Украински цивилни спешно минават военно обучение
Русия сравни напрежението около Украйна с кубинската ракетна криза, настоявайки Западът да действа “тук и сега”, като изпълни нейните искания. И в празничните дни руският президент Владимир Путин продължи да трупа войски и тежко въоръжение на границата с Украйна като част от големи военни учения. Това се вижда на видеа, публикувани от британския в. “Мирър”. За да изтегли войските си, Русия настоява за гаранции, че съседна Украйна няма да бъде приета в НАТО.
Според зам.-министъра на външните работи Сергей Рябков сегашната ситуация не е много по-различна от кубинската ракетна криза през 1962 г., която почти превърна студената война в ядрен конфликт. Тогава СССР строи установки за изстрелване на балистични ракети в Куба, но 15-ина дни по-късно съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
В сегашната ситуация Киев обвинява Москва, че е струпала десетки хиляди войници по общата им граница в подготовка на вероятна офанзива. Русия отрича да е планирала атака.
На фона на нестихващото напрежение официални представители на САЩ и Русия
ще се срещнат
за преговори на
10 януари,
съобщи говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом в понеделник. След това на 12 и 13 януари ще се проведат разговори между Русия, НАТО и няколко европейски държави. На преговорите се очаква да бъдат обсъдени и въпроси, свързани с контрола върху ядрените оръжия. Вашингтон уверява, че в разговорите с Москва няма да бъде взето никакво решение, без да има допитване до съюзниците и до Киев.
“Когато седнем да говорим, Русия може да постави своите притеснения на масата. Ние също ще поставим за обсъждане нашето безпокойство от дейностите на Русия”, посочва говорителят.
Руският зам. външен министър Сергей Рябков потвърди датата и съобщи, че срещата ще се проведе в Женева, Швейцария. Имената и постовете на преговарящите не се съобщават.
“Не можем повече да отлагаме,
нека да се справим с този
сериозен проблем тук и сега”,
призова той. Думите му идват дни след като президентът Владимир Путин категорично заяви, че няма накъде да отстъпва по темата с Украйна.
В събота руското министерство на отбраната обяви, че над 10 000 военни ще се върнат в техните бази, след като са участвали във военни маневри. Ведомството не съобщава колко от тях са били на границата с Украйна. Въпреки това се появиха видеа с нови масови руски учения в западната част на страната.
Украинската гранична служба съобщи, че САЩ ще финансират проекти за $ 20 млн., за да укрепят границите на Украйна с Русия и Беларус. Проектите включват закупуване на системи за видеозапис и дронове, както и лични предпазни средства за граничарите. Местни медии твърдят, че дори цивилните в Украйна са започнали да преминават военно обучение, за да защитят страната си. Десетки обикновени хора вече се присъединили към резервите на украинската армия през последните месеци.
Киев освен това активно настоява САЩ да му предоставят излишната си военна техника и въоръжение, обяви посланичката на Украйна в САЩ Оксана Маркарова. По-рано американското издание “Форейн полиси” съобщи, че Украйна иска да получи оръжия, които са били предназначени за Афганистан, преди талибаните да вземат властта, но Белият дом се опитвал да не провокира Русия.
САЩ доставят на Украйна широка гама оръжия и техника, включително патрулни катери и други видове оръжия. През 2017 г. администрацията на предишния президент Доналд Тръмп одобри доставката на преносими противотанкови ракетни системи “Джавелин”, което предизвика критики от Москва. Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова от 2014 г. насам американските власти са похарчили $ 2,5 млрд. за тази цел, включително повече от $ 400 млн. тази година. Наскоро Вашингтон дари още 30 ракетни комплекса “Джавелин” и 180 ракети на Киев. През 2022 г. американските власти планират да похарчат още $ 300 млн. за тези цели. Вашингтон е готов да окаже подкрепа на своите съюзници от НАТО на източния фланг пред лицето на концентрацията на руски войски на границата с Украйна, потвърди съветникът на американския президент по националната сигурност Джейк Съливан. Подобна подкрепа се предвижда и за Полша.
