В търсене на баланса между икономическа целесъобразност
и социална справедливост в Европа
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови възнаграждения в страните членки, опитвайки се да намери баланс между защитата на работниците, спазването на принципите на конкуренцията и социалната справедливост.
В четвъртък (25 ноември) Европейският парламент даде зелена светлина за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички работещи в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.
Намирането на минимално заплащане, което осигурява достоен живот на най-нископлатените членове на обществото, без същевременно да поставя под натиск компаниите и да ги провокира да изнасят работни места към други страни е повод за разгорещени дебати, откакто МРЗ е въведена за първи път в света - в Нова Зеландия в средата на 19-и век.
Постепенно институтът обхваща все повече категории служители и се разширява географски, като в момента е в сила в 21 от 27-те членки на ЕС.
Универсална минимална заплата не е предвидена в законодателството на Италия, Дания, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция, където заплатите се регулират от колективни трудови договори.
Минималното месечно заплащане в ЕС варира силно - от 332 евро (650 лева) в България до 2202 евро в Люксембург и предвид постепенното задълбочаване на интеграцията и динамиката на цените тази огромна разлика провокира социално недоволство и политическо напрежение в страните и от двата края на доходната скала.
Въпросът за минимална заплата на европейско равнище е сред най-разгорещените в текущия мандат на Европейския парламент. Включващ европейски и национални институции, работодателски организации, експертни и граждански групи, той бе допълнително изострен от тежката икономическа и социална криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19.
Предложението за директивата бе представено от Европейската комисия на 28 октомври 2020 г. и целта е да се гарантира, че "минималните заплати са определени на адекватно равнище и работниците имат достъп до защита, гарантирана от минималната заплата под формата на законна минимална заплата или възнаграждения, определени съгласно колективни трудови договори".
Според чл. 153 от Договора за функционирането на ЕС евентуалното определяне на МРЗ влиза в компетенциите на страните членки и затова планираната директива не залага минимален общоевропейски праг на заплатите, а по-скоро принципи, които да гарантират справедливо и достатъчно възнаграждение на работещите в отделните страни членки.
Референтната стойност, чрез която се оценява адекватността на минималното възнаграждение, е съотношение на МРЗ към средната работна заплата от 50 на сто и съответно 60 на сто от медианната работна заплата.
В БЪЛГАРИЯ представители на КНСБ предлагат минималната заплата да се повиши до 764 лева от 1 януари 2022 година, чрез което страната ни ще изпълни референтната стойност, преминавайки съотношението от 50 на сто от средната заплата.
Сред страните членки на ЕС освен в размера съществени различия има и в режима на договаряне, определяне и обхват на МРЗ.
БТА представя някои примери:
Големите икономики
ГЕРМАНИЯ е сред страните, които сравнително неотдавна приложиха единен минимум на заплатите - от началото на 2015 година. Единното минимално заплащане бе въведено след продължителни дискусии, които превзеха голяма част от кампанията преди парламентарните избори в страната от 2013 година. То бе основно предизборно обещание на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), като бе подкрепяно и от "Зелените" и "Левите". Противниците на мярката, най-вече от консервативното и дясното политическо пространство, се опасяваха от загуба на работни места и щети за бизнеса заради нарастване на разходите на компаниите и изкривяване на конкуренцията - притеснения, които все пак не се оправдаха. Единната ставка замени колективното договаряне по сектори, но въпреки това германските синдикати продължават да играят важна роля и периодично преговарят и сключват споразумения с работодателите в отделни браншове за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд.
Определянето на размера на МРЗ бе поверено на независима комисия, която при решенията си трябва да балансира между защита на работниците, гарантиране на справедливата конкуренция и заетостта, без намеса по политически съображения. При въвеждането на минималната заплата тя е 8,50 евро на час и постепенно нараства, като от 1 януари 2022 г. според плановете на комисията трябваше да стане 9,82 евро на час, а от юли догодина - 10,45 евро на час. Коалиционното споразумение на "светофарната коалиция", постигнато миналата седмица, заложи на минимална ставка от 12 евро на час, намесвайки се по този начин в сферата на дейност на комисията в изпълнение на предизборни обещания. Коалиционните партньори от ГСДП, "Зелените" и Свободната демократическа партия (СДП) все пак са категорични, че става дума за еднократно повишение на политическо ниво и те не възнамеряват в бъдеще отново да вземат решение по въпроса, връщайки го в компетенцията на специалната комисия. След увеличението месечната МРЗ в Германия ще премине прага от 2000 евро за заетите на пълно работно време.
Минималната работна заплата във ФРАНЦИЯ е сред най-високите в ЕС, тя е гарантирана от закона и работодателите подлежат на наказателни санкции, ако не спазват изискванията за размера й. Вдигането на минималната работна заплата се основава на критерии като индексация спрямо развитието на националния индекс на потребителските цени и цялостно развитие на заплатите в страната. Преоценка на МРЗ се прави на 1 януари всяка година.
Тя се отнася за всички видове възнаграждения на служителите от частния сектор, независимо дали става дума за работно време (почасово или месечно), за производителността, поставената задача или комисиони, като се прилага в континентална Франция и отвъдморските територии.
През 2021 година месечният брутен размер на минималната заплата във Франция е 1589,47 евро или 1258 евро нето на основата на заложената в закона 35-часова работна седмица, или 10,48 евро бруто на час.
Годишната минимална заплата се равнява на 19 073 евро бруто или 15 084 евро нето.
Всяка година на 1 януари правителството прави преоценка на месечната междупрофесионална заплата в съответствие с Кодекса на труда, като особено важен критерий е инфлационният натиск върху 20-те процента от домакинствата, които имат най-ниски доходи.
На 28 септември 2021 година ИСПАНИЯ обяви увеличение на минималната заплата до 965 евро. С този размер, който влезе в сила със задна дата от 1 септември 2021 година, Испания се доближи до други водещи страни в Европа и следващата цел е през 2023 година да постигне 60 процента от средната заплата в страната, която бе 2064,37 евро месечно през второто тримесечие на 2021 година.
Властите в Мадрид поеха по този път през 2019 година с рязко вдигане на МРЗ - с 22,3 процента до 900 евро. През 2020 и 2021 размерът й се установи на 950 евро, към които бяха прибавени допълнителни 15 евро през септември. Въпреки увеличението страната не се изкачи в класацията на страните с най-висока минимална заплата и запази седмата си позиция.
Календарът за следващо увеличение на минималната заплата в Испания показва различните позиции между ведомствата на изпълнителната власт. Докато министерство на труда, начело с Йоланда Диас, залага на ново повишаване още през януари, то други учреждения са по-сдържани и оставят вратата отворена за подобна стъпка по-късно през 2022 година.
Минималният праг от 965 евро по изключение бе съгласуван само със синдикатите без участието на работодателските организации, след като МРЗ бе замразена заради икономическия шок, предизвикан от пандемията.
Правителството все още не е инициирало дебат и синдикатите не са поканени на масата на преговорите за очакваното ново увеличение догодина. Министерството на труда очаква дискусиите да започнат през декември.
ИТАЛИЯ е една от шестте членки на ЕС, които нямат единна минимална заплата, макар че през последната година все повече се обсъжда определянето на минимално равнище да се повери на закона, а не само на колективното договаряне, както е в момента. Има много предложения за регулиране на МРЗ на Апенинския полуостров, но досега никое от тях не е прието, нито е получило одобрението на социалните партньори.
В Италия има единни минимални пенсии, докато нивото на минималните заплати се договаря по сектори. Според данните на Националния съвет по икономика и труд в момента действат 888 национални колективни договора.
Поради липсата на закон за минималната заплата в Италия всичко се основава на колективното договаряне, при което синдикатите имат огромна власт, особено тези с по-голям брой членове. В Италия обаче не е задължително колективният трудов договор да се прилага в индивидуалните трудови договори и не се изисква съгласието на синдикатите, така че всяка компания може да направи едностранен избор. По този начин част от заетите лица рискуват да останат без защитата на колективен договор.
Минималните възнаграждения в някои сектори са: туризъм - 7,48 евро на час; текстилна промишленост - 7,09 евро на час; социални услуги - 6,68 евро на час.
Италия има проблем и с феномена "работещи бедни", чиито доходи са под съответния праг за относителна бедност, тъй като са на непълно работно време, макар да са редовно наети. Според последния доклад "Вътрешна бедност в ЕС" в Италия 11,7 процента от служителите получават заплата, която е под договорените минимуми.
По тази причина някои политически сили още преди европейското предложение настояваха за въвеждането на минимална заплата на национално равнище. Целта е да се преодолее схемата на колективните договори и да се регулира минималният праг при споразумения между частни лица.
Интересен институт в Италия е "гражданският доход", който бе въведен през 2019 година. Той представлява икономическа подкрепа за допълване на семейните доходи, която се свързва с реинтегрирането в трудовия пазар и социалното приобщаване. Получателите на този доход подписват споразумения, ангажиращи ги да започнат работа при първа възможност и да се приобщят към социалните процеси.
В проектобюджета за 2022 година италианското правителство въведе някои изменения при гражданския доход. От 1 януари 2022 година той ще се понижава с 5 евро месечно, започвайки от първия отказ на предложение за работа. Правото на получаването му се губи след отхвърляне на две предложения за работа (в момента ограничението е три).
Скандинавският избор
Скандинавските страни се обособяват като характерна група не само с това, че са в горния край на скалата на доходите в ЕС, но най-вече със специфичната структура на трудовата си регулация. В членките на ЕС от тази група няма законоустановена единна МРЗ, а се разчита на договаряне между социалните партньори. От тези държави идва и най-силната съпротива срещу предлаганата от Брюксел директива, най-вече заради опасения от политическа намеса във въпрос, който в скандинавските общества се приема за социален и трудов и се оценява, че това би навредило на автономността на социалните партньори.
Моделът, по който са изградени трудовите пазари на ШВЕЦИЯ и ДАНИЯ, се характеризира с голям обхват на колективните трудови договори, високи заплати и високи нива на членство в профсъюзи и работодателски организации. Степента на синдикализация в тази група страни е сред най-високата в света - в Дания тя достига 67 процента, в Швеция - 66 процента, а във Финландия - 65 процента. Предлага се съпротивата на тези страни да бъде преодоляна чрез включване в директивата на "опция за договаряне чрез социални партньори", която ще позволи на държавите членки да не транспонират общите изисквания, ако отговарят на три изисквания: нямат система на задължителна единна МРЗ или система, обявяваща колективните споразумения за генерално обвързващи; защитата на минималните доходи се извършва изключително чрез колективно договаряне между автономни социални партньори; и ако прилагането на тази опция се поиска съвместно от социалните партньори както в частния, така и в държавния сектор.
Източна Европа
Източноевропейските членките на ЕС поначало са пъстра група, с големи различия помежду си, макар като цяло да са в дъното на класацията по размер на МРЗ. Те обаче са и страните с най-силен растеж на показателя - тенденция, най-отчетлива в Балтийските страни, които се радват не само на едни от най-бурните темпове на икономически растеж в света през последните 30 години, но и на стабилно възстановяване от шока на коронакризата.
ЛИТВА от 1 януари догодина ще достигне минимална заплата от 730 евро спрямо едва 238 евро през 2010 година - според министерството на социалната сигурност и труда повишението с 88 евро спрямо текущата година е сред най-големите за последното десетилетие. Съгласно местното трудово законодателство минимумът може да се плаща само за неквалифициран труд.
Социалните партньори в ЕСТОНИЯ миналия месец договориха увеличаване на минималното възнаграждение до 654 евро догодина или 3,68 евро на час, което се равнява на 39,5 процента от основната заплата, по изчисления на естонската централна банка за 2022 година, след като миналата година МРЗ бе замразена заради коронакризата. За 2023 г. се очаква съотношението спрямо средната заплата да нарасне до 40 процента, колкото бе и в годината преди пандемията. ЛАТВИЯ през 2021 г. повиши минималната си заплата до 500 евро, след като тя бе на ниво 430 евро от 2018 година. Същевременно страната подпомага гражданите си с най-ниски доходи чрез необлагаем минимум, който от 300 евро тази година ще се повиши до 350 евро през първото полугодие на 2022-а и 500 евро през втората половина на годината, изравнявайки се на практика с размера на минималната заплата.
В региона КИПЪР е единствената държава без фиксиран единен размер на минимално заплащане. Вместо това всяка година се договарят минимални възнаграждения в девет сектора, в които синдикализацията и обхватът на колективните договори са слаби - продавачи, канцеларски сътрудници, помощен медицински персонал, помощен персонал (например детегледачки) в яслите, детските градини и основните училища, охранители, болногледачи и чистачи. За охранителите и чистачите минималната ставка е фиксирана почасово, а за останалите категории - на месечна основа. За най-нископлатените категории се формира минимално заплащане от около 870 евро месечно.
