"Днес е 20-и декември - моят втори рожден ден!
На този ден в 1999 г. се разминах по чудо със смъртта и от нея дата празнувам и отбелязвам деня с благодарност". Това написа във фейсбука си интернет пионерът и бизнесмен Вени Марковски. 53-годишният Марковски разказа за случката и напомни на всички да карат бавно и задължително с предпазни колани.
"В този безснежен и слънчев ден преживях челен удар, който можеше - и реално трябваше - да завърши с поне няколко човешки жертви, но се случи така, че ни се размина, на всички участници!
До този ден никога не бях слагал предпазния колан в колата (Daewoo Nexia), но тогава казах на човека до мен "Я да си сложим коланите, че сме на път".
Минута-две по-късно ударихме със скорост около 70 км/ч едно "Пежо" 504, което пресичаше бул. "България" на "Тодор Каблешков", от "Билла" в посока Бъкстон. Ударих го от дясната страна, в колоната между предната и задната врата. От удара "Пежо"-то изхвърча на около 30-40 метра, качи се на тротоара (оставяйки на платното някакви части от картера и кой знае какво), където отново случайно нямаше пешеходци. Беше се превърнала в двуместна кола - с оцеляло място за шофьора и това зад него: цялата дясна част беше изчезнала!
На шофьора на "Пежо"-то му нямаше нищичко!
Аз нямах и драскотина дори.
Спътникът ми - също!
Но не само заради това казвам, че беше чудо:
- Ако случайно не бяхме сложили коланите, сега нямаше да ви пиша тези редове.
- Ако в "Пежо"-то имаше седнали от дясната страна, нямаше да оцелеят.
- Ако то беше ударило моята кола, ударът щеше да я превърне също в двуместна, но лявата ѝ част щеше да е смачканата, заедно с мен в нея.
- Ако зад нас вдясно се движеха коли, щяха да ни ударят не един и два път, при това отвсякъде и както си поискат - просто моята кола се беше завъртяла на 180 или може би дори на 540 градуса! Не знам колко сме се въртели - нямам никакъв спомен за секундите от момента, в който видях колата пред мен, до момента, в който се окопитих и първото нещо, което направих, дори преди да си намеря и сложа очилата (бяха изхвърчали от удара), бе да попитам човека до мене "Добре ли си?". Второто бе да погледна към ударената от мен кола и да видя ръката на шофьора ѝ да стърчи през... десния прозорец! Нали ви казах, че от удара колата му се бе превърнала в двуместна - дясната предна врата бе отишла там, където е лостът за скоростите... Помислих си, че съм го убил и с голямо облекчение след още няколко секунди видях, че се раздвижва, а после - и че не е дори натъртен.
Воланът на моята кола беше огънат на 90 градуса - там където са ми били ръцете, от горната страна. Никога не съм знаел, че воланите не са толкова твърди, колкото изглеждат.
Нейсе - важното е, че всичко мина успешно, нямаше жертви, а това сега е повод за празнуване!
Шофирайте внимателно, защото - както казваше Тодор Колев: Един миг невнимание, цял живот - смърт! Имайте предвид, че аз бях на пътя с предимство, другият шофьор не спази знаците - така че не се доверявайте само на себе си, а винаги се съмнявайте, че човекът отстрани или отсреща може би не е видял какъв знак има пред себе си. Помага - от личен опит ви го казвам, но не ви го пожелавам да го изпитате, за да го повярвате!
И слагайте предпазните колани!
Колите? От "Пежо"-то нищо не можеше вече да стане. Моята бе оправена и я карах още няколко години", сподели Марковски.
