На 1 януари Франция пое от Словения ротационното шестмесечно председателство на Съвета на Европейския съюз, представляващ интересите на 27-те държави членки пред Европейската комисия и Европейския парламент, на фона на турбулентни времена, белязани от нова вълна на пандемията, предизвикана от варианта Омикрон на коронавируса, и на напрежение около Украйна. Същевременно френското председателство е както шанс да се прокара визия за една по-силна и суверенна Европа в света, така и потенциален трамплин за преизбирането на Еманюел Макрон на президентските избори, насрочени за април, ако той реши да се кандидатира. Френският президент постави като цел на френското председателство на Съвета на ЕС, да направи Европа могъща в света, като предложи да реформира Шенген за по-добра защита на европейските граници и критериите от Маастрихт за трипроцентен бюджетен дефицит, предаде БТА.
"Ако трябва да обобщим в едно изречение целта на това председателство, бих казал, че трябва да преминем от Европа на сътрудничество в рамките на нашите граници към могъща Европа в света, напълно суверенна, свободна в избора си и господар на собствената си съдба", каза на пресконференция Макрон.
За мото на френското председателство Париж избра "Подем, мощ и принадлежност", а за негова емблема синьо "U" и червено "Е", съединени от бяла стрелка, символ на "амбицията да се върви напред" според държавния секретар по европейските въпроси Клеман Бон.
Френското председателство си поставя три приоритета - минимални заплати в целия ЕС, регулиране на технологичните гиганти и трансграничен въглероден данък - все теми, по които може да се надява на резултати. През шестте месеца на председателството са планирани близо 400 срещи и събития, но новата вълна на коронавируса, може да наруши тези планове. Неформалната среща на върха на държавните и правителствени ръководители на 10 и 11 март във Франция, която трябва да се занимава с реформата на Пакта за стабилност и растеж - скъпа за Франция тема - може да донесе актив на Макрон за президентските избори през април. Еманюел Макрон може да направи така, че гласът на Европа да бъде чут при предстоящите руско-американски преговори за Украйна и сигурността в Европа, след като Минският формат на преговори от известно време буксува.
Това ротационно шестмесечно председателство на Съвета на ЕС е тринайсетото на Франция от 50-те години на миналия век и първото от 2008 г., и ще съвпадне с президентските избори в страната през април и парламентарните през юни. През тези шест месеца ще бъдат положени специални усилия за реформа на Шенгенското пространство - още една скъпа на Париж тема, така че ЕС да "защити границите си" пред лицето на миграционните кризи, които следват една след друга. Затова Макрон поиска по-добра координация на политиката в тази област с "установяване на политически пилотаж на Шенген" чрез редовни срещи на европейските министри, отговарящи за тези въпроси, както и механизми за солидарна подкрепа в случай на криза на границата на държава членка, отбелязва Франс прес. По отношение на миграционните потоци Макрон възнамерява да защитава "договора за дружба с Африка", една от целите на който е да регулира приема на мигранти от страните от Третия свят. Френският президент обяви провеждането на среща на върха между Африканския съюз и ЕС на 17 и 18 февруари в Брюксел, за да се "преразгледат из основи" "донякъде поизбледнелите" отношения между двата континента. Според концепцията на Макрон суверенна Европа трябва да е в състояние да контролира своите граници, за да избегне повторение на предишни миграционни кризи.
Париж би искал също да се освободи от тесните рамки на Пакта за бюджетна стабилност, касаещи размера на външния дълг и на бюджетния дефицит, за да се даде допълнителен тласък на инвестициите и икономическия растеж. В този план Макрон предлага "да бъдат преразгледани бюджетните рамки" на ЕС, които досега са се определяли от критериите от споразуменията от Маастрихт. Според Париж въпросът за трипроцентния бюджетен дефицит "вече е останал в миналото". Париж обаче рискува да се сблъска със съпротивата на новото коалиционно правителство в Берлин, точно както се случи с лансираното от Франция и още няколко държави членки, сред които и България, предложение на Европейската комисия ядрената енергия да бъде определена от ЕС като "зелена".
През идните шест месеца Франция ще трябва да използва влиянието си, за да постигне напредък по определени теми и компромиси между 27-те страни членки, макар че тази роля на "честен брокер" в много строги рамки й забранява да бъде съдник или страна по даден казус. Предвид предстоящия изборен маратон Франция (де факто) ще разполага с много кратък период за председателството и много амбициозен дневен ред.
На предстоящата неформална среща на държавните и правителствени ръководители на ЕС през март се предвижда лидерите на блока да се върнат към обсъждането на въпроса за стратегическата автономия на ЕС в областта на отбраната. Според експерти, за да прокара тази концепция обаче Париж трябва да намери съюзници сред държавите членки и не на последно място да разработи проект, който да запази отношенията със САЩ и да бъде съвместим със задълженията на Франция към НАТО.
Сред инициативите на Париж е също реализирането на идеята за "европейска гражданска служба". В самата Франция такава служба съществува вече две десетилетия и обединява млади доброволци между 18 и 25 години, които в продължение на осем месеца се наемат да участват в акции за солидарност, за което получават месечно възнаграждение.
Френската опозиция изразява опасения, че Еманюел Макрон ще се опита да се възползва от председателството, за да спечели повече подкрепа за президентските избори, които според социологическите проучвания се очаква да спечели, но с по-малка преднина.
Този проевропейски залог на Макрон не е без риск в една от най-евроскептичните страни в ЕС, където Европа продължава да бъде възприемана като далечна и бюрократична, отбелязва Франс прес. Едва 29 процента от французите искат повече европейска интеграция спрямо 50 процента от италианците и 43 процента от германците, сочи проучване на "ЮропаНова" (EuropaNova), проведено за седмичника "Журнал дю диманш".
На свой ред Париж ще предаде председателството на Съвета на ЕС на Чехия на 1 юли 2022 г. Големият въпрос е дали това председателство няма да предизвика по-мащабни промени в самата Франция, отколкото в Европа.
