Според Българския хелзински комитет има разминаване в данните
За периода от 2010 до 2020 г. включително в България е установена смъртта на 66 жени, починали в периода на бременността, раждането или 42 дни след него. Данните обаче се разминават от посоченото в официалната статистика, и имат някои ограничения, които показват, че дори и това може да не е реалното число, пише offnews.bg.
Изводите са от "Проучване на смъртността на родилките в България за периода 2010-2020 година", поръчано от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след поредица сигнали на Българския хелзинкски комитет (БХК), подадени през 2021 г.
Анализът на майчината смъртност, причините и начинът на отчитане и контрол, е изготвен от доц. Никола Василев, д-р Румен Велев и д-р Дарина Минева. Според данните нивото на смъртност сред родилките в България се определя като средно към високо, спрямо смъртността в останалите държави в Европа. Изводът е, че са необходими мерки за цялостно подобряване на качеството на грижите за бременните и раждащите жени у нас, и фокус върху превенция на майчината смъртност.
В началото на 2021 г., в рамките на подготовката на Годишния доклад за правата на човека за 2020 г., Българският хелзинкски комитет установява тревожно разминаване в данните, които официалните институции съобщават за майчината смъртност през 2019 г. и други тревожни тенденции по гарантирането на правата на жената в периода на бременност и раждане.
На база данни, получени по Закона за достъп до обществена информация, организацията установи, че НЗОК съобщава 7 случая на майчина смърт, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година.
БХК сигнализира публично за този проблем и подава сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) и Министерството на здравеопазването (МЗ).
През март Инспекторатът на НСИ извършва проверка на данните в смъртните актове на жените, които попадат в обхвата на казуса, и констатира, че са събрани и отчетени коректно.
През април 2021 г. тогавашният екип на МЗ също проучва дали данните са събрани коректно от НЗОК и НЦОЗА, и след като установява, че не е налична статистическа грешка, изпраща отговор до БХК. Разминаването в данните е аргументирано с факта, „че бременна или раждаща жена може да почине в резултат на друго заболяване, което е довело до смърт и в този случай в смъртния акт като причина за смъртта ще бъде описано другото заболяване.“
Тъй като в Международната класификация на болестите изрично са дефинирани майчина смъртност, късна майчина смъртност и смърт, свързана с бременността, и посочените дефиниции обхващат практически всички причини за смърт, възникнали по време на бременността, раждането и послеродовия период, с изключение на „злополука и случайно възникнала причина“, БХК повторно изпраща сигнала си до служебния екип на Министерството на здравеопазването през май 2021 г.
Вследствие на това е назначена нова проверка, при която се проучват данните в смъртните актове на починалите през 2019 г. жени, които попадат в посочената дефиниция. Макар и значително по-детайлна, тази проверка също цели да установи коректността на вписването на причините за смърт – коректност, която е потвърдена още в началото на казуса от проверката, извършена от инспектората на НСИ.
Възложеният от НЗОК анализ на майчината смъртност за периода 2010 – 2020 г. е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – колко често в България жените загиват по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са причините за това и може ли поне част от тези причини да бъдат предотвратени.
„Това усилие да се анализират данни е обнадеждаващо, защото, за съжаление, не е рутинна практика у нас. Искрено се надяваме, че този доклад ще послужи за основа на още по-задълбочен анализ на качеството на грижите за бременните и родилките, и до подобряване на спазването на правата им“, коментира Надежда Цекулова, директорка на програма „Кампании и комуникации“ в БХК.
