2021 година се оказа пълна с изненади и емоции за двама младежи, родени в ромското гето във Велинград и разделени в продължение на години.
Животът и на двама се променя завинаги, когато Зоя и Чавдар се намират през януари, без да подозират за съществуването на другия.
Припомняме тяхната история с щастлив край.
30-годишната Зоя Чавдарова е добре известна в спортните среди във Варна, тя е състезателка по тенис на корт за хора с увреждания с много награди и спортист №1 на Варна за юни 2020 г. Зоя се ражда в ромската махала във Велинград с увреждания на краката и остава прикована за цял живот в инвалидна количка. Дадена е за осиновяване в дом за сираци, но така и не намира семейство, което да се грижи за нея.
Бъдещата шампионка израства по институции - в дома за сираци в Луковит, а по-късно съдбата я отвежда във Варна, където живее в момента. Зоя успява с много труд и желязна воля да стане професионален атлет – параолимпийски шампион по тенис на корт в България, мечтае за победа на олимпиадата в Япония.
Французинът Жофроа Деана е роден в същото гето, от същите майка и баща, три години след Зоя. Той също е даден за осиновяване.
Всъщност Жефроа Деана е Марин Чавдаров, кръвният брат на Зоя, той е роден без увреждания и има огромния късмет да бъде осиновен, когато е на 15 месеца от френско семейство. Живее в Париж, говори няколко езика, живял и работил в сферата на логистиката в Лондон и Германия – рафиниран и образован космополит. Ето какво се случва, когато попаднеш в добра среда и получиш солидно образование.
Един ден Жефроа решава да потърси своите корени. Не след дълго, с помощта на роднини, разбира, че има сестра и я намира след много перипетии.
В напрегнатото издирване се включва и негов братовчед от Германия - какви ли не чудеса стават с помощта на социалните мрежи.
Търсенето продължава близо година, а “пътуването на живота си”, както го определя Жефроа, се състои през август, когато се връща на родна земя. През септември за първи път прегръща Зоя, а през ноември - и биологичната си майка Вяра. За новогодишните празници се събират всички заедно.
Обстановката в родния му дом е потискаща - коптор в гетото без ток и вода, бащата е алкохолик, майката - с психични проблеми. Преди година тя с радост се среща с изоставените си деца и си спомня с точност рождените им дати. Марин не се сърди на жената, която го е родила и изоставила - била е притисната от обстоятелствата, а наред с това така той получава шанс в живота, който нямаше да има, ако беше отгледан от нея.
“Сега разбирам какъв късметлия съм, ако не бях осиновен, щях да съм още в гетото. Тръгнах на това пътешествие, за да узная истината, колкото и тежка да е тя, за мен е от огромно значение да знам точно какво се е случило в ранното ми детство”, разказва развълнуваният млад французин пред “24 часа”.
Оттогава Жефроа предпочита българското си име - Марин Чавдаров, то стои и на профила му във фейсбук.
Той вече е разказал на френското си семейство за приключенията си в България, представил е и Зоя. През изминалата година срещите на Марин и Зоя не престават, редуват се както е удобно според ангажиментите ѝм. Прекарват време и с двете семейства - в бедната къщурка във Велинград и парижкия дом на осиновителите на Марин. За новогодишните празници ще бъдат в Париж, разказа Зоя за “24 часа”.
“Брат ми е най-хубавото нещо, което ми се случи през изминалата година! Много съм щастлива на съдбата, той ми помага и промени живота ми”, споделя Зоя.
