Най-евтино имотите са излизали през 2002 г., а най-скъпи са били през 2008 година
Средно българско домакинство трябва да събира целия си брутен доход в продължение на 4 години и 4 месеца, без да харчи за нищо друго, за да може със събраните пари да си купи средно по размер жилище от 73 квадратни метра. Това показва ново изследване за достъпността на жилищата у нас, което проследява тенденциите от 2000 година насам.
Идентично изследване на британската компания Rооfіng Меgаѕtоrе, публикувано наскоро, класира България на 20-о място сред 109 държави по достъпност на жилищата. Там изчисленията са правени с жилище от 100 квадратни метра и данните показваха, че най-достъпен е имотът за местните в Саудитска Арабия, следвана от САЩ, и то въпреки драстичното поскъпване на имотите в Северна Америка в последните няколко години. От нашите съседи Гърция бе класирана на 40-о място, а Румъния – на 43-о.
Новото изследване е съобразено с международно признати идентични проучвания, съобщи главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.
По този показател имотите у нас в момента са “умерено недостъпни” за българина, но в столицата определението е “крайно недостъпни” - на софиянец със средна заплата са му необходими 6 години и 5 месеца пестене на цялата заплата. Крайно недостъпно е едно жилище, ако за закупуването му семейството трябва да събере всичките си доходи в продължение на над 4 години, средно недостъпно е, ако периодът е между 3 и 4 години и достъпно - ако може да се купи с 3 пъти годишния доход.
Според тази методика
най-тежко е било
положението
у нас през 2008 г.
- тогава домакинствата е трябвало да спестяват всичко, което получават, в продължение на 8 години и 2 месеца, за да си купят същия имот от 73 квадрата по тогавашните цени (виж инфографиката).
От сметките излиза, че най-добро е било положението през 2002 г. - тогава са били достатъчни 2 години и 11 месеца. Всъщност именно от следващата 2003 година у нас започна имотният бум, цените се покачваха стремглаво и изпревариха много средното нарастване на работната заплата. Това продължи до 2008 г., след това имотните цени се сгромолясаха с 40% през 2010 г. Но това не е направило жилищата толкова достъпни за хората, колкото са били в началото на десетилетието.
Между отделните градове в България има доста големи разлики. Най-недостъпна се оказва Варна вероятно заради високите цени на имотите в града и в околните курорти.
На средния варненец са му необходими 7 години 4 месеца, за да си купи жилище срещу 6 г. и 5 месеца за софиянеца. На пловдивчаните им трябват 5 г. и 8 месеца, на бургазлии – 6 г. и 6 месеца, а на русенци и на старозагорци – по 5 години.
Оттам нататък, колкото по-малък е градът, толкова по-достъпни са жилищата спрямо средните заплати в съответното населено място.
Правени са изчисления и за 98 различни локации в софийски квартали, според които
жилище в
“Ботунец” може
да се купи срещу
заплатата само
за година
и 9 месеца
Най-скъпо за столичанина излиза жилището в “Иван Вазов” - 73 квадрата там могат да се придобият срещу лишения от всякакви други харчове и заплатите в едно домакинство за 9 години и 6 месеца. На този квартал принадлежи и абсолютният рекорд за страната –
през 2008 г. са
били необходими
16 годишни
заплати на едно
средно софийско
семейство,
за да заживее в “Иван Вазов”.
Между 2020-а и предходната 2019 г. според Павлов няма съществена разлика по отношение на достъпността на имотите най-вече защото няма и разминаване между ръстовете на цените на жилищата и ръста на средната заплата. За 2021 г. най-вероятно те ще станат с една идея по-недостъпни.
“Определено
в момента се
натрупва
напрежение на
пазара на
жилищни имоти,
и то не само в България, а по целия свят. Рано е обаче да се каже дали то ще се материализира в нещо”, каза Павлов.
Според него присъединяването към еврозоната определено ще засили инвестиционните потоци към България, както стана и в годините преди приемането ни в ЕС. И тъй като едни от малкото активи, в които може да се инвестира у нас, са имотите, това определено ще стимулира цените на жилищата да продължат да се движат нагоре.
“Друг е въпросът дали ще продължи досегашният темп на нарастване на средната заплата. Ако продължи, това не би довело до намаляване на достъпността на жилищата и той може да си остане на сегашните нива”, смята той.
На практика миналата година
само 4 от всеки
10 домакинства
у нас са могли
да си позволят
да си купят
среден по размер апартамент, без да се напрягат особено, защото биха им били нужни само 3 годишни заплати, за да го направят.
На фона на останалите страни по света България стои относително добре по достъпност на жилищата, показва сравнението, направено от Кристофор Павлов.
В големи икономики като тези на Австралия, Канада, Китай и други са необходими доста повече средни заплати, за да се купи апартамент.
Например в Австралия за това са необходими 7 години и 8 месеца, в Канада – 5 години и 5 месеца, а в Китай – 20 години и 8 месеца.
Но в същото време в САЩ са необходими 4 години и 3 месеца, т.е. по-малко, отколкото в България.
Изследването на Уникредит Булбанк показва, че
в Европа има
само 3 държави,
в които
жилището е
по-достъпно,
отколкото у нас
– Португалия, Белгия и Ирландия. Най-недостъпно е в съседна Сърбия, където на местните са им необходими над 15 години спестяване на целия доход, за да си купят квартира от 73 квадрата.
В столицата с 1 заплата може да се купят 0,65 кв. метра
Със средната заплата в София, каквато е била към септември т.г., в столицата могат да се купят едва 0,65 квадратни метра жилище, показват данните от пазара на имоти и данните на НСИ. Почти същото е било положението и в началото на тази година, независимо че тогава средната заплата в София е била малко по-ниска - 1976 лв. срещу 2073 лв. през септември. В началото на годината обаче средната цена на жилищата е била с 6-7% по-ниска, така че заплатата пак е стигала за приблизително същата квадратура.
В Пловдив обаче със средната заплата може да се купи малко по-голяма жилищна площ - 0,79 квадратни метра. Във втория по големина град в България средната заплата е доста по-ниска - 1351 лв., но и средната цена на жилищата е около 850 евро, докато в София вече надвишава 1600 евро.
Във Варна положението е по-лошо - там средната заплата е 1438 лв., докато средната цена на жилищата излиза 2600 лв., т.е. с една заплата може да се купят само 0,55 квадратни метра.
