След 6 часа заседание при президента
Много спорове, но накрая консенсус между партиите по 7 точки - червени линии в разговорите със Скопие. Ключов критерий са правата на 120-те хиляди с български паспорти
Премиерът Кирил Петков не може да обещава срокове, в които да бъде разрешен спорът със Северна Македония и България да вдигне ветото си за начало на преговорите за присъединяване на западната ни съседка към ЕС.
Това решение бе взето от Консултативния съвет за национална сигурност, стана ясно след него от изявление на президента Румен Радев.
Петков планираше до шест месеца да може да вдигне българското вето, ако Скопие одобри
плана му за активизиране
на диалога в икономиката,
транспорта и енергетиката
Именно този план той трябва да представи на новия македонски министър-председател Димитър Ковачевски на среща между двамата следващия вторник в Скопие. И точно планът на Петков даде основание на тамошните политици да се надяват, че българското вето може да бъде преодоляно в рамките на 2022 г. и РСМ да стартира официалните си разговори с Брюксел за присъединяване.
“Даването на съгласие за започването на преговори да не се обвързва със срокове, а с постигането на реални резултати, включително и по
спазване правата
на македонските българи”,
гласи една от 7-те точки на решението на КСНС. То е постигнато с пълен консенсус на партиите, държавния глава и правителството, стана ясно от изявлението на Румен Радев. Заседанието продължи 6 часа, но това се дължало на подробното разписване на документа, а не на разногласия. Самият премиер обяснил, че такава всъщност е и неговата позиция.
Интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС е стратегически интерес на България, съвпадащ с интересите на ЕС и НАТО. Процесът с Република Северна Македония обаче е в застой, започна изявлението си в понеделник късно вечерта президентът Радев.
“В продължение на 4 години след подписването на договора за добросъседство и приятелство
РСМ не направи необходимото
за изпълнението му. Не дава и гаранции за това”, заяви още българският държавен глава.
За разлика от предни заседания на КСНС този път зад гърба на Радев застанаха всички политически партии, представени в Народното събрание.
“Преди 30 години, на 15 януари 1992 г., България първа в света призна сегашната Република Северна Македония за независима държава. България не отрича правото на самоопределение на база собствено самосъзнание на хората в РСМ, както и да ползват езиците си съобразно конституцията на страната”, подчерта Радев.
България обаче държи на пълноправие на македонските българи, 120 хил. от които имат и български паспорти, заяви държавният глава.
“Десетилетната политика на дискриминация ескалира в открити публични атаки. Правата на македонските българи са ключов критерий и не могат да бъдат предмет на преговори”, категоричен бе президентът.
Радев лично изброи седемте решения на консултативния съвет, 6 от които рамкират възможните действия на правителството. Въпреки че не му е позволено да дава срок, в който да бъде вдигнато ветото,
премиерът получи одобрение
създаване на нови междуправителствени групи,
които да решат проблемите с липсата на пътни и жп връзки, свързване на енергийните системи на двете държави и пр. Това според КСНС ще помогне да се преодолее застоят в двустранните отношения.
Петков и правителството му трябва да спазват досегашната българска позиция за присъединяването на Северна Македония, която е одобрена от КСНС и тогавашните парламент и правителство през 2019 г., гласи първата точка от решенията.
Втората точка е, че не могат да се дават срокове за вдигане на българското вето в Европейския съвет.
Българското правителство да работи за отчитане на постигнатия напредък по изпълнение на договора за приятелство от 2017 г. и да обезпечи с пари и експерти план за действие, който да постигне осезаем напредък в отношенията със Скопие, записа КСНС като трето и четвърто.
Създаването на съвместни групи по области от договора е вписано като т. 5, като Радев изрично открои на няколко пъти особеното значение на въпросите, свързани с транспорта, изграждането на инфраструктура и дигитална свързаност на България и Северна Македония.
Изрично се разписва под №6 българското правителство да предприеме мерки за ускорено изграждане на коридор номер 8 съвместно със Северна Македония и Албания - построяването на магистрала, железопътна връзка, енергийна и дигитална свързаност.
Именно това предвиждаше и предложението на Кирил Петков към Скопие, с което той излезе веднага щом стана премиер на четворната коалиция. Работата по изграждането на икономически връзки и коридор номер 8 е част и от подписания от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев договор от 2017 г.
В диалога със Скопие да се включи и парламентът, предвижда седмата точка. Президентът очерта съвместна работа както на ниво парламентарни комисии, така и по линия на групи за сътрудничество.
В това, което ни предстои, е от изключителна важност българските политици да имат единство, обобщи Радев.
Защо е нужно премиерът да иде там на крака, вместо да ги чака те да дойдат
Защо премиерът Кирил Петков трябва да им ходи на крака сега в Скопие, вместо да чака македонците да дойдат в София, за да се помолят да ги пуснем за преговори с Евросъюза?
Такъв и много подобни критични въпроси в социалните мрежи бяха отправени тия дни, след като се разбра, че идната седмица Петков отива на посещение в Република Северна Македония начело на делегация, в която ще са министрите на външните работи и транспорта.
Подобни въпроси са лишени от каквато и да било дипломатическа релевантност, защото в случая няма протокол, който да е нарушен асиметрично, и то в наш ущърб.
На български премиер (който и да е той) е трудно да му бъде вменена ролята на автократ, управляващ държава с имперско минало, който да очаква на килимчето пратеници от васалните държави, които с челобитие да просят някакви облаги. И всичко извън драпериите и пискюлите на този сценарий да бъде смятано за възмутително неуважение към величието на метрополията. Нито България е такава държава, нито Петков е такъв премиер.
Напротив, точно сега е подходящото време български държавник от най-висок ранг да посети Скопие. Тъй като в края на тази седмица (виж инфографиката) се навършват 30 години от признаването на независимостта на Република Македония от България.
Ние сме първата държава, направила това, което винаги трябва да се припомня на Скопие, а освен това в много голяма степен световното признаване се дължи също на нас.
Българският президент Желю Желев убеждава лично руския президент Борис Елцин в приятелски разговор на чашка (въпреки че Желев не пие) в резиденция “Лозенец” Москва да признае Скопие. Също така президентът Желев бе в основата и на турското признание за Република Македония, използвайки добрите си контакти с президента Сюлейман Демирел.
Затова посещението на премиера Кирил Петков в Скопие на 18 януари е особено подходящ и чудесен повод цялата тази история да се чуе още веднъж, защото официалният повод за визитата е именно това - 30 години от признаването на македонската държава.
“Трябва да променим разбирането за това какво всъщност значи Република Северна Македония да преговаря с ЕС и в бъдеще да бъде част от него. Нека да говорим за всички ползи, които и ние, и Република Северна Македония ще имаме от този процес.”
Това коментира онзи ден Петков, а преди това по време на изборната надпревара многократно заявяваше, че българо-македонските отношения ще бъдат приоритет във външната политика на кабинета с приоритет към надграждане на бизнес и инфраструктурни връзки. А фактът, че между София и Скопие след толкова години няма нормална жп и авиовръзка, е особено показателен, че няма какво да се чака.
