Току-що започнала, 2022 г. обещава да бъде също толкова богата на полемики във Франция - ако ли не и повече - от предходните. Окачването на знамето на ЕС под Триумфалната арка вместо френския национален трибагреник породи първия скандал за годината. Остри критики от страна на политическата класа, главно от страна на десни и крайнодесни партии, доведоха до това то да бъде свалено от властите по-малко от 48 часа след поставянето му. Елисейският дворец обаче отрича да се е поддал на натиск и заяви, че по план знамето е трябвало да остане за толкова кратко на прочутия паметник.
То бе поставено на 31 декември в чест на поемането от Франция на председателството на Съвета на ЕС за шест месеца. По същия повод бяха осветени в жълти звезди на син фон няколко емблематични сгради, в това число Айфеловата кула, Пантеонът, Лувърът и Елисейския дворец.
Кандидатката за президент от крайнодесния "Национален сбор" Марин Льо Пен реагира първа в късния следобед в петък. Тя заяви, че е "възмутена, че френското знаме е било сменено с това на Европейския съюз под Триумфалната арка, над гроба на незнайния воин". Льо Пен нарече това "провокация", която "обижда тези, които са се били за Франция", и настоя президентът "Еманюел Макрон да върне нашето национално знаме".
Друг крайнодесен претендент за най-високия държавен пост, Ерик Земур, също разкритикува в "Туитър" закачането на европейското знаме. "Триумфалната арка по времето на Макрон: след опустошаването и опаковането, оскърбление", написа той, имайки предвид жълтите жилетки, които нанесоха щети по паметника при протестите си, и опаковането на арката по проект на художника Кристо.
Критики дойдоха и от умерената десница. Валери Пекрес, кандидатката на партия "Републиканците" за президентските избори, също заклейми смяната на знамената под Триумфалната арка. "Да председателстваме Европа - да, да заличим френската идентичност - не! Искам официално от Еманюел Макрон да върне нашия трикольор редом до този на Европа под Триумфалната арка", написа ръководителката на столичния регион Ил дьо Франс. "Да тичаш след Марин Льо Пен, да копираш туитовете й и полемичния й тон - колко тъжно, Валери Пекрес!", отговори в същата социална мрежа държавният министър по европейските въпроси Клеман Бон.
Не само десницата изрази възмущение. "Бих предпочел да се свали това ужасно нещо и да се върне знамето на родината", заяви Антоан Леоман от крайнолявата партия "Непокорна Франция".
Въпреки че бе казано, че флагът ще се развява няколко дни под монумента на площад "Шарл дьо Гол", в крайна сметка той бе свален в нощта срещу неделя. Елисейският дворец побърза да каже, че не са правени никакви отстъпки и че знамето е било свалено според предварително начертания график.
От своя страна, Льо Пен не пропусна да си припише заслугите за това и го нарече "красива патриотична победа". "Благодаря на масовата мобилизация на всички влюбени във Франция и в Републиката затова че накарахте Еманюел Макрон да отстъпи", добави тя.
Вестник "Фигаро" припомня, че през 2008 г., когато Франция за последно бе ротационен председател на Съвета на ЕС, европейското знаме се е развявало редом с френското. Този път обаче от арката бе спуснато само синьото знаме с жълтите звезди и именно това е подразнило много хора, посочва изданието. Защото Триумфалната арка не е кое да е обществено място. Тя е построена по искане на Наполеон в началото на 19 век, за да увековечи спомена за победите на френските войски и е паметникът, с който неизменно се свързва френската идентичност.
Скандалът със знамето се разрази в контекста на все по-активните действия за мобилизиране на електората с наближаването на тазгодишните президентски и парламентарни избори във Франция. При сегашната ситуация - с отсъстваща на практика левица и разпокъсана десница - изключително наситена със съперничещи си партии и политици - президентът центрист Еманюел Макрон е смятан за фаворит за спечелването на вота. Далеч по-несигурна е съдбата на партията на Макрон "Република, напред!". Дясната партия "Републиканците" ще направи всичко по силите си да вземе реванш на парламентарните избори в средата на годината и да се наложи като първа политическа сила. За тази цял обаче тя ще трябва да се пребори с "Националния сбор" за по-националистически и евроскептично настроените избиратели и затова ще се възползва от всеки сгоден случай като полемиката със знамето, като същевременно ще гледа да не влиза напълно в реториката на крайнодесните.
