Теодора Пенева е главен асистент към Българската академия на науките /БАН/, в секция „Международна икономика” към Института по проекти, свързани с Китай в сферата на борбата с бедността, както и в секция „Макроикономика”. Завършила е Магистратура по икономика в Пекинския университет и е Бакалавър по Китайски (профил икономика) в Пекинския университет за езици и култури.
За КМГ тя коментира темата за начините и средствата, за различните видове програми и съвременните методи в КНР за справянето с бедността в страната.
В. Справянето с бедността е цел, към която Китай се е стремил непрестанно, години наред. Тази битка не беше никак лесна, но Китай успя да постигне победа, като наскоро президентът Си Дзинпин оповести, че 98,99-те милиона селско население, живеещо под линията на бедността, е изведено от това състояние. Бихте ли очертали някои основни насоки в начините, чрез които страната успя да постигне почти всички от поставените си цели в справянето с бедността?
О. През последните 8-9 години – от 2012 насам, Китай успя да изведе от линията на бедността близо 100 милиона бедни - това говори за почти 10 милиона души на година, които вече живеят над линията на бедността. Това, разбира се е резултат от дългогодишна целенасочена политика за намаляване на бедността в Китай, като страната има 40-годишна политика в това отношение. За целта КНР има специално изградена система на национално ниво, включително и администрация, както и специални програми, които през годините са били регулирани, за да бъдат все по- устойчиви през цялото време.
В. Кои са по-характерните моменти от периодите в борбата за справянето с бедността в КНР и какви са основните програми и дейности, чрез които страната успя да постигне тази висока цел?
O. Програмите се делят на няколко вида, както по етапи, така и по приоритети, като първите бяха до 1993, след това до 2000, после до 2005, и продължават. Тези програми са национални, но много важно е да се знае, че те се изпълняват освен на национално, още и на местно и регионално ниво, на равнище общини и градове. Тези програми имат конкретни цели, които са зададени на съответните кметове, като те отчитат своята дейност по години чрез специално индикатори. Тези индикатори показват дали са изпълнени целите за определения период, в контекста на всяка една отделна програма за справянето с бедността.
Четири са основните сфери, по които се работи едновременно във всяка програма: здравеопазване, образование, жилища и работа /заетост/. Китай се преобрази, много от жилищата бяха изградени от държавата, особено в по-бедните райони, като се изкупиха старите жилища, а разликата в цената до новото жилище, което вече е много по-модерно, в жилищни блокове и в по--големи сгради, бе поета от държавата, или под формата на кредит, или на грантове, или на работа, която трябва да се изпълни до определен период. Това беше подсигурено от държавата и тук е много важно да се знае, че това беше един от основните механизми в отделните райони.
Много важен е също и фактът, че държавата подпомогна много хората в по-бедните региони за повишаване на заетостта им, като им даваше земя, семена, както и възможност да инвестират в селскостопански машини и оборудване, с които да обработват земята. В същото време държавата им подсигури и пазар за продукцията.
Пазарът на селскостопански продукти, от своя страна, също се подпомага от държавата. В Китай има много добре изградена система от кооперативни съюзи, които изкупуват определени продукти на определени цени, и така се гарантира както заетостта на хората, така и снабдяването им с различни продукти. Това е т.нар. – „продоволствена сигурно”. Това е стратегически въпрос за Китай! Така се гарантира на хората по места, че могат да работят и да продават продукцията си.
Някои от последните мерки на държавата бяха насочени към дигитализацията на продажбата на продукти, защото в Китай дигиталната, електронната продажба е на много високо ниво. Продажбите се извършват чрез различните мрежи. А за да могат повече хора да навлязат в този бизнес е необходимо и много добро обучение в тази насока. Това е и една от насоките за справянето с бедността: да се повиши образованието, като неговата цел е хората от отделните региони и общини да се научат по дигитален начин да продават собствената си продукция в градовете. Така се повишават и стандартите, защото хората вече могат да произвеждат стоки с по-добро качество и да ги продават на по-високи цени.
Така че, тази изключително висока ориентираност на образованието към областта на дигиталната търговия, оказва огромно значение за хората от различните градове и села – места в които бедността е абсолютно изгонена! И съществува огромен пазар от различни видове продукти и стоки.
Подобно е и положението с другите програми. Например 30% от тях са насочени към селското стопанство, 30% към индустрията, към промишлеността, други над 30% – към инфраструктурата.
Китай действа успоредно във всяка една от отделните насоки – това е един цялостен механизъм, който е заложен и всяка част от него е свързана с другите – необходимостта от жилища, от здравеопазване, осигурителни програми. Всички осигурителни програми например в здравеопазването, са насочени към адекватно покриване на здравните вноски.
Благосъстоянието на хората се гледа също от няколко пункта. И така е още от 1985 г. после в началото на 90-те години, при едни от първите програми. В крайна сметка са подсигурени жилища и всички базови нужди - това са всъщност „програми, гарантиращи минимален жизнен стандарт”. Това е заложено във всички програми за справянето с бедността в Китай.
Характерно е и друго: всяка една програма, системно, година след година, максимум за 5 години, се оценява като ефективност и резултатът от изпълнението й, в контекста на преодоляването на линията на бедност. Но също така се прави и оценка по отношение на БВП в дадено населено място, т.е.колко единици ще се получат след като е инвестирано в даден сектор. Съществува постоянна обратна връзка за ефективността на изпълнението на програмите ежегодно, или на пет години, за да могат да се регулират отделните програми. И когато те станат национални, започват да се прилагат и в други региони или градове.
Например през 1993 г. Шанхай започна работа по една програма, която вече се прилага и в десет по-малки града. Всяка програма има своята „пилотна фаза”, след която тя се превръща в национална.
В. Как виждате перспективите на страната, свързана с постоянния стремеж за повишаване на жизнения стандарт на хората?
О. В Китай работата по повишаването на жизнения стандарт продължава постоянно. Непрекъснато се търсят нови форми на икономическия растеж, постоянно се подобряват дигиталните технологии, инфраструктурните проекти, тъй като в Китай икономиката е основното средство за справянето с бедността. В момента вече нещата продължават да се развиват в посоката на дигитализацията и електронната търговия.
Наистина имаме много какво да научим от Китай !
