Премиерът предложи на НАТО да построим втори мост над Дунав при Русе за военни цели
В рамките на 2-3 седмици планът за възстановяване, по който България очаква да получи 12,5 млрд. лева от ЕС, да бъде пренаписан.
Този ангажимент пое премиерът Кирил Петков при първата си среща с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Заедно с Петков в Брюксел бе и вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев.
След пренаписването на плана той ще бъде внесен отново в ЕК, разясни Кирил Петков след разговорите си с шефката на Еврокомисията.
Документът бе внесен от вицепремиера в служебното правителство Атанас Пеканов, но в края на октомври от Брюксел върнаха 43 страници забележки по него. Повечето от тях са в сферата на енергетиката, която по думите на бившата депутатка Мика Зайкова била направена на кайма.
Петков и Василев, които бяха част от първия служебен кабинет тази година, също имаха разногласия с Пеканов по включените в плана енергийни проекти, особено за бъдещето на въглищните електроцентрали от комплекса “Марица-изток”.
При пренаписването на плана ще трябва да помислим добре за енергетиката особено когато говорим за плана за паро-газова централа, подчерта вчера и в Брюксел Петков. Именно този проект е един от най-критикуваните в 43-те страници забележки по плана на служебното правителство.
според ЕК целта “Марица-изток” да бъде затворена чак през 2038 г. не е достатъчно амбициозна
Допълнително според внесения вариант изграждането на паро-газовата централа трябва да струва 1,66 млрд. лв. от плана, финансови инструменти и частно съфинансиране, а пазарната оценка за такива проекти е под 1 млрд. лв.
Петков и Василев бяха скептични за този проект още през лятото. А сегашният вицепремиер предлагаше директно да се мисли за централа на водород, вместо на природен газ.
“Дори да се забавим 2-3 седмици повече, по-добре е да си свършим добре работата”, посочи вчера Петков сроковете за преработка на плана.
“Ангажирахме се да свършим много бързо работата с плана за възстановяване. Мисля, че ги зарадвахме, че нашата задача е да премахнем корупцията, която е една от спирачките пред плана. Той възлиза на 10% от БВП на България. Но трябва да направим спирането на корупцията за целите 100% от икономиката”, каза още Петков след срещата си с Урсула фон дер Лайен.
“Още не зная дали цените на природния газ са на най-оптималното ниво и защо азерският не е включен в цената на парното. Мораториумът, приет от Народното събрание, дава възможност да направим пълен анализ на цените. Най-лесното винаги е било домакинствата да плащат за всичките проблеми. Не може без анализ точно в средата на зимния сезон хората да плащат повече за парно”, коментира още Петков в Брюксел по темата енергетика. Той отново обвини КЕВР, че обявеното от комисията поскъпване в деня на клетвата на новото правителство е било политическо движение. Но допусна, че
цените, предложени от КЕВР, може да се окажат истински
След избирането на нов македонски премиер Петков веднага ще му предложи новите работни групи за икономиката и изграждането на инфраструктура, обясни още той.
България да построи втори мост над Дунав при Русе като военна инфраструктура и така да изпълни ангажимента си 2% от БВП да са разходва за отбрана - това пък предложи Петков на срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Според премиера такова съоръжение може да покаже добра синергия между военна и гражданска инфраструктура.
Генералният секретар поздравил България за закупуването на изтребители F-16 и поискал да продължат инвестициите в ново въоръжение.
България би се радвала да допринесе за
успокояване на напрежението между Русия и Украйна по дипломатически път,
обяви още министър-председателят след срещата със Столтенберг. Позицията на страната ни по темата съвпада изцяло с вижданията на ЕС и НАТО, увери още Кирил Петков.
ЕС заплашва Русия с нови санкции заради Украйна, Радев ги подкрепя
Москва трябвало да понесе огромни последици
ЕС да наложи строги санкции срещу Русия и Москва да понесе тежка цена и огромни последици, ако не се въздържа от агресия срещу Украйна.
Тази заплаха отправиха лидерите на ЕС след Европейския съвет.
“Призоваваме Русия да намали напрежението и да се въздържа от всякакви форми на агресия”, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след продължилата до рано сутринта в петък лидерска среща в Брюксел.
Без да поръчват на комисията да предложи нови санкции, европейските президенти и премиери са били единодушни в готовността си такива да бъдат наложени, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
В окончателния текст на европейската позиция се казва още, че има “спешна необходимост Русия да деескалира напрежението, причинено от натрупването на военни сили по границата й с Украйна”, както и да намали “агресивната реторика”.
“Искаме да сме в добри отношения с Русия, но това в голяма степен зависи от изборите, правени от Москва. Така, че да няма съмнение, ако Русия предприеме действия спрямо Украйна, ЕС ще предприеме санкции с огромна цена”, каза Урсула фон дер Лайен.
Президентът Румен Радев, който участва в срещата, потвърди, че е подкрепил общия подход.
“Ако продължава ескалацията, ако има агресия на Русия, естествено, че ще има съответни нови санкции. Ако няма такива действия, не виждам увеличаване”, коментира той след дискусията.
