Иран и водещи световни сили започнаха през април преговори с цел да бъдат възстановени ангажиментите на Вашингтон и Техеран към ядрената сделка от 2015 г., която бившият американски президент Доналд Тръмп денонсира през 2018 година. След избирането на новия ирански президент ултраконсерватор Ебрахим Раиси през юни преговорите бяха спрени. Ислямската република е финансово задушена от санкциите на САЩ, ЕС и ООН, засилени след едностранното оттегляне на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие, каквото е официалното название на ядрената сделка.
Споразумението предлага на Техеран облекчаване на санкциите на Запада и ООН в замяна на ангажимента му никога да не придобива ядрени оръжия и на драстично ограничаване на ядрената му програма, поставена под строг контрол на ООН, чрез инспекции на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Преговорите между Иран и другите пет държави, които все още са страни по споразумението (Германия, Китай, Франция, Великобритания и Русия), в опит да позволят връщането на САЩ в сделката в замяна на отмяна на част от санкциите, бяха в мъртва точка от юни.
След петмесечно прекъсване седмият поред кръг на тези преговори се проведе между 29 ноември и 3 декември в австрийската столица Виена, но не доведе до конкретни резултати. Срещата този път се състоя в луксозния виенски хотел, двореца "Кобург", между Иран и останалите държави, които все още са страни по споразумението.
САЩ не участваха пряко в преговорите. Американският президент Джо Байдън обаче дава ясни сигнали, че иска да се върне към сделката. Американската делегация, водена от специалния пратеник за Иран Робърт Мали, участваше в преговорите непряко, а дипломати от други страни действаха като посредници. Представителят на Европейския съюз на преговорите Енрике Мора, който председателстваше разговорите, съобщи за "интензивна подготвителна работа" преди същинското им започване.
За първи път на преговорите пристигна делегация, назначена от новия ирански президент Раиси и оглавявана от главния ирански преговарящ по ядрените въпроси Али Багери Кани, който е и заместник-министър на външните работи на Ислямската република. Последният е бил заместник главен преговарящ при преговорите за първоначалния вариант на ядрената сделка в периода 2008-2013 г. и при подписването й я окачестви като "пълно поражение" и "пресичане" на червените линии за Иран, и упрекна предишните преговарящи екипи за тяхната "мекушавост", отбелязва в."Фаненшъл таймс". Затова не бе изненада, когато иранската делегация отправи още в началото на преговорите максималистични искания САЩ да размразят 10 млрд. долара ирански авоари като първоначален жест на добра воля - твърда позиция, която трябваше да загатне за възприетата по-нататък радикална линия по време на преговорите. Багери беше придружен от икономически екип, включително служители на централната банка и други ведомства, което целеше да подчертае важността от вдигане на санкциите, отбелязва "Файненшъл таймс". Иранският главен преговарящ издигна максималистични за Вашингтон искания, като настоя от САЩ и техните западни съюзници да гарантират, че няма да налагат нови санкции на Иран в бъдеще, и че един бъдещ нов американски президент няма отново да излезе от споразумението, както направи преди три години Тръмп. Комуникацията се затрудняваше и от това, че САЩ не участваха в обсъжданията във Виена, след като Иран отказа да води преки преговори с американците, чиято делегация е отседнала в хотел наблизо. Белият дом каза, че иска Иран първо да се върне към пълното спазване на споразумението за ядрената си програма, преди да се разглежда въпросът за санкциите. Френският президент Еманюел Макрон дори влезе в ролята на посредник, като призова в телефонен разговор иранския си колега Раиси да подходи конструктивно към преговорите.
В първите дни от преговорите всички страни изразиха оптимизъм за успешното им приключване. Иранската делегация се придържаше към искането си за вдигане на всички санкции и Техеран не отхвърляше изцяло резултатите от предишните шест кръга от разговори, проведени между април и юни. Китайската делегация подкрепи Иран, като поиска САЩ да отменят всички санкции срещу Техеран, които не са в съзвучие с ядреното споразумение от 2015 г., включително тези, които засягат Китай.
Междувременно Израел, който приветства оттеглянето на САЩ от ядрената сделка преди три години, изрази силна тревога от евентуално вдигане на санкциите срещу Иран и допускането в страната да влязат милиарди долари в замяна на недостатъчни рестрикции върху иранската ядрена програма. Дипломат номер едно на еврейската държава Яир Лапид посети първо Лондон, а после и Париж в опит да наклони в полза на Израел позициите на двете държави на преговорите за спасяване на ядрената сделка. Тревогите на Израел не са без основание, тъй като само два дни след началото на преговорите във Виена дойде новината, че Иран е започнал на обогатява уран с усъвършенствани центрофуги в подземния си ядрен обект във Фордо. Според първоначалната ядрена сделка от 2015 г. на Иран се забраняваше изобщо да обогатява уран във Фордо. Сега Техеран обогатява на този обект уран до 20 процента, докато на други обекти и до 60 процента, което според експерти, цитирани от "Файненшъл таймс", съкращава времето за натрупването на достатъчно обогатен уран за производството на една атомна бомба до един месец. Това идва да покаже, че преговорите за спасяването на ядрената сделка са навлезли в решаващ етап. С всяко ново разширяване на потенциала на Иран да разработи ядрено оръжие, времето за постигане на споразумение чрез дипломация изтича. Вашингтон може да не е способен да даде на Иран гаранциите, за които Техеран настоява, но може да му предложи икономически стимули за придържане към ядрената сделка. Това може да включва издаване на лицензи на компании за търговия с определени икономически сектори в Иран и ангажимент за размразяване на авоарите му, отбелязва "Файненшъл таймс".
На третия ден от преговорите иранският главен преговарящ обяви, че е направил две нови предложения. "Първият документ обобщава възгледите на Ислямска република Иран относно премахването на санкциите, а вторият се отнася до ядрените дейности на Иран", каза Багери в интервю за иранската обществена телевизия ИРИБ, дадено от Виена. Иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахиан за пореден път призова САЩ да проявят "добра воля", но Багери не пропусна да отбележи, че има "други участници, които са извън преговорите, но се опитват да нарушат пътя, който води до споразумение и конструктивен диалог", визирайки Израел.
В последния ден от седмия кръг от разговорите миналия петък обаче надеждите за компромис се изпариха. Иранската делегация сериозно втвърди позициите си. По думите на европейски дипломати "Техеран се отказва от почти всички компромиси, които бяха постигнати трудно" по време на предишните кръгове от преговори между април и юни. Според тях "не е ясно как подобно разминаване може да бъде преодоляно в реалистичен срок", при положение, че времето за постигане на договорка изтича. След като разговорите отново навлязоха в задънен улица през уикенда делегациите се върнаха в своите столици за консултации, а преговорите се очаква да се подновят още утре.
Високопоставен представител на иранското външно министерство, цитиран от Асошиейтед прес, заяви, че нежеланието на САЩ да отменят всички санкции е основното препятствие пред постигането на споразумение. Той добави, че споразумение може да бъде постигнато, ако европейските сили покажат "сериозна" политическа воля и гъвкавост. Европейските участници в преговорите обаче изразиха единствено "разочарование и загриженост". Германското външно министерство излезе с изявление, че почти всички предложения на Иран са в разрез с договорените компромиси "след месеци на тежки преговори", и че е неприемливо Техеран да увеличава своя ядрен потенциал успоредно с преговорите. В крайна сметка се оказва, че Иран може да разчита на подкрепа за преговорните си позиции единствено на съюзниците си Китай и Русия.
"Файненшъл таймс" отбелязва, че втвърдяването на иранската позиция не е резултат само от идването на власт на новото ултраконсервативно правителство в Техеран. Изданието изтъква, че както при подписването на първоначалното ядрено споразумение през 2015 г., последната дума остава на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който трябва да благослови всякаква бъдеща сделка.
