След месеци на проучване Пентагонът реши, че не са необходими спешни и големи промени в глобалното позициониране на въоръжените сили на САЩ, въпреки че за Близкия изток се налага по-нататъшен анализ, а в Азия и Пасифика ще бъдат направени леки корекции, казаха в понеделник представители на американското министерство на отбраната, цитирани от БТА.
Резултатът от изследването, започнало през март под ръководството на министъра на отбраната Лойд Остин, отразява сложната картина на сигурността, пред която се изправя администрацията на президента Джо Байдън, която през август изцяло изтегли силите на Съединените щати от Афганистан, но все повече се безпокои от противопоставянето с Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион и с Русия в Европа. Иран е друго предизвикателство, включително в Ирак и Сирия, което затруднява разполагането на повече сили на САЩ по други места в света.
Като има предвид Китай, Пентагонът планира да направи инфраструктурни подобрения в някои части на Тихия океан, включително Гуам и Австралия. През септември САЩ обявиха ново партньорство с Австралия и Великобритания за задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността, дипломацията и обраната в Азиатско-Тихоокеанския регион. Като част от това партньорство (AUKUS) Австралия ще придобие подводници с ядрени двигатели, а САЩ ще засилят ротационното дислоциране на свои сили в Австралия.
Проучването на Остин е първата от няколко общи оценки на политиката и приоритетите на администрацията на Байдън в областта на отбраната. Те включват преосмисляне на размера и вида на ядрения арсенал, както и на политиките, свързани с неговото потенциално използване. Тези анализи трябва да приключат до началото на следващата година. Освен това Пентагонът работи върху ревизирането на Националната отбранителна стратегия, което ще обхване всички аспекти на отбранителна политика, включително ядреното възпиране, киберзаплахите, международните съюзи и модернизирането на въоръжените сили.
Изследването на Остин, озаглавено Преглед на глобалното позициониране, очертава корекциите в дислоцирането на силите на САЩ през следващите две до три години, каза Мара Карлин, временен помощник заместник-министър на отбраната, отговаряща за политиката. Тя заяви, че се работи по голям брой промени в Азиатско-Тихоокеанския регион и другаде, но това изисква консултации с чуждестранни правителства.
Карлин каза, че за Австралия планът е да има ново ротационно дислоциране на американски изтребители и бомбардировачи, както и обучение на американски войници на суша. В по-общ план, включително в Гуам, САЩ искат да изградят нова инфраструктура като складове за муниции и горива и да подобрят самолетните писти. "Правим много, което, надявам се, ще даде плодове през следващите години", заяви тя.
По-рано тази година бяха обявени някои промени в позиционирането на американските сили. Например през април Остин представи планове за разширяване на военното присъствие на САЩ в Германия с 500 войници и за спиране на планираното голямо съкращение на американски военен персонал, разпоредено от администрацията на предишния президент Доналд Тръмп.
По същото време представители на американското и на европейски правителства изразяваха безпокойство от струпването на руски войски по границите на Украйна. Тази криза затихна, но през последните седмици отново започна да се разгаря, на фона на опасенията, че Москва може би планира военна инвазия в Украйна.
По-рано тази година Остин одобри и изтеглянето на част от военновъздушните и зенитните сили от района на Персийския залив.
