В село Ракево попада на младо семейство с 4 деца, които не излизат на двора, защото нямат зимни дрехи и обувки
Това момче е от друг свят, казват за доброволеца
Отчаяни от бедността си хора го посрещат изненадани, че някой се е сетил за тях. Изпращат го с “Господ здраве да ти дава!” и с надеждата, че пак ще ги навести. А той е 36-годишният доброволец Цветомир Цонов от Враца.
Преди време семейна приятелка от неправителствена организация го моли за помощ да разнесе с колата си дарения за деца и крайно нуждаещи се възрастни хора в селата около Криводол. Цветомир откликва и вече е постоянен сътрудник на организацията, която почти не може без неговата помощ - да разнася събраните помощи.
Иначе младият мъж е международен шофьор и всяка седмица пътува до Австрия. Навъртява с камиона си дотам и обратно 3000 км и обикновено се прибира в неделя. Само тогава съпругата му и 11-годишният им син успяват да го видят за по-дълго време.
Цветомир е убеден в доброто, което прави, затова покани екип на вестника ни да пътува с него на поредното раздаване на помощи.
Денят е понеделник, сутринта вече сме на път по селата, където той разнася пакети с храна и дрехи за деца от социално слаби семейства и възрастни хора. Обикновено го прави с неговата кола, без да иска и без да се надява, че някой ще заплаща усилията му.
Така тръгваме, има
приготвени
дарения
за 4 села
от община Криводол. За да побере всички кашони и пакети, Цветомир е взел от свой приятел камион фургон, който е препълнен. Сам зарежда товарната кола с гориво и купува винетка. Преди да седне зад волана, прескача до близкия магазин, за да купи найлонови пликове за разпределяне на продуктите. За да му помагат, е поканил двама приятели, които тръгват с личната кола на единия, следвайки камиона.
“Когато за първи път карах дарения по селата с моя джип, се сблъсках с жестоката действителност на Северозапада - казва Цветомир. - Срещнах хора, които не са крайно, а безкрайно нуждаещи се. Някои са инвалиди и трудноподвижни възрастни хора,
живеят толкова
изолирано
и мизерно,
че ми идваше да ревна. Тогава реших да се включа трайно в инициативата за помощ на бедните хора и че това ще бъде моята кауза.”
Докато излизаме с камиона от Враца и поемаме към Криводол по наскоро ремонтирания път, Цонов разказва за първите си преживявания като доброволец. За да посети най-нуждаещите се, обикновено предварително прави връзка с кмета на съответното село и той дава списък с хората в най-затруднено положение.
“Обикновено са добросъвестни кметовете и предлагат наистина хора, изпаднали в голяма нужда - разказва Цветомир. (Тук усеща, че гумите на претоварения камион са омекнали и спира на автосервиз да ги напомпа.) -
Обаче един кмет,
селски тарикат,
ми беше дал
списък само с
негови близки
Отивам на адреса и виждам, че хората там не живеят охолно, но доста сносно. А стопанинът на къщата се оказва братовчед на кмета. На следващия адрес попадам на негов приятел, който се похвали, че за оградата на къщата е дал 30 хил. лева.
После си поговорихме с кмета на висок тон и вече проверявам дадените списъци и коригирам нещата в движение, за да няма подобни случаи.”
Първата спирка Цонов прави в детската градина в село Ракево - средищна градина с идващи с училищния автобус деца от околните села. Повечето са от семейства, които едва свързват двата края, както ни обяснява директорката на забавачката. После добавя, че тъкмо подготвяли с децата коледно тържество и от ръководството се чудели откъде да намерят пари, за да зарадват малките за празника.
Докато по широкия перваз на прозореца се трупат пликове и пакети с лакомства, играчки, дрешки и обувки, малчуганите наблюдават отвътре с любопитство и с блеснали очи.
“Видя ли ги как се радват дечицата? - пита Цветомир. - Ще има и за тях истинска Коледа. Това ми стига да съм доволен...”
“Бог да ви
поживи,
момчета,
казва с насълзени очи самотно живеещата баба Гина, когато Цветомир и асистентите му свалят два кашона с продукти на двора ѝ. - Таман от пенсията са ми останали 2-3 лева и се чудех как ще изкарам до края на месеца. Благодарна съм ви много, че ще мога с вашата помощ да посрещна празниците като хората.”
Следващият адрес се оказва младо семейство с 4 деца. Бащата го няма - отново е отишъл да търси някаква работа, майката тъкмо е тръгнала да вземе раздаваната в кметството храна от социалната кухня. Младата жена приема пакетите от помощниците на Цветомир, когато той вижда в къщата децата, наобиколили някакво кюмбе.
Майката Моника обяснява, че държи даже и поотрасналите деца само вътре, защото нямат нито зимни дрехи, нито обувки. Цонов я вика отново при камиона, качва се във фургона и след като прехвърля няколко кашона, намира търсеното - вади детски зимни якета, ботушки, добавя пликове с портокали, с лакомства и изпраща младата жена, която задавено благодари и хуква да зарадва децата си.
Кой знае защо
в облачния ден
Цветомир си
слага тъмните
слънчеви очила
и сяда в камиона до водачката си баба Цвета. Уточнява с нея къде живеят следващите от списъка и потегля. Има да посети още 7 души в Ракево, после ще потегли към близките села Баурене, Градешница и Липен.
“Това момче Цвети е от друг свят - казва 82-годишният трудноподвижен Иван Тончев. - Малко млади хора са като него.”
Възрастният мъж едва успява да се изправи и да поеме подадените му пакети с храна. И с големи усилия успява да стигне до входната врата, за да изпрати Цонов с благодарности.
А на другия ден Цветомир ще обиколи още толкова села.
