Софийска градска прокуратура, която води разследването по казуса със строежа на АМ „Хемус“ и обвиненията от страна на вътрешния министър Бойко Рашков, от държавното обвинение излязоха с позиция за твърденията на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, излъчено по Българското национално радио (БНР) на 23.12.2021 г.. В него той направи редица коментари относно работата на Софийска градска прокуратура (СГП) по някои обществено значими случаи, и във връзка с постъпилите многобройни медийни запитвания, Софийска градска прокуратура (СГП) изготви право на отговор по чл. 18 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) до БНР, което беше публикувано от медията днес (https://bnr.bg/post/101577219/pravo-na-otgovor-po-povod-intervu-v-predavane-na-bnr).
С оглед изявленията на министър Рашков по досъдебното производство за изпиране на над 53 млн. лева от строежа на Автомагистрала „Хемус“, известно в публичното пространство като делото „Хемус“, СГП припомня разпоредбата на чл. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съгласно която горестоящите ръководители на разследващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването“ , пише прокуратурата. Припомня също и разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), съгласно която „прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор“. СГП напомня и регламента на чл. 198, ал. 1 от НПК, че „материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора“.
Относно заявеното, че в МВР се извършва проверка с оглед на това, че прокурорска проверка по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е била непълна, заявяваме, че твърдението относно непълнота на проверката на прокуратурата е невярно, както и че МВР няма никакви законови правомощия да проверява дейността на прокуратурата, осъществена по реда на чл. 145 от ЗСВ. При наличие на данни за извършени нарушения от прокуратурата, компетентна да вземе отношение е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). При наличие на данни за престъпление, извършено от магистрат, компетентна да вземе отношение е Специализирана прокуратура, респ. Софийска градска прокуратура, в зависимост от вида на престъплението.
СГП напомня, че още на 10.11.2021 г. публикува съобщение, че се е самосезирала на 09.11.2021 г. по медийни публикации, придружени със снимков материал, и е разпоредила горепосочената проверка (https://prb.bg/sgp/bg/news/aktualno/54385-sofiyska-gradska-prokuratura-se-samosezira-vav-vrazka-s-publikatsiya-v-internet-). Не отговаря на истината, че „една година и половина по-късно прокуратурата се задейства…“. Безпочвен е и опитът за внушение, че проверката е във Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Горното е лесно проверимо от всеки български гражданин, включително от доц. Рашков, дори при една обикновена справка в интернет, от която би било видно на-малкото посоченото по-горе съобщение на СГП.
Отделно, обръщаме специално внимание, че не става въпрос за проверка, а за досъдебно производство. В хода на разследването по него са назначени експертизи и са извършени множество други действия за събиране и проверка на доказателства с оглед разкриване на обективната истина.
Предвид, че е налице висящо досъдебно производство и предвид действащия регламент на МВР, както и на НПК, че ръководството и надзорът върху разследването се осъществяват само и единствено от наблюдаващия прокурор, позицията на доц. Рашков, изразена пред БНР, е нормативно необоснована. Във връзка с изложените факти е видно, че това е поредна манипулация, целяща да заблуди българската общественост.
За пореден път заявяваме, че МВР би следвало да е естествен съюзник на Прокуратурата на Република България (ПРБ) в борбата с престъпността и войната, която МВР води срещу ПРБ, е в противоречие с очакванията на българските граждани за справедливост. Естествен резултат от това е не само лошото функциониране на правоохранителната система, но и потенциална възможност за затрудняване на разследванията по висящи досъдебни производства и избягване на наказателна отговорност за извършителите на престъпления. До идентичен резултат водят и опитите на МВР да изземе и осъществи правомощия на Прокуратура на Република България, регламентирани в НПК.
