Въздухът в зоопаковете съдържа достатъчно ДНК, за да бъдат идентифицирани животните, които ги обитават и тези, намиращи се в близост, показват изследвания на датски и британски учени, цитирани от електронното издание Юрикалърт.
Двата научни екипа са работили независимо един от друг, но са стигнали до едно заключение. Експертите подчертават, че това може да се окаже ценен, неинвазивен инструмент за проследяване на биоразнообразието.
Изследването дава възможност да бъдат открити животни, които обичайно се крият и трудно могат да бъдат забелязани, обяснява Кристин Боман - ръководител на научния екип от университета на Копенхаген.
Сухоземните видове могат да бъдат проследявани по много начини: директно чрез камера и лично наблюдение, както и индиректно чрез следите, които оставят като отпечатъци от стъпки или екскременти. Недостатъкът на тези методи е, че са свързани с интензивна работа на терен и изискват физическото присъствие на животното. Например, при наблюдението с камера трябва добре да се знае къде да се позиционира по пътя на животното, да се разгледат хиляди снимки и разбира се, малко късмет.
"В началото на кариерата си отидох в Мадагаскар, за да видя много лемури. Всъщност, рядко успявах. Но пък най-често просто ги чувах да скачат през навеса", спомня си Боман. "При доста видове може да е необходима много работа, за да бъдат открити чрез директно наблюдение, особено ако са неуловими и живеят в много затворени или недостъпни местообитания."
Всеки от научните екипи провежда свое изследване в местен зоопарк, като събира ДНК проби от различни места - на открито или в затворени части.
"Използвахме вентилатор, подобен на тези за охлаждане на компютър, и прикрепихме филтър към него", разказва Лингаард. Машината върти въздух от зоопарка и околностите му, който може да съдържа генетичен материал от множество източници. След филтрирането му учените извличат само животинската ДНК.
Екипът изследователи от лондонския университет "Куин Мери" установява в изследваните проби наличие на ДНК от 25 вида бозайници и птици, като сред тях и на вид таралеж, смятан за много рядко срещан в Обединеното кралство. Датските учени пък откриват 49 вида гръбначни животни, включително бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. Установено е дори ДНК от видове риби, използвани за храна на други животни в зоологическата градина.
