"Обичаният проф. Лъчезар Филипов си отиде днес от този свят!
Светъл път скъпи, Лъчо!!! И нека звездите да бъдат твои вечни другари!".
Това съобщи най-добрият приятел на проф. Филипов - Стойчо Керев.
Лъчезар Филипов е син на министър-председателя от 80-те години на миналия век Гриша Филипов. Той бе последният жив от тримата му синове.
Астрофизик от БАН, славеше се обаче с твърдата си вяра в извънземните и теориите му често предизвикваха нееднозначни реакции у колегите му, според които твърденията на Филипов нямат много общо с науката.
Лъчезар Филипов е чичо на писателката Людмила Филипова.
"Преборих рака с помощта на китайска гъба", ни разказа миналата година самият той. Имал три операции през есента, а самото заболяване получил през 2018 г. Здравословният му проблем се отключил от стрес покрай отказа на колегите му в БАН да му присъдят титлата професор. Жури от академичния съвет го признало за такъв на база десетки научни публикации и два проекта, но научният съвет, който накрая трябвало да утвърди решението, порязал доц. Филипов. Според него по нареждане "от горе". "Вече всичко е зад гърба ми. Простил съм. Да не говорим, че аз съм професор за хората, които разбират за какво говоря", обясни астрофизикът.
От 1990 г. той е последният жив академик на Международната астронавтическа федерация. "Убеден съм, че причината за академичната балтия срещу мен са изследванията ми в областта на извънземния разум, които по цял свят се поощряват, а у нас се считат за табу. И след толкова години у нас искаха да ме поставят на колене. Да се сниша, както казваше бай Тошо. Но аз не мога да си плюя на убежденията", заяви ни проф. Филипов.
По проектите си за извънземен разум ученият намирал общ език с журналиста Стойчо Керев. "Много ми е мъчно, не мога да говоря, съжалявам", обясни Керев. С Лъчезар Филипов имаха филми с доказателства за извънземен разум. Журналистът не сподели причината за кончината на Филипов, но каза, че ще се изясни на по-късен етап и той не е оторизиран да я съобщи. "Останаха много наши общи проекти, за което му благодаря", каза Стойчо.
Освен за извънземните проф. Филипов бе откровен в размислите си на глас и за миналото, свързано с легендарният му баща - Гриша Филипов.
"Баща ми беше против прословутите куфарчета на Луканов. Още преди 1989 г. идеята на Луканов е да се изнесат част от парите на държавата във външнотърговски централи и един ден, когато партията, евентуално, попадне в тежко положение - тези пари да се върнат и да подсилят БКП. И какво се върна - в разни мутри като Карамански, Илия Павлов....Това ли са тия, които им раздаваха куфарчета. Това ли е социалната политика", питаше с днешна дата и Лъчезар Филипов, синът на покойния премиер Гриша Филипов. Той самият знаеше за хора от партията, които освен покойните мутри, са се "облажили" с куфарчета. "Жан Виденов тогава го съсипаха, защото човекът се опита да оправи грешките на БСП и самото БСП го съсипа. Тогава татко още беше жив и каза: "Ще го съсипят това момче". Освен това, смятам, че държавата ни тръгна надолу, "благодарение" именно на Луканов", споделяше ни Филипов.
Синът на бившия министър-председател не живееше в сянката на баща си през годините. "Сянката на баща ми никога не ми е пречила, защото аз никога не съм я ползвал. Покойните ми братя го направиха, но това им изяде главите. Преди да влезе в затвора и да бъде осъден на смърт, баща ми е бил физик. След 9 септември са му казали: "На нас не ни трябват даскали" и той станал икономист. От него наследих любовта си към физиката и астрономията. Винаги сме говорили открито за всичко. Татко винаги е смятал, че съветският вариант на социализъм в България е много гнила история и цял живот се съпротивляваше срещу това нещо. Като министър-председател през 1980-1986 г. се опита да въведе китайски и германски вариант т.е. да отвори частната инициатива у нас. Мен предпазваше от обществена дейност - казваше, че това е разход на енергия. Баща ми казваше, че за да върви обществото, трябва да се направи обединение между двете идеи на капитализъм и социализъм. Самият той въведе Указ 56 за стопанската дейност, който развърза ръцете на дребните производители в България. Всичките му идеи не бяха признати от Луканов", казваше Филипов, чийто баща не бил в добри отношения с Карлович.
Не само с него обаче Луканов "не мелил брашно". Не бил харесван и от Тодор Живков. Правенчанинът гледал да не приказва много за него - единия от главните виновници за свалянето му от власт. Веднъж обаче проявил словоохотливост по темата и пред журналиста Йордан Янев, пред който редял спомени за книгите си. "Той е човек от подземния свят, от мафията. Скоро ще му се чуе камбаната", казал Тато пред Янев. През 1989 г. Карлович взема дейно участие в десетоноемврийския преврат срещу Живков, а на 8 февруари, 1990 г. става премиер. Престоят му като премиер обаче не продължава дълго - правителството му пада след 10 месеца. При неговото управление страната е докарана буквално до просешка тояга, но не това е причината две години по-скъсно главният прокурор Иван Татарчев да поиска имунитета му и да го тикне в ареста. Луканов остава зад решетките половин година по обвинение, че през 80-те е раздавал неправомерно помощи на развиващи се страни в качеството си на подпредседател на МС в кабинета "Георги Атанасов". Докато Андрей е в затвора, се разбира, че здравето му е доста влошено. И когато излиза на свобода, той е развалина.
"И баща ми беше в затвора, на 72 години, при това с цигани в килията. Тогава неслучайно се разболя, кой го съжали тогава? А до последно смяташе, че партията трябва да си признаеш грешките, но никой не го стори", смяташе с днешна дата Лъчезар Филипов за баща си Гриша Филипов.
Редакцията изказва съболезнования на семейството на Лъчезар Филипов.
