"Темата за психичното ни здраве по времена пандемията остана на заден план", каза пред БНР проф. Ваня Матанова, ръководител на Института за психично здраве.
"Дори от СЗО излязоха преди два месеца с категоричното заключение, че тази част от коронавируса - тоест - последиците върху психичното здраве, са пренебрегнати.
Даже имаше апел към всички страни да увеличат финансирането си по отношение на мерки за психичното здраве.
"Както всяка криза, и тази предполага определени поведенчески реакции. А по време на криза обичайните поведенчески механизми обикновено се провалят. Което води до нарастващо състояние на тревожност, на декомпенсация, които пък водят до още по-голямо увеличаване на тревожността, на объркването.
По време на всяка една криза, както и тази пандемична здравна криза, хората реагират по определен начин, за да контролират живота си. Но колкото повече се опитваме да контролираме живота си, толкова по-малко е усещането за контрол.
И може би сега е идеалният момент да оценим, кое е важното за нас сега, в този момент. Защото всички планове могат да бъдат отложени, но пандемичната криза трябва да се преживее сега", поясни още психологът.
"Решавайки кое е важно, сме упълномощени да действаме. Защото сме избрали кое е важно. Чак тогава идва усещането за контрол", каза още проф. Матанова.
Според проф. Матанова у нас психичното здраве е пренебрегвано отдавна.
"Но аз говоря кое е важно за човек на индивидуално ниво. Тогава ще дойде това усещане за контрол.
А вече има и много ужасяващи данни как влияе постоковид синдромът върху психичното и върху мозъчното функциониране. Да, това трябва да се преодолее на ниво държавна политика.
Не става дума само за повече финансиране. Доказа се, че ковидът има сериозни последствия върху познавателното и когнитивното функциониране на мозъка.
С около 8 точки е спаднал коефициентът на интелигентност на хората, преболедували COVID-19. Много ясни данни има за това, че се наблюдават паметови нарушения, ментален капацитет, проблем със семантичните способности, с концентрацията...", съобщи още проф. Матанова.
Според нея за преболедувалите вируса трябва да се осигури психосоциална подкрепа, и то възможно най-скоро, за да се избегне т.нар. психичен срив.
Като целите на такава интервенция трябва да са редукция на дистреса и оказване на психологическа помощ. Генериране на алтернативни стратегии в ситуациите на криза и това не трябва да се бави.
В този смисъл мисля, че трябва да се разработи протокол за психологическа помощ, би трябвало да се направят кризисни центрове, програми за домашно насилие, система за психологическа помощ на медиците и спешно обучение на училищните психолози за работа с децата в епидемична и постепидемична ситуация", така проф. Матанова очерта бъдещите стъпки на държавата в посока справяне с пандемичната здравна криза.
