Повечето български икономисти в оптимистичните си сценарии очакват страната да се върне към нивата от преди кризата през 2022 г. В близко бъдеще най-големият риск за икономическото възстановяване е бавният темп на ваксинация срещу COVID - най-бавният в ЕС към момента, смятат както икономисти, така и представите на международни финансови институции, сред които Световната банка /СБ//октомври 2021 г./.
Очакванията на СБ са икономиката ни да се разшири с 3,7 на сто през 2021 г. Според банката обаче най-вероятно преди 2022 г. няма да се достигнат нивата отпреди пандемията. От ОИСР прогнозират догодина брутният вътрешен продукт /БВП/ на България да достигне ръст от 3,7 на сто, а за тази - 3,3 на сто. През октомври българското Министерство на финансите прогнозира, че през 2021 г. реалният растеж на БВП ще достигне 4 на сто, а през 2022 г. - 4,9 на сто. За сравнение МВФ наскоро прогнозира, че глобалната икономика ще нарасне с 5,9 на сто през 2021 г. и с 4,9 на сто през 2022 г.
България през погледа на Световната банка
България претърпя значителна трансформация през последните три десетилетия. Тя превърна своята силно централизирана и планова икономика в отворено и пазарно-ориентирано стопанство с по-висок среден доход и сигурен член на Европейския съюз (ЕС). Това посочва Световната банка в обзор за България, актуализиран към октомври тази година. При първоначалния си преход към пазарна икономика страната премина през десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока задлъжнялост и загуба на спестявания, посочват от СБ.
Напредъкът на структурните реформи, започнали в края на 90 -те години, въвеждането на валутен борд и очакванията за присъединяване към ЕС, отприщиха десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите. И все пак някои наследствени проблеми от ранния период на преход, глобалната икономическа криза от 2008 г. и предизвиканата от пандемията криза през 2020 г. премахнаха някои от печалбите, постигнати през периода на висок растеж, смятат от банката, цитирана от БТА.
От Световната банка изтъкват, че бедността и неравенството в доходите остават сред най-високите в ЕС, което изисква подобрено насочване и адекватност на социалната подкрепа. На фона на бързото застаряване и намаляването на населението, изравняването на жизнения стандарт с този на ЕС може да се ускори само с нарастване на производителността и адресиране на слабостите в държавното управление и институциите.
Икономическите наблюдения на Световната банка върху България показват, че след свиване с 4,2 на сто през 2020 г., икономическото възстановяване набира скорост през второто тримесечие на 2021 г., като износът, потреблението и инвестициите са нараснали значително. Досега и за разлика от някои сродни страни, инфлацията в България остава под контрол на 3,7 на сто на годишна база през август 2021 г. Тя обаче може да се ускори до края годината, повлияна отвън, прогнозират от СБ.
Пазарът на труда показа първи признаци на подобрение през второто тримесечие на 2021 г., когато безработицата спадна до 5,6 на сто, посочват още от СБ.
ОИСР говори за България
Като отворена икономика с голям производствен сектор, интегриран в глобалните вериги на добавена стойност, България постигна значително увеличение на доходите през последните две десетилетия. Стабилната макроикономическа рамка и задълбочаващата се европейска интеграция очертаха пътя към влизане в еврозоната, се посочва в икономическия преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ за България, публикуван в началото на годината. Преди пандемията безработицата е на рекордно ниски нива, а заплатите нарастват значително. Извършени са сериозни структурни реформи за повишаване на производителността, ускоряване на процеса по догонване на доходите със средните нива в ЕС и преодоляване на социалните предизвикателства. Пандемията от COVID-19 прекъсна това развитие, като подобен спад на БВП не е наблюдаван от банковата криза от 1996 - 1997 г. насам, се изтъква в икономическия преглед на ОИСР за страната ни.
От ОИСР прогнозират догодина БВП на България да достигне ръст от 3.7 на сто, а за тази 3,3 на сто, безработицата съответно - 5.1 на сто за 2022 г. и 5.1 на сто за тази година, инфлацията - 1.8 на сто през 2022 г. и 1.4 на сто - 2021 г.
ОИСР препоръчва на България плановете й за възстановяване от пандемията да се съсредоточат върху модернизирането на бизнес средата.
Според ОИСР в България пречките пред конкуренцията продължават да са високи и се препоръчва намаляване на регулаторните бариери и подобряване на политиката в конкуренцията, които биха стимулирали бизнес динамиката и биха подпомогнали по-ефективното разпределение на ресурсите в икономиката. Реформата в нормативната уредба на несъстоятелността е все по-належаща, са категорични от ОИСР. Положените усилия за борбата с корупцията и организираната престъпност трябва да продължат. Предприети са важни стъпки за реформа на съдебната система, но са необходими повече усилия за засилване на отчетността и защита на съдебната независимост, както и за създаването на цялостна система за почтеност на служителите в публичната сфера, смятат от ОИСР. Икономиката на България е енергоемка и с високи въглеродни емисии. Въглищата продължават да се използват при почти половината от производството на енергия, очертават от ОИСР другите проблеми пред страната ни, които продължават да забавят растежа й.
Преодоляването на пречките пред растежа на бизнес сектора е от ключово значение за привличането на инвестиции, повишаването на производителността и придобиването на умения за новите възможности за работа, напомнят от ОИСР. Регионалните различия в доходите в България са по-големи, отколкото в повечето страни от ОИСР, а растежът е по-нисък в регионите без големи градове. Според ОИСР инвестициите в инфраструктурата и жилищната реформа биха спомогнали за засилване на мобилността и за укрепване на връзките с националните и международните вериги на доставки.
България през огледалото у дома
През октомври българското Министерство на финансите прогнозира, че в края на годината инфлацията в страната ще достигне 3,8 на сто, а средногодишната инфлация ще 2,2 на сто. За следващата година се прогнозира ускорение на средногодишната инфлация до 2,6 на сто, докато тази в края на годината да се забави до 2 на сто. Средногодишният брой на заетите през 2021 г. ще остане почти на нивото от 2020 г. - увеличение с 0,1 на сто, докато през периода 2022-2024 г. се предвижда ускорен растеж на този показател, повлиян от преустановяването на негативното влияние на COVID-19 върху икономиката и ефектите от Националния план за възстановяване върху заетостта и безработицата в страната.
"Икономика, по-силна икономика" е специалният акцент в конференцията "Български гласове за Европа", която Българската телеграфна агенция организира на 15 декември в Пресклуба на БТА в Пловдив.
Евродепутатът Ангел Джамбазки, областният управител на Област Пловдив Ангел Стоев и кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, ще открият дискусията, която ще бъде модерирана от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.
Сред темите, които ще бъдат обсъждани, са насърчаване на заетостта, растежа и инвестициите, стимулиране на кръговата икономика, идеи за възстановяване от кризата, предизвикана от коронавируса, модернизация на труда, социално-осигурителни въпроси и др.
Гражданите на Европа, включително и от България, имат възможност да изразят пряко представите си в какъв Европейски съюз искат да живеят: чрез Конференцията за бъдещето на Европа. С инициативата си "Български гласове за Европа", подкрепена от Европейския парламент, Българската телеграфна агенция има амбицията да даде глас на българските граждани в тези дебати, като събере колкото се може повече идеи и мнения на хора от цяла България как трябва да се промени ЕС, за да отговори на бъдещите предизвикателства.
