Заради рутината на
съдебната система
и страховете от
измами разтрогването
на брак по скайп
се отлага засега
При първия локдаун през пролетта на 2020 г., когато съдилищата затварят заради заразата и гледат само най-неотложните дела, няколко десетки български двойки слагат край на брака си. Но не в съдебната зала, а по скайп - докато са в обедна почивка, от канторите на адвокатите си, от автомобила, че даже от паркинга на търговски център.
Твърди се дори, че само в един ден близо двайсетина развода са се случили по този начин. Колко са разтрогнатите връзки чрез скайп у нас, не може да се каже точно, защото подобна статистика не се води. Но дори и да са по-малко от 100, за България, където електронното правосъдие здраво буксува, това е успех.
Всъщност разводи онлайн са се случвали само в най-големия съд в страната - Софийския районен (СРС), и то по време на пандемията. (Колко брака са били разтрогнати в него през последните 4 години - виж графиката)
От 12-те съдии, които гледат в СРС дела за раздели, родителски права и издръжки,
две съдийки се
престрашават да
използват платформата Останалите са скептични.
Задължителното изискване е било разводите да са по взаимно съгласие, а не по вина, защото при тях предварително със споразумение са уредени родителските права и имуществените отношения. На практика ролята на съдията е само да прочете споразумението, да провери дали не противоречи на закона и морала, дали правата на децата са защитени и да попита съпрузите съгласни ли са с написаното. А те да кажат по едно “да”. Цялата процедура отнема около десетина минути.
Към днешна дата обаче разводите в нета са минало. В Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вече има текст, който разрешава видеовръзката в съдебния процес. Особеното е, че трябва да стане само след предварително подадена молба до съдията, с негово разрешение, а другият компютър да се намира също в съдебна сграда, за да може служител да провери личните данни.
Тоест дори единият партньор да подаде молба, че иска по скайп заради суперважна причина, тя ще важи само за него, но не и за двамата. Другият ще е в залата.
Основните притеснения на магистратите са
от измами, тъй като
личната карта не се
проверява на място
от съдията, както е при всички дела, а се показва на екрана на компютъра.
Така в споразумението може да се опише, че цялото семейно имущество отива при единия съпруг, а пред монитора да е друг човек, който няма нищо общо с личната карта, която се доближава до монитора.
Другото притеснение е, че може да се компрометира връзката, или някой да хакне системата. IT специалистите на съда не били много въодушевени от разводите по скайп, казват хора от магистратските среди.
Те се случвали само в една съдебна зала, защото само на компютъра в нея бил инсталиран скайп. По принцип в съдебните зали в СРС във всяка зала има един компютър с три монитора.
Единият е пред съдията, вторият с клавиатурата при секретаря, които води протокола, и третият е пред банката, за да може и страните да виждат какво се записва.
“След като няма да присъстваме лично в залата, интернет връзката трябва да ни дава стабилен контакт”, обяснява адвокат Юлия Раданова, доктор по право, която успява да разведе свои клиенти по скайп.
“Връзката трябва да е криптирана, защото освен лични данни може да има и интимни подробности.
Разводите са едни от най-интимните неща и всички трябва да са сигурни, че
няма някой да се
включи и да слуша
какво става между съпрузите. Да, делата са публични, но в крайна сметка не всеки ден, когато си на дело, има зад гърба ти пет човека, които слушат”, допълва тя.
Един от въпросите, който се поставял преди близо две години, бил защо е избран точно скайп, а не друга платформа - например вайбър, и това ли е най-сигурната.
Трябвало да се избере и доставчик на платформата. Според адвокат Раданова текстът за видеовръзка трябва да се конкретизира, защото “как съдилищата да разбират тази видеовръзка”.
“Като цяло не се прие. Не мога да си го обясня, но вероятно роля изигра и рутината на системата”, смята тя.
Да, разводът в нета пести време и емоции на хората, но това съвсем не е най-големият проблем пред тези, които са решили да тръгнат сами по пътя. Всъщност да се разведеш, съвсем не е лесно.
Понякога се оказва, че дори да те бият всеки ден, не можеш да се разделиш с насилника. Защото първо трябва да го заведеш в съдебната зала, а ако не успееш,
да му платиш 600 лева
за служебен защитник,
след това да си намериш свидетел, който да каже, че наистина си бит, въпреки че има и дело за домашно насилие, а щом не успееш, съдията решава, че не може да обяви развод. (В следващи броеве “24 часа” ще опише и други законови текстове, които вгорчават живота на хората и се нуждаят от ремонт - б.р.)
Жена над 60-годишна възраст с повече от 30 години брак зад гърба си живее в наследствено жилище от родителите си заедно със съпруга си. Години наред търпи домашно насилие, докато най-накрая след поредния бой се решава на развод. Съпругът е абсолютно против, най-вече защото трябва да напусне апартамента.
Тя започва дело за развод по исков път, т.нар. развод с доказване на вина. Съпругът категорично отказва да се яви на заседанието. В тази ситуация съдът постановява, както изисква законът, че той ще се представлява от служебен защитник, посочен от адвокатската колегия. Той, разбира се, трябва да получи възнаграждение за работата си. И тук започва парадоксът - адвокатският хонорар се плаща от този, който е завел делото, в случая жертвата трябва да плати разноските на насилника. Минималният хонорар по тарифа е около 600 лева. Сумата се превежда по депозитната сметка на съда, който ги препраща на адвокатската колегия, която да ги изплати на определения служебен защитник.
Гадостите за жената обаче не свършват, а тепърва започват
“Когато другият не е съгласен, трябва да се докаже, че бракът непоправимо се е разстроил. В един момент трябваше да го доказваме”, обяснява адвокат Раданова.
Очевидец на семейните проблеми е дъщерята на съпрузите. Тя обаче веднъж е била свидетел по делото за домашно насилие и с майка си решават втори път да не се явява да говори срещу баща си. Друг свидетел няма.
И тогава съдийката постановява, че щом не може да се докаже, че бракът е безвъзвратно провален, няма да даде развод. Жената е разколебана дали да жали на втора инстанция. Намесва се обаче ръката на съдбата - насилникът умира.
