Новият министър-председател на България Кирил Петков сигнализира, че София ще прекрати възпрепятстването на опита на Северна Македония да се присъедини към Европейския съюз. В интервю за Financial Times, дадено преди парламентът в понеделник да одобри кандидатурата му, той потвърждава ангажимента на България към НАТО и Запада. „От правилната страна на политиките на НАТО и ЕС сме, на 100%“, казва той за изданието.
„Ще предложим нов процес [по Северна Македония], много бърз, с ограничена времева рамка, дълга само шест месеца“, казва той.
Обратният завой се случва, след като миналата година България наложи вето върху преговорите на Северна Македония за членство в ЕС заради спорове около историята и идентичността, припомня изданието. Критиците тогава обвиниха бившия премиер Бойко Борисов, че прибягва до национализма, за да разсее вниманието от месеците протести срещу организираната престъпност и корупция под негово управление, предава "Инвестор".
Непосредственото предизвикателство пред новото правителство ще бъде борбата с кризата с коронавируса в страната. България е сред страните с най-високи нива на смъртност и най-ниски нива на ваксинация в света.
„Със сигурност трябва да увеличим ваксинациите“, казва Петков. „Ще заделим достатъчно бюджет за насърчаване. Ще поканя експерти, ще идем до болниците и ще покажем ситуацията. Това е колкото здравна програма, толкова и икономическа програма. Не можем да затворим България отново“.
Новият министър-председател ще се сблъска и със сложно балансиране на външната политика в момент, когато Русия играе все по-настоятелна роля в региона.
Петков казва за FT, че новото правителство ще положи на нова основа дискусиите със Северна Македония. „Ще използваме работни групи... за да изработим решения като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“, казва той.
Петков обаче е изправен пред предизвикателство при формулирането на политиката на правителството си спрямо съседната държава, коментира FT. Лидерът на коалиционната партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов си е изградил имидж, вкоренен в романтичния национализъм – който в България включва твърдението, че Северна Македония е етнически и културно българска. Освен това новите външен и енергиен министър на страната са от ИТН.
ИТН бяха конструктивен партньор в коалиционните преговори и сферите на безпокойство, обсъждани през последните месеци, ще останат на масата, казва Петков.
„Например в македонските учебници България не трябва да бъде наричана фашистка“, казва той, намеквайки за македонски описания на български войски окупирали – или по позиция на България освободили и управлявали – това, което е днес Северна Македония през 40-те години на миналия век.
София ще трябва да стъпва внимателно и в момент на засилващо се напрежение в региона около Черно море, където Русия все повече демонстрира силата си след анексирането на Крим от Украйна през 2014 г.
България иска да сложи край на зависимостта си от руската енергия, казва Петков. Страната получава почти целия си газ от Русия, а тръбопровод през Гърция до България, който може да доставя алтернативни доставки, се строи вече повече от десетилетие, припомня изданието.
Петков отбелязва, че София вече е подписала договори за доставка на азерски газ през гръцкия маршрут и се ангажира да завърши българската част от газопровода възможно най-скоро.
Новият премиер казва още, че неговата външна политика ще се фокусира върху предотвратяването на въоръжен конфликт „където и да е в съседство“, но че страната му остава ангажирана със Запада.
Коментар на президента Румен Радев по време на предизборен дебат през ноември, когато той предизвика безпокойство сред международните съюзници, заявявайки, че „Крим в момента е руски“, не сигнализира промяна в позицията на България, твърди Петков. Президентът просто искаше да привлече внимание към реалността на място, казва той.
„Отнасяме се към Крим като част от Украйна, няма съмнение в момента“, настоява Петков. „Но искаме да сме сигурни, че ще използваме всички дипломатически средства, за да избегнем военен конфликт“.
„Търсим активна и ангажирана роля за България както в ЕС, така и в НАТО“, добавя той. „Вече не искаме да бъдем лошото дете на последния чин в класната стая“.
