веле":
Сутринта на 12 януари е трудно да доближиш парламента. Даже пропуск за него от синята будка взимаш с полицейски ескорт. В 12:00 ч. ще е протестът на „Възраждане“ срещу зеления сертификат. „Разбрали са се вътре до 11:00 ч. да приключат“, казва ескортиращият полицейски началник. Отвътре обаче представителите на „Възраждане“ тупат топката, искат почивки - каква обсада ще е, ако депутатите са си тръгнали. Към 12:00 на трибуната излиза Цончо Ганев от „Възраждане“. Гласът му ечи от телевизорите в журналистическото кьоше и в стаите на парламентарните групи. Дълги минути каканиже за диктат над опозицията - митингът вече е започнал от пленарната зала. Отвън с музика, байраци и хоругви са се събрали стотици, като мнозина са докарани с автобуси. Някой подсеща, че ни е за сефте протест с рейсове - досега все на контрапротести ги докарваха.
Какво видях в парламента и на площада отпред
Пак кънти гласът на Ганев - ехото е излязло навън. Громи потисниците на народа от платформа пред паметника на Цар Освободител. До него подсмърча Ковид непукистът на републиката Атанас Мангъров. От видео стена смугло грее ликът на партийния вожд Костадин Костадинов (за недолюбващите го просто Копейкин), който е паднал жертва на Ковид карантина. Ганев хем зове суверена да пази полицаите, хем се заканва да изкара депутатите от сградата с краката напред. Доволен е от собствените си крака, довели го от парламентарната трибуна до трибуната под Коня. Вътре той представлява онези отвън, а отвън иска да ги заведе да се самопредставляват вътре. Съвсем пряка демокрация.
Съпартийците му отвътре също напират да излязат навън, да свалят кожата си на представители на народа и да нахлуят в парламента като чист демос. Не са ония, разобличени като ваксинирани - кротнали са се от страх, а за срам и време не остана. Други, по-бойни, като Ангел Георгиев и Искра Михайлова, са се настървили да отворят парадния вход. Протестиращи тъкмо са пробили полицейския кордон и двама аха да видят сметката на вратата, та НСО трупа маси за барикада отвътре. Георгиев обаче ще е новият троянски кон, който ще отвори портите на крепостта. Решително се изплъзва от двама гардове, плахо хванали го под ръце, за да го издърпат от вратата. Иде ти да му насвиеш сармите, ама нали е суверенен. А и днес е звездният му миг пред камерите. Телевизиите предават на живо от парламента и от площада едновременно и стават съорганизатори на протеста.
От малките прозорчета на втория етаж на сградата като от блиндажи щракат професионални фотоапарати и смартфони. Отдолу им отвръщат със средни пръсти. Полиция и жандармерия без доспехи брани цитаделата с голи ръце по метода на изтласкването. За кратко прилагат и по-успешна тактика - изваждане поединично на пробилите центъра на фронта. Малко след като повечето депутати са напуснали сградата, демосът пробива кордона и пред служебния вход. Под обсада остават още няколко депутати и сътрудници.
Част от народните представители вече са отишли да заседават в комисии в другата парламентарна сграда, бившия Партиен дом. В късния следобед чуват шума от протеста, който минава покрай зданието и отива пред здравното министерство. Неколцина влизат при министър Асена Сербезова и искат от нея да отмени, и то с пълен консенсус, всякакви настоящи и бъдещи сертификати. От телевизорите карантинираният премиер Кирил Петков кани в петък десетина протестъри на разговор за Ковид мерките, ама експертен. С голата надежда предварително да си подреди консенсуса. Мангъров откога чака главна роля в нов сезон.
Същия ден медиите показват как в британския парламент премиерът Борис Джонсън иска прошка от сънародниците си, задето пил вино, докато те страдат под домашен Ковид арест. Британци, сър, казваме си ние. А британците, гледащи репортажи от България, сигурно кимат съчувстващо. Но надали знаят, че в България малцинство са ваксинирани, малцинство носят маски, на много места не се спазват почти никакви ограничения, а локдауните са несериозни като фиш енд чипс или са маняна-маняна. Че правителството е едва на месец, но щурмоваците му викат „Оставка!" и „Мафия!", ако и да е дошло на власт след протести срещу мафията.
12 януари хвърли на жълтите павета само първите 5 копейки
А ние тук разбираме ли какво ни се случва, независимо дали клатим глава одобрително или укорително? При цялата организираност на протеста, антропологичният фейс дрегер не пищи на свръхдоза лумпени и ултраси. Това наистина приличаше на някаква представителна част от демоса. И утре някой друг Рубльов, Босфоров или Човек с нощно шкафче ще събере пред парламента още повече народ под знамето на някоя кауза - и ще успее да го превземе, защото се видя, че хич не е трудно.
Лесно е не просто заради щадящата вече гражданите полиция. А защото обществото все повече се разпада на стада от индивиди, всеки от които „сам си преценя“ и нито може, нито иска да чуе и разбере нещо различно от собственото си ехо.
Стадото не търси водач или идеология - всеки такъв и всяка такава може да го поведе, ако пасва на генома му: фобия от всякакви рискове; наразбиране на по-сложни зависимости; нагон за доминация. Не, хората не са непременно по-уплашени, по-глупави, по-агресивни. Но все повече хора не могат да понесат несигурността и избират не да я ограничат, а да затворят очи пред нея. Все повече не могат да възприемат информация и да разсъждават сами, а търсят мащабни конспиративни обяснения за случващото се. Мнозина все по-трудно комуникират с елементарен разсъдък и с емоционална интелигентност и предпочитат да крещят и да се налагат.
Ставаме все по-асоциални и дехуманизирани. „Кауза“ и „протест“ все повече ще се изпразват от съдържание, тъпкани от първични стадни инстинкти. 12 януари хвърли на жълтите павета само първите 5 копейки.
