Как се прекратява трудово правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер - това обяснява образуваното във Върховния касационен съд тълкувателно дело по въпроса, преди приемането на Закона за предучилищното и училищното образование.
Eто какво пишат на сайта си от ВКС:
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 5/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:
„Подлежи ли на прекратяване трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато това е станало преди влизане в сила на ЗПУО (обн. ДВ бр.79/13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) и на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, или в тези случаи съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО правото на лицето да заема длъжността се преценява според действалите в отменения Закон за народната просвета изисквания за заемане на съответната длъжност?“
Образуването на тълкувателното дело се налага, след като с Определение № 60323 от 07.12.2021г. по гр. д. № 4121/2021 г. съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение, поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.
В Решение №116/25.10.2018г. по г.д. №4760/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че: „Работодателят е длъжен на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение с всеки педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищно образование, който е осъден за умишлено престъпление от общ характер и за когото не е налице изключение по чл. 215, ал. 2 ЗПУО (осъждане по наказателно дело, посочено в чл. 1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица) или по чл. 88а НК (настъпила пълна реабилитация, когато осъждането не е за тежко умишлено престъпление против Република България или за престъпление против човечеството). Видът на наложеното наказание е без значение. Чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага и за педагогическите специалисти по заварени трудови правоотношения, включително когато съдебният акт (присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение, одобрено от наказателния съд) е породил правни последици преди 01.08.2016г. – датата, на която влиза в сила ЗПУО.“ За да даде това разрешение, съдът е приел, че тълкуването на чл. 215, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във връзка с § 33, т. 3 от ПЗР на ЗПУО, налага извод за т. нар. „незабавно действие на ЗПУО“ в тези негови части, доколкото отмененият закон се заменя с нов, отнасящ се до същата материя (чл. 11, ал. 1 ЗНА). Посочил е, че ЗПУО не съдържа разпоредба, която да предвижда т.нар. „преживяло (запазено) действие“ на основанията за несъвместимост по чл. 40, ал. 4 ЗНП от 1991 г. (отм.). Същото разрешение е прието и в Решение №145/27.11.2018 г. по г.д. №527/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.
Обратно, в Решение №105/29.09.2018 г. по г.д. № 2778/2018 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че новото изискване за заемане на длъжност на педагогически специалист, установено в чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и съответстващото му основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, се прилага за вбъдеще – за трудови договори, сключени след 01.08.2016 г. и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г. Изложено е, че за осъждания на педагогически специалисти преди 01.08.2016 г., съгласно изричното правило на §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, се преценяват условията за заемане на длъжността, действали по отменения ЗНП и ППЗНП към момента на осъждането, тъй като юридическият факт – постановената присъда и последиците ѝ в гражданскоправната сфера на лицето са възникнали и са се осъществили преди влизане в сила на новия закон.
