Че магистрала “Хемус” няма да бъде довършена до 2024 г., както обещаваше ГЕРБ, въпреки че остават само около 250 км от нея, отдавна е ясно. Към днешна дата обаче
дори не може
да се направи
прогноза кога ще
бъде довършена
От няколко седмици тече процес по разтрогване на договорите, сключени с ин хаус процедури, по които на избрани по неясен принцип фирми бяха платени авансово общо 1,3 млрд. лв. Най-вероятно това ще стане по взаимно съгласие, твърдят информирани източници на “24 часа”. Две от фирмите вече са се оплакали на пътната агенция, че при нарасналите цени на строителните материали няма да могат да се справят със задълженията си, освен ако стойността на договорите не се индексира.
Това, че договорите не предвиждат индексация, а и са подписани към края на 2019 г. и началото на 2020 г. при тогавашните цени на материалите, бе една от основните защитни тези за сключването им. Оттогава обаче цените на металите, на бетона, на дървения материал и на битума поскъпнаха с 40-50% и според сметките само от това държавата е спестила около 80 млн. лв.
Засега обаче не се водят преговори в буквалния смисъл на думата, тъй като регионалното министерство все още не може да установи пълния брой на сключените договори между държавната “Автомагистрали” ЕАД и фирмите, които е избрала за доставка на строителни материали, наем на техника и дори за озеленяване.
Одитният доклад на Сметната палата за дейността на “Автомагистрали” от пролетта на 2021 г.
установи общо
25 договора, по
които са
направени
авансови
плащания
на стойност 1,38 млрд. лв. за дейности, които все още не са извършени и няма как скоро да се извършат, защото по някои участъци липсват строителни разрешителни, а за други дори проекти.
Преди няколко седмици се оказа, че това е само част от проблема, защото някои от договорите са така съставени, че са не само за участъци, по които още не се работи, а за всички. Такива са например договорите, които са на база единични цени за някои съпътстващи дейности. Те са сключени за няколко участъка, например първи до шести, парите са преведени, но все пак част от работата вече е извършена.
При други договори пък се оказва, че са част от стари рамкови контракти, които “Автомагистрали” е сключила още през 2018 г.
Любопитното е, че изборът на фирмите за сключване на тези рамкови договори е задвижен през август 2018 г. от доклад на Десислава Христова – тогава тя е член на борда на директорите на държавната фирма, а в момента е и неин изпълнителен директор.
В доклада ѝ, цитиран в одита на Сметната палата, се изтъква, че е необходимо да се мисли за разширяване на дейността на фирмата и възможностите за печалба. Тогава са събрани оферти и са сключени серия от рамкови споразумения за доставка на материали и наем на техника. Те са без точна стойност и без посочен конкретен обект, но мотивът е бил, че
когато възникне
нужда, ще може
направо да им
се възлага
работа,
без да се губи ценно време. И това време наистина дойде в края на 2019 г., когато от излишъка в бюджета бе заделена сума за доизграждане на “Хемус”. Тогава бяха сключени и конкретните договори.
Съвсем отделен е сюжетът с договора на “Водно строителство Благоевград”, с който в момента се занимават МВР и прокуратурата. Той е сключен на 22 май 2020 г. и е на стойност 84 млн. лв., които са преведени изцяло на фирмата. Договорът е за доставка на материали за 5-и участък, който е на териториите на Ловешка и Великотърновска област. Той все още не се строи, защото няма строително разрешително. Но още през ноември м.г. служебното правителство започна процедурите по отчуждение на частни имоти за този участък, а наскоро вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов каза, че всеки момент за 4-и и 5-и участък ще бъде издадено разрешително.
Миналата година полицията установи, че от сметките на тази фирма са теглени 53 млн. лв. от физически лица, и започна разследване, има обвинен, но все още не е ясно къде са парите.
Не е много ясно и как трябва да се действа, ако се окаже, че фирмите с авансово платени средства
вече са
пристъпили
към
изпълнение на
задълженията си
по договорите. Например, ако са поръчали техниката и са я капарирали, поръчали са материалите или поне част от тях и т.н. Формално те не биха извършили нарушение, защото договорите им са в сила. Проблемът е по-скоро за отсрещната страна, защото сега предстои тя да организира работата така, че всички тези договори за доставка и наем на техника да бъдат превърнати в договори за строително-монтажни работи.
Именно затова вицепремиерът Гроздан Караджов призова парламентът да реши, ако трябва и с извънреден закон, този възел от противоречия.
Екоминистърът: “Струма” не трябва да се строи в Кресненското дефиле
Продължаването на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле трябва да бъде прекратено и тя трябва да минава по склоновете на Пирин, заяви по “Нова тв” в неделя министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.
Той смята, че това не би оскъпило много проекта, още повече че по този начин би могло да се получи финансиране по европейска програма. В момента “Струма” се довършва със средства от националния бюджет, като няколкото километра преди дефилето вече се изграждат, а въпросният участък е на ниво проектиране.
Последният участък на “Струма” минава частично през Кресненското дефиле, тъй като там ще бъде изградено само едното платно на аутобана, това, което върви в посока към Гърция. На практика това е сегашният път през дефилето, който само ще бъде реновиран, без да се разширява. В другата посока платното ще е новоизградено и ще е извън дефилето, предвижда идейният проект. Той е отпреди десетина години, но съдебните оспорвания от страна на екоорганизации забавиха придвижването му, а и междувременно ЕК отказа да финансира този участък.
Другият вариант беше да се прокопае 25-километров тунел през планината, което обаче излиза много скъпо, освен това противниците на този вариант твърдят, че самото строителство на такова съоръжение е в състояние тотално да унищожи местообитанията в Кресненското дефиле.
Сандов смята, че строителството на този участък по склоновете на Пирин би излязло и далеч по-евтино от избрания засега вариант.
“Има два варианта. Мисля, че единият вече е изоставен - за прокопаването на дълъг тунел. Но това, което последно е обсъждано, включително по времето на ГЕРБ, е магистралата да минава по склоновете на Пирин. Мисля, че това не би оскъпило много проекта. Освен това ще има допълнителни ползи за местните хора”, каза министърът. Той твърди, че води разговори за това с регионалния министър Гроздан Караджов.
