Сбъдват се прогнозите за бавно
възстановяване на авиацията
Колебливо възстановяване на авиацията се забелязва от статистиката на летище София след кошмарната 2020 г. Тогава от март нататък самолетите бяха приземени заради пандемията.
Въпреки че България бе на второ място в Европейския съюз по най-малък спад на въздушния транспорт през 2020 г. според Евростат, сривът при превозените пътници е 68,2%. Най-голям спад е регистриран в Словения - 83,3%, следват Словакия (82,4%) и Хърватия (81,9%).
През 2020 г. общият брой на пътниците по въздух в ЕС, е бил 277 млн. души. В България са превозени малко над 3,7 млн. души през миналата година.
Данните показват откъде се тръгва в евентуалното възстановяване на авиационните превози. Евростат ги публикува на 7 декември, когато е международният ден на гражданската авиация.
Вдигането на самолетите започва леко през пролетта - за април, май и юни има лек ръст на излетелите и кацнали на летището спрямо миналата година, но
все още твърде
далеч - почти
наполовина, от
нивата през
предкризисната
2019 година
По-сериозното възстановяване се забелязва през юли - 4652 излитания и кацания при 5768 през 2019 г., 5108 през август при 5730 две години по-рано, и така е до октомври. През тези четири месеца поне от основното летище на България - софийското, данните за излетели и кацнали самолети надвишават миналата година.
При преминалите пътници през аеропорта данните са подобни, за четирите месеца - от юли до октомври, около два пъти повече пътници през летище София сравнено с миналата година, когато авиацията буквало беше приземена, но с около 200 000 по-малко от предковидната 2019-а, когато аеропортът отчете 7 107 096 души, преминали през него. Например през август са били 496 400, докато през 2019 г. - 674 443, или с 34% повече.
И морските летища - Варна и Бургас, отчитат около 60% възстановяване.
Лекото въздигане на авиацията се дължи най-вече на редовните линии. Председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков коментира пред “24 часа”, че лек проблясък се е забелязвал при чартърните авиокомпании през летните месеци, когато границите бяха отворени. Но приходите не стигали, за да покрият разходите на чартърните авиопревозвачи, както и загубите им от миналата година. У нас чартърните авиокомпании са над 10.
Според Иванджиков
спадът
продължава
да е между
78 и 92%
за някои компании спрямо 2019 г.
Две от чартърните са върнали във гражданската въздухоплавателна администрация лицензите си, защото не издържали на разходите. Срокът да си ги вземат обратно е три месеца.
Очаква се тази тендденция да продължи, ако държавата не подпомогне авиацията, както са направили другите страни, казва Иванджиков.
Все още няма данни за въздушните превози през 2021 г. както за България, така и за Европа, но по прогнози от лятото на Международната асоциация за въздушен транспорт общият брой пътници през 2021 година ще е с 52% по-нисък, отколкото през 2019-а.
Актуални остават и предвижданията, че международният въздушен транспорт, който силно пострада от пандемията, ще се възстанови не по-рано от 2024 г.
До дни пък се очаква отговор от ЕК за отпускането на 60 млн. лв. помощ за авиацията ни. Браншът е единодушен, че парите са крайно необходими за оцеляването му - средствата са за изплащане на самолети, за бази за ремонт, за пилоти и стюардеси. Сумата още не е отпусната, защото се чака нотификация от Брюсел дали е държавна помощ.
