Има много примери за дискриминация в нашето общество, но изискването за “зелен” сертификат не е едно от тях. Това пише в профила си във фейсбук министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова.
Ето какво още казва тя:
Дискриминацията към или спрямо даден индивид или група е третирането или възприемането му на принадлежност към определена социална група, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, биологичен вид или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.
Също така, за да е налице дикриминация, за съответното третиране следва да липсва обективно обосноваване.
Разделянето на хората в групи по даден рационален признак не е дискриминация.
Никой напр. не говори, че пушачите са дискриминирани, въпреки, че в ресторантите е забранено да се пуши, освен в откритите части, защото опазването на здравето на непушачите е по-висша ценност.
Без валиден “зелен сертификат” не можем да посещаваме ресторанти, но пред нас има точно три възможности, за да ги посещаваме по време на пандемия, опазвайки собственото здраве и това на другите и само една от тях е ваксинация.
Това, че може да направим един от три избора в никакъв случай не ни поставя в условията на дискриминация.
Няма условие за ползване на обществен транспорт или основни видове услуги само при наличие на “зелен” сертификат. Изискването за такъв сертификат е към всички групи от населението, за да си осигурят достъп до част от местата с обществено предназначение и има за цел да предотврати разпространението на инфекцията, и не е само към определена група хора, за да е налице дикриминация.
Такъв сертификат е необходим и за придвижване в рамките на ЕС, тъй като коронавирусната инфекция минава границите и е траснграничен проблем за общественото здраве. Правната рамка на това изискване е Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19. При това дори и да нямат наличие на такъв сертификат, гражданите на ЕС се допускат, но им се налага карантина.
Т.е. отново има опция. Много държави в усилията си да ограничат разпространението на коронавирусната инфекция въведоха национални сертификати. За да могат обаче тези сертификати да се използват ефективно в трансграничен контекст, когато гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение, е необходимо те да бъдат напълно оперативно съвместими, съгласувани, сигурни и проверими.
От държавите членки се изисква общ подход по отношение на съдържанието, формата, принципите, техническите стандарти и степента на сигурност на тези сертификати за ваксинация. Нито една държава не може да успешна в борбата си с коронавирусната инфекция, ако е сама в усилията и мерките. Едностранните мерки за ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2 могат да причинят съществени смущения, включително в сектора на туризма, тъй като националните органи и услугите за превоз на пътници, като авиокомпании, влакове, автобуси и фериботи, може да се сблъскат с широк набор от различаващи се формати на документи, отнасящи се не само до ваксинацията срещу COVID-19 на притежателите на сертификати, но и до техните резултати от изследвания и преболедуване.
Ето защо е наличен този общ подход и в България, като член на ЕС. Това някои хора, определят като “зависимост”, “ангажимент”, но нека го наречем с истинското му име – регламент и отговорност. Регламентите, за разлика от директивите са законодателни документи на ЕС, които имат пряка сила, без да е необходимо да се транспонират в националното законодателство.
А отговорността е към здравето на другите, отговорност към държавите, с които сме изправени пред един трансграничен проблем за общественото здраве, както и към тези граждани, които искат да продължат да пътуват и да водят социален живот, при сравнително по-високи нива на безопасност за здравето.
Координирано трябва да бъде и последващото премахване на мерките. Въвеждането на общ подход спрямо издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за COVID-19 се основава върху взаимното довериe.
Очевидна е липсата на доверие у част от хората, но това не се дължи на ваксините, нито на “зеления” сертификат, а на фактори, започнали да го подкопават много преди да се появи COVID-19. Така или иначе това недоверие е факт и ние трябва да го признаем, и да работим в посоката на диалог. Но диалог без обиди, закани за "големи проблеми" и за "помитане" (не знам какво имаха предвид...), газови оръжия, гранати, закани за убийство и размахване на пръст...
Диалог, основан на споделяне на притеснения, както и на споделяне на факти и статистика.
