С окончателното решение, очаквано през юни, Загреб изпреварва България и Румъния, които влязоха в ЕС 6 години по-рано
Съветът на ЕС най-накрая се съгласи, че Хърватия вече отговаря на всички критерии за присъединяване към безграничния и безпаспортен Шенген. Позицията на съвета по правосъдие и вътрешни работи, съставен от министри от всички членки, е предварително условие за присъединяването на страната към зоната. Този очакван с години момент се отлагаше заради несъгласие на Франция, а в крайна сметка именно Париж ще бъде този, който ще вкара Загреб в Шенген. А след това - и в еврозоната.
Новината в началото на декември съобщи вътрешният министър на Словения Алеш Хойс от името на ротационното председателство на съвета. Той изрази очакване бързо да последват следващите крачки. Това ще бъде от полза за гражданите на Словения и на Хърватия. Границата между двете страни ще падне, когато Хърватия бъде приета в Шенген, добави Хойс.
Безграничното пространство в сърцето на Европа е
най-голямата зона
за свободно движение в света
Тя се състои от 26 европейски държави с около 420 млн. жители. Зоната включва 22 от членките на ЕС - всички с изключение на България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия. Обхваща и четири страни извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са асоциирани държави.
Процедурата за оценка на Загреб стартира през юни 2016 г. и приключи 2019 г., след като Европейската комисия потвърди, че Хърватия отговаря на всички технически изисквания за влизане в Шенген. С решението на съвета Хърватия, влязла в съюза през 2013 г., изпреварва Румъния и България, които са членки на ЕС от 2007 г., но въпреки многобройните уверения от евроинституциите, че всички критерии са изпълнени още през 2011 г., процедурата за тях буксува.
Много страни изразяват опасения за върховенството на закона в трите страни. Държава, която желае да бъде част от Шенгенското пространство, трябва да може да прилага изцяло Шенгенския кодекс и да контролира напълно сухопътните, морските и въздушните граници на ЕС.
След решението на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, топката отива в Европарламента, където ще се проведе дебат и гласуване по темата. След това въпросът се връща в Съвета на ЕС на ниво министри, където трябва да се вземе окончателното решение за премахването на граничния контрол. За приемането на една държава в Шенген е необходимо съгласието на всички страни-членки на ЕС.
Хърватският вътрешен министър Давор Божинович изрази надежда, че процедурите в ЕП ще приключат и окончателното гласуване ще се случи по време на френското председателство, което ще продължи между 1 януари и 30 юни догодина.
Такъв е и планът на хърватския премиер Андрей Пленкович - Париж да удари едно рамо.
Доскоро надеждите
за френска подкрепа
щяха да бъдат напразни,
но днес те не изглеждат толкова изненадващи предвид инвестицията, която Загреб направи. В края на ноември Хърватия подписа договор за покупка от Франция на ескадрила от 12 изтребителя “Рафал” на стойност 1 млрд. евро. На церемонията френският президент Еманюел Макрон благодари на Хърватия, че “винаги е бил истински и ясен партньор” и директно заяви, че подкрепя усилията на страната да се присъедини към Шенген, като ще работи за това, когато поеме председателството на съвета от 2022 г.
Сътрудничеството на Загреб и Париж в областта на отбраната и сигурността е
един вид политически
обвързана търговия,
въпреки че никой в Загреб или в Париж няма да го потвърди. Такава търговия сама по себе си не е нещо лошо, като се има предвид, че е доста често срещана в европейската политика.
В плана на премиера Пленкович обаче има големи неизвестности, които може да усложнят реализацията му. Големият въпрос е дали френската подкрепа за Хърватия ще бъде достатъчна, защото много членове не са склонни да разширяват Шенген. В Берлин - другата водеща сила в ЕС, има смяна на управляващите след напускането на дългогодишната канцлерка Ангела Меркел. В коалиционното споразумение на новата власт има едно изречение, което силно притесни Загреб (виж в карето). Колебание имат и нидерландците - традиционни спирачки за разширяването, въпреки че премиерът Марк Рюте и Еманюел Макрон са от една и съща политическа група на европейско ниво.
Доскоро както Нидерландия, така и Франция твърдо не подкрепяха приемане на нови членки в Шенген поради “загриженост за върховенството на закона”.
Малко след покупката на изтребителите за 1 млрд. евро реториката на Париж към Загреб се промени. Макрон обяви, че подкрепя амбицията на Хърватия не само за Шенген, но и за еврозоната.
Очаква се на 1 януари 2023 г. Хърватия
да замени куната с единната
европейска валута
и така напълно евроинтегрирана, да отпразнува десетата годишнина от пълноправното членство в ЕС. Пълна подкрепа за влизането на Хърватия в еврозоната - група от 19 държави с пазар от 340 млн. души, бе предоставена от ключови институции като Еврокомисията, Европейската централна банка и Еврогрупата, която се състои от всички членове на еврозоната.
Но преди еврото на дневен ред е Шенген.
Планът на Пленкович може и да се провали, но реализирането му със сигурност би представлявало най-големия политически триумф на хърватския премиер. Точно както неговият провал би означавал тежко поражение.
“Ние не само изпълнихме условията, когато става дума за критерии и всичко свързано с Шенген. Но сме и част от онези държави - членки на ЕС, които са много активни в шенгенската реформа и това бе признато от всички страни. Сигурен съм, че Хърватия ще бъде готова за всички нови IT и други системи за обмен на данни за сигурност, които ще последват след приключването на пакета за реформи на Шенген”, каза хърватският вътрешен министър Давор Божинович. Скоро хърватските граждани не само ще бъдат освободени от визи за САЩ, но и ще могат и да участват в програмата Global Entry - най-опростената процедура, когато кацнат в Ню Йорк, Лос Анджелис, похвали се Божинович.
