В глобален мащаб през 2021 г. има няколко земетресения с магнитуд над 8
В глобален мащаб през 2021 г. има регистрирани няколко земетресения с магнитуд над 8, а за България изминаващата година се характеризира със слаба сеизмична активност. Това съобщи за БТА Пламена Райкова от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН /НИГГГ-БАН/, която е главен асистент и доктор по специалността "Сеизмология и вътрешен строеж на Земята". Тя представи за БТА анализ на НИГГГ-БАН за сеизмичната обстановка през изминаващата 2021 г. по света и в България.
Около 17 земетресения с магнитуд между 7-ма и 8-ма степен са регистрирани на Земята през 2021 година
Земетресенията са едни от най-катастрофалните природни бедствия. Това се обуславя от спецификата на явлението - краткотрайно и със силно въздействие, с изключително нехуманни последствия върху голяма територия. За сеизмично активните райони в света земетресенията са неделима част от околната среда и няма област от Земята, която да не е засегната (в една или друга степен) от този природен феномен. Земетресенията на Земята са неравномерно разпределени по цялата й повърхност. Те са концентрирани в т.нар. сеизмични пояси. Голяма част от сеизмичните пояси съвпадат с контурите на зоните между тектонските плочи.
В глобален мащаб през 2021 г. са регистрирани няколко земетресения с магнитуд над 8. Едното от тях е в района на Аляска (М - магнитуд=8.2), друго земетресение с подобен магнитуд (М=8.1) е регистрирано в района на Южните Сандвичеви острови (разположени в южната част на Атлантическия океан) и третото събитие е в района на Нова Зеландия (М=8.1). Около 17 земетресения с магнитуд между 7-ма и 8-ма степен са регистрирани на Земята. Едното от тези събития е от 4 март 2021 г., в района на Нова Зеландия (М=7.4), а след земетресението е издадено и предупреждение за опасност от цунами. Друго земетресение от този диапазон е от 28 ноемри 2021 г., в района на Перу (М=7.5), което е било усетено на голяма площ.
По отношение на микросеизмичните събития (земетресения с М по-малък от 2.5) в глобален мащаб за 2021 г. не може да се каже колко точно събития са наблюдавани за едно денонощие. В зависимост от сеизмичната обстановка, те са различни.
Най-силното земетресение в България през 2021 г. е регистрирано на 25 ноември, с магнитуд 3,6, в района на Самоков
Територията на България, разположена на Балканския полуостров, безусловно се числи към земетръсно опасните области на Земята. От сеизмологична гледна точка през изминаващата година България се характеризира със слаба сеизмичност. Най-силното регистрирано събитие на територията на страната е земетресението от 25 ноември 2021 г., в района на град Самоков. Събитието е с магнитуд М=3.6 и е било усетено в района на град Самоков, както и в някои части на София.
По отношение на микросеизмичните събития (земетресения с М по-малко от 2.5) на територията на страната са наблюдавани средно по едно земетресение в период от два-три дни.
През 2021 г., в района на град Велинград се наблюдава слаба сеизмична активност. Активността в района е от роев тип, което е характерно за региона. В поредицата бяха регистрирани около 15 земетресения, с магнитуд между М=1.8 и М=2.9, с дълбочина до 10 километра. Най-силното събитие от поредицата за момента е земетресението от 16 ноември 2021 г., с магнитуд М=2.9, както и с дълбочина от 9 километра, припомнят сеизмолозите от БАН.
В сравнение с България, териториите на Гърция и Турция се характеризират с по-висока сеизмична активност през 2021 г. Пример е земетресението от 3 март 2021 г., на територията на централна Гърция, в близост до град Трикала, с магнитуд M=6.3, след което е наблюдавана интензивна афтършокова серия (един от най-силните последващи трусове е с магнитуд М=5.8). Също така и земетресението от 31 август 2021 г., с магнитуд М=5.1, в района на Западна Турция. Друго земетресение със силен магнитуд е от 12 октомври 2021 г., в района на остров Крит, Гърция. Земетресението, с магнитуд М=6.5, е с епицентър на 180 километра югоизточно от град Ираклио, Гърция.
Трябва да се отбележи, че твърдението, че по-слабите земетресения освобождават постепенно енергията не важи за големи територии, информират сеизмолозите от НИГГГ-БАН.
От 1901 до 1928 г. на територията на България е имало поредица от
силни и разрушителни земетресения
В исторически план може да се каже, че земетръсната активност на територията на страната ни е една от най-ярките изяви на съвременната геодинамика по нашите земи. През изминалите векове територията на България е била подложена на силни сеизмични въздействия. През 20-и век на територията на България са едни от най-силните европейски земетресения. От 1901 г. до 1928 г. по територията на страната ни се реализира поредица от силни, разрушителни земетресения.
Най-силното събитие е от 4 април 1904 г., с магнитуд по сеизмичен момент MW=7.6 и с интензивност от 10-та спепен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Земетресението е усетено на обширна територия (до Будапеща, Унгария) и свидетели твърдят, че са наблюдавани повърхностни вълни от земетресението в град София. Следи от земетресението в Кресненското дефиле могат да се видят и сега. Земетресението е последвано от добре изявена афтършокова активност, продължила повече от три години.
НИГГГ-БАН е координатор на проекта за Националния геоинформационен център, финансиран от Министерството на образованието и науката
Националният институт по геофизика, геодезия и география на БАН /НИГГГ-БАН/ стандартно работи по международни проекти, но най-големият проект в момента ни е за Националния геоинформационен център, който се финансира от Министерството на образованието и науката /МОН/. Това съобщи за БТА член-кореспондент проф. Николай Милошев - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.
Националният геоинформационен център включва информация от различен вид мониторингова дейност, която се прави не само от НИГГГ-БАН, но и от Националния институт по метеорология и хидрология, от Геологическия институт. Участват и двата математически института на БАН, както Институтът по океанология на БАН и Университетът за архитектура, строителство и геодезия. В рамките на този проект се извършва и осъвременяване на сеизмологичната мрежа, като догодина ще поставим още две сеизмологични станции в България - около Казанлък и в югоизточната част на България, близо до Малко Търново, обясни проф. Милошев. Той уточни, че там досега не е имало сеизмологични станции, а съществуващите станции се обновяват - в Сеизмологичния център в София, но и в центъра, който е за геомагнитните бури.
Проектът за Националния геоинформационен център се финансира от МОН, по Националната пътна карта за научна инфраструктура. Общо за трите години, в които се осъществява проектът, финансирането е с над 5 милиона лева. Малко повече от половината от тези средства са за НИМХ, а средствата за НИГГГ-БАН са към 2 милиона лева. За другите институти, участващи в проекта, средствата са по-малко, а НИГГГ-БАН е координатор на проекта. Проектът започна в края на август 2018 г., а от 1 януари 2019 г. НИМХ излезе от структурата на БАН и премина към МОН, отбеляза проф. Николай Милошев.
"По отношение на мониторинговата дейност НИГГГ-БАН е на средно европейско ниво, може би и на повече от средното европейско ниво. Проектът е петгодишен и през пролетта очакваме отново финансиране от него", коментира директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.
В световен мащаб може ли вече някъде да се прогнозират земетресенията?
"Чисто научни опити се правят на много места по света, търсят се връзки и корелации, които да дадат възможност по някакви други събития, които се случват, да съдим за бъдещи евентуални земетресения. Но еднозначни прогнози за земетресения категорично още няма никъде по света, може някой научен проект да се опитва да търси връзка с други геомониторингови дейности, но еднозначна прогноза за земетресения няма. И това е съвсем естествено, защото, ако се прогнозира и стане, е добре, но, ако не стане, не е добре. Това не е като метеорологичната прогноза, която се прави за всеки ден - от повече от 100 години. Ако се говори за сеизмологична прогноза, тук всичко практически трябва да е на 100 процента. Счита се, че при средно силните земетресения жертвите са повече от паниката, отколкото от самото земетресение. При земетресенията през 1999 г. в Турция, моя колежка ми каза, че е видяла как човек се хвърля от прозореца - от ужас и от това, че не знае какво да направи в този момент", коментира проф. Николай Милошев.
Той каза, че се търсят предвестници на земетресенията, например измерването на съдържанието на радон, но още не може да се каже при какви количества от него ще има земен трус. "Затова всичко за прогнозите на земетресенията е хипотетично", заяви директорът на НИГГГ-БАН.
