България отново не одобри началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз на Съвета по общи въпроси, състоял се днес. Очакваната стъпка бе съпроводена от заключенията за разширяване, стабилизация и асоцииране, каквито не бяха приети преди година по това време - бяха блокирани от Чехия и Словакия, а поводът бе България, пише "Дневник".
В действията на България няма изненада - и доскорошният служебен премиер Стефан Янев, и новият Кирил Петков, и първият дипломат Теодора Генчовска обявиха, че няма да има промяна в позицията, намерила израз в българското вето за преговорите още през ноември 2020 г.
Причината е, че от българска точка изискванията, наложени на македонската страна като част от двустранния спор, не са изпълнени. Скопие изпрати отговори на въпросите от т. нар. план 5+1, предложен от София, но довчерашният първи дипломат Светлан Стоев обясни, че те са предадени прекалено късно, а са били очаквани от лятото. Пред "Дневник" македонските власти изложиха миналата седмица своята версия за забавянето.
Петков обаче иска да ускори процеса, с който да се раздвижи диалогът с крайна цел София и Скопие да постигнат споразумение и да бъде свалено ветото за начало на македонските преговори с ЕС. Вчера той обсъди с македонския си колега Зоран Заев една от основните си идеи - създаване на работни групи, които да се срещат често и да търсят решение на проблемите в различни сфери.
Пред "Файненшъл таймс" Петков каза, че иска новият формата на диалог да е с ограничена времева рамка - не повече от шест месеца.
В заключенията на Съвета на ЕС, обявени от словенското председателство (от юли до декември тази година) се казва: "Съветът очаква с нетърпение първите междуправителствени конференции (същинското начало на преговорите - бел. ред.) с Република Северна Македония и Албания след одобряване на преговорните рамки от Съвета."
България не одобрява именно преговорната рамка, а двете държави вървят в пакет.
София обяснява, че Тирана е готова за преговори, а Скопие - не. Засега идеята за разделяне на Северна Македония и Албания по пътя към ЕС, за да не бъде блокирана Тирана само заради ветото на София, не се приема единодушно сред държавите в блока.
В заключенията се вижда и следният пасаж с препоръки: "Изявления и действия, които се отразяват отрицателно на добросъседските отношения и на мирното уреждане на конфликти, трябва да бъдат избягвани." Езикът на този пасаж обаче не се обвързва изрично със спора на Северна Македония и България; той е поставен преди специално изречение за Северна Македония, но след позовавания на остатъчния механизъм на наказателните трибунали (заместил трибунала за престъпленията от югославските войни) и и предупреждение срещу отричането на актове на геноцид (явна препратка към Босна).
Освен това "съществуващите двустранни споразумения, включително Преспанското споразумение между Република Северна Македония и Гърция и Договора за добросъседство... трябва да бъдат прилагани."
Прави впечатление, че Съветът използва единствено и само в случая на Северна Македония пълното име на държавата - Република Северна Македония - макар че и другите разглеждани държави извън ЕС да имат официални, дълги версии на името си. Република Албания, Република Турция и Република Сърбия например са съответно Албания, Турция и Сърбия.
България използва единствено дългата версия - Република Северна Македония - и настоява Скопие да потвърди, че краткото име носи същото значение като дългото и не представлява заплаха.
Отвъд спора с България Съветът изтъква, че местните избори на 17 и 31 октомври (загубени от управляващите, отчасти заради спора с България) са били със състезателен характер; има напредък в укрепването на върховенството на закона и борбата с организираната престъпност, но е нужна "устойчивост" на реформите и, за тази цел, съгласие между властта и опозицията. В съдебната реформа се наблюдава известен напредък.
