За стотиците хиляди древни китайски книги, някои от които са последните останалите екземпляри по света, шансът да бъдат разгледани от обикновени хора е почти нула, нито пък да бъдат докоснати или прочетени. Всички те се съхраняват в държавни библиотеки или частни институции, опазвани като реликви от културното наследство на страната, съобщи Радио Китай.
Важно е да се развиват технологии за съхранението на тези книги и реставрирането на онези, които са частично проядени от червеи или повредени от влагата. Всъщност много е направено в тази насока.
Въпреки това, отдавнашна мечта на учените е да направят реплики на тези древни класики, за да притежават същата визия и усещане, за да може техният оригинален елегантен стил, подвързия, красив ръкопис и печатите на техните предишни притежатели, да бъдат представени на читателите.
Някои издателския къщи са положили усилия, но репликите на древни книги не са издадени в поредици и тяхното качество може да варира.
Чак през 2018 г. издателска къща „Хуабаоджай“ (Съкровищата на Китай) успява да пусне на пазара „Реплики на 100 древни китайски класики“. Оттогава насам качеството на копията става по-добро дори от оригиналите и много от най-добрите издания на едни от най-известните древни класики могат да бъдат четени в оригиналния им формат.
Обикновено има няколко издания на една и съща класическа древна книга, а обяснителните бележки на различните учени са това, което ги различава по качество. Така че за поредиците, подборът на най-доброто издание на всяка от книгите е важен въпрос, тъй като отразява цялостното им качество. Организиран е бил екип от експерти, който да селектира стотици хиляди древни книги, съхранявани в хиляди библиотеки.
Дори и след издаването на един цял комплект, непрекъснато се правят промени по отношение на отделни томове.
Така например, „Записи на великото учение на конфуцианския философ Уан Йенмин (1472-1529 г.) от периода на император Лунцин (1537-72 г.) от династия Мин (1368-1644 г.), които са били пазени в Регионалната библиотека на провинция Джъдзян, са били използвани първоначално. Днес те са заменени от печатното издание от периода на император Дзядзин (1522-66 г.), което се съхранява в Китайската държавна библиотека в Пекин. То е по-старо и с по-добро съдържание.
Хартията, която се използва при изработката, също има огромно значение за качеството на книгите реплики. Традиционната хартия, позната като сюенджъ, разпространена в традиционната живопис и калиграфията, се прави от слама и дървесна кора, не може да се използва за книгите, тъй като е твърде мека и мастилото лесно попива в нея, ако се печата с традиционна литографска технология.
Има и хартия, произведена от машина, за печатане на подобни книги, но при нея качеството не е на високо ниво.
Тогава, откъде идва хартията за направата на тези книги реплики? Всъщност технологията отдавна е загубена.
Интересът на Дзян Фаннниен към древните китайски книги го кара да създаде фабрика във Фуян, провинция Джъдзян в началото на 80-те години, където технологията за производство на тази древна ръчно изработена хартия за печатане е преоткрита. Днес тя е известна като юеншу хартия, и е същата като използваната за древните книги. Прави се от пресен бамбук и дървесна кора, по-твърда е от сюенджъ, но по-мека от съвременната хартия, което е идеално за репликирането на древни класики.
Дзян Фъндзюн, дъщерята на Дзян Фанниен, е сравнила качеството на двата вида книги. Тя накиснала хартията във вода в продължение на един месец. Хартията от фабриката на баща ѝ можела да се използва и след изсъхване, но другата се превърнала в каша. Тя сложила ръчно изработената хартия на слънце да съхне за месец, а отпечатаните на нея думи останали непроменени.
В същата фабрика се изработва и специална хартия, известна като цъцин (керамично синьо), която се използва за корицата на тези книги реплики.
Древната техника за изработката ѝ също се е изгубила с времето, но е преоткрита във фабриката в Джъдзян.
Вместо съвременни принтери и печатарска технология, осъвременена традиционна литография се използва за печатането на репликите. Прилагат се минерални пигменти в суров вид отколкото обикновено печатарска мастило. Минералните пигменти се стриват на фин прах, към който се добавя колофон. Използването на подобен пигмент позволява на древните книги, съдържанието в които е изписано ръчно от учените, да остане почти непокътнато. Цветът, структурата и дори белезите, оставени от книжни червеи, както и неравните краища на китайските йероглифи, изписани с четка в оригиналните класически книги, се запазват почти същите.
С печатарската хартия и литографска технология Дзян Фанниен създава „Хуабаоджай“ и стартира бизнес за издаване на древни китайски книги с ръчно шита подвързия, които на китайски се наричат сюенджуаншу.
Развитието на фабриката поставя основите за издаването на „Реплики на 100 древни китайски класики“.
Проектът е изпълнен под ръководството на комитета за култура към Централния комитет на демократическата лига на Китай и Китайската асоциация за съхранение и опазване на древните книги. Той е посочен от водещия екип за надзор и администрация на държавни културни предприятия като една от програмите за разпространение на китайската книжна култура.
Книжната поредица съдържа 102 заглавия, едно от династия Тан (618-907 г.), 38 от династия Сун (960-1279), едно от династия Дзин (1115-1234 г.), три от монголските издания, 18 от династия Юен (1271-1368 г.), 30 от династия Мин и 11 от династия Цин (1644-1911 г.). Всички те са подбрани от експерти на древни книги. Цялата поредица е съставена от 1152 книги.
Синът на Дзян Фанниен, Дзян Шан и дъщерята Дзян Фъндзюн наследяват занаята на баща си след смъртта му през 2004 г. на 54-годишна възраст. Дзян Фъндзюн е собственик на студио в Пекин, наречено „Ланхуан“, на името на небесната библиотека в китайската митология, където „Реплики на 100 древни китайски класики“ и други книги с ръчно шита подвързия са изложени и се продават.
Ли Дзъджун, експерт по древни китайски книги и бивш директор на отдела за древни класики към Националната библиотека, похвали книгите и ги нарече най-добрите реплики, които някога са правени.
За първи път от династия Цин насам класически книги се репликират с възкръснали древни технологии за литография и производство на хартия.
Дзян Фъндзюн е организирала лекции, свързани със знанията за древните китайски книги, които дава в цялата страна. По време на лекциите тя показва книгите пред публиката, позволява им да докоснат, усетят и помиришат хартията и минералния пигмент. Също така се показва нагледно разликата в ръчно изработената хартия и тази от машина при потапяне във вода. Така се вижда ясно разликата в качеството на двата вида традиционна хартия.
Тя иска хората да знаят, че копията на древните китайски книги могат да бъдат направени с осъвременени и преобразувани традиционни средства, като същевременно запазят същата визия и усещане, но с по-високо качество.
И тъй като оригиналите се съхраняват в библиотеките, тези реплики могат да служат на съвременните читатели като начин да се докоснат до уникалния чар на древните китайски книги.
