Европейската комисия постави днес началото на цикъла на европейския семестър за 2022 г. за съгласуване на икономическите политики. Това включва годишния обзор на устойчивия растеж, становищата по проектите на бюджетни планове (ПБП) за еврозоната за 2022 г., препоръките на политиката за еврозоната и предложението за съвместен доклад за заетостта.
Оценките се основават на есенната икономическа прогноза от 2021 г., в която се отбелязва, че европейската икономика преминава от възстановяване към експанзия, но е изправена пред нови предизвикателства, съобщи ЕК.
Годишен обзор на устойчивия растеж
Тазгодишният обзор на устойчивия растеж (ГОУР) предлага програма за 2022 г., с която ЕС се насочва от управлението на кризи към устойчиво и справедливо икономическо възстановяване, което укрепва устойчивостта на икономиката на ЕС. Отчита се как Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) - основна част от NextGenerationEU - ще бъде по-тясно свързан в новия цикъл на европейския семестър. Така ще бъдат осигурени полезни взаимодействия между тези процеси и ще се избегне ненужната административна тежест за държавите от ЕС. С ГОУР се определя начин, по който целите за устойчиво развитие (ЦУР) ще бъдат допълнително свързани с европейския семестър, за да се осигури последователно докладване за ЦУР във всички държави от ЕС.
Механизмът за възстановяване и устойчивост с бюджет от 723,8 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми ще играе централна роля в изграждането на устойчива икономика. С приоритетите на ЕС, заложени в Механизма за възстановяване и устойчивост, европейският семестър ще напътства по-добре държавите в успешното осъществяване на природосъобразния и цифровия преход и изграждането на по-устойчива икономика.
Комисията вече е подкрепила 22 национални плана за възстановяване и устойчивост, одобрени и от Съвета на ЕС. От август 2021 г. насам това доведе до отпускането на предварително финансиране от 52,3 милиарда евро за 17 държави. Одобрените от Съвета на ЕС планове досега възлизат на 291 милиарда евро безвъзмездни средства и 154 милиарда евро заеми.
Плащанията по предварителното финансиране по МВУ започнаха да допринасят съществено за четирите измерения на конкурентната устойчивост, очертани в годишния обзор на устойчивия растеж: устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност.
Комисията призовава държавите да направят необходимото националните реформи и инвестиции да отчитат целите по годишния обзор на устойчивия растеж.
Становища по проектите на бюджетни планове на държавите от еврозоната
Становищата на Комисията по ПБП за 2022 г. се основават на препоръките за фискалната политика, приети от Съвета през юни 2021 г. Те вземат предвид продължаващото прилагане през 2022 г. на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж.
Държавите премахват временните извънредни мерки и все повече съсредоточават мерките за подкрепа върху поддържането на възстановяването. През 2022 г. безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост ще финансират 24 на сто от общия размер на мерките за подкрепа на възстановяването. Усвояването на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост се предвижда да бъде съсредоточено в началото на срока. Очаква се държавите да изразходват над 40 на сто от общия размер на отпуснатите безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост до вземането на решението за плащане след изпълнението на ключовите етапи и целите. Предвижда се финансираните на национално равнище инвестиции да бъдат запазени (или запазени до голяма степен) през 2022 г. във всички държави, както се препоръчва от Съвета.
Предвижда се фискалната позиция на еврозоната да бъде експанзивна през 2020-2022 г. Положителният принос на бюджетните инвестиции и другите капиталови разходи, финансирани от националните бюджети и от бюджета на ЕС, е важен, но основният двигател на фискалната експанзия през 2021 г. и 2022 г. са нетните текущи първични разходи, финансирани на национално равнище. В няколко държави, включително някои с висок дълг, прогнозната подкрепяща фискална позиция се очаква да бъде ръководена от по-високия размер на текущите разходи, финансирани на национално равнище, или от нефинансирани данъчни облекчения. В някои случаи се предвижда това да окаже значително въздействие върху основната фискална позиция. В около една четвърт от държавите от ЕС се очаква подкрепящата фискална позиция да се ръководи от инвестиции, финансирани на национално равнище и от ЕС.
Препоръка за еврозоната и доклад за механизма за предупреждение
В препоръката за икономическата политика на еврозоната са изложени съвети за държавите от еврозоната по въпросите за функционирането на еврозоната. Препоръчва се държавите от еврозоната да предприемат действия през 2022-2023 г., поотделно и заедно в Еврогрупата, за да продължат да използват и съгласуват националните фискални политики, за да подкрепят ефективно устойчивото възстановяване. В препоръката се призовава за запазване през 2022 г. на умерено подкрепяща фискална позиция в цялата еврозона и за постепенно насочване на мерките на фискалната политика към инвестиции, които насърчават трайно и устойчиво възстановяване. В препоръката се подчертава значението на преминаването от извънредни мерки към мерки за възстановяване на пазарите на труда чрез осигуряване на ефективни политики по заетостта.
Държавите от еврозоната следва да поддържат гъвкава фискална политика, за да могат да реагират, ако опасностите от пандемия се появят отново. Когато икономическите условия позволяват, държавите от еврозоната следва да прилагат фискални политики, насочени към постигането на разумни фискални позиции в средносрочен план и осигуряването на устойчивост на обслужването на дълга, като същевременно се увеличават инвестициите. В препоръката се призовава да продължи работата по завършването на банковия съюз, укрепването на международната роля на еврото и подкрепата за процеса на създаване на цифрово евро.
Докладът за механизма за предупреждение (ДМП) представлява мярка за наблюдение и откриване на възможни макроикономически дисбаланси. В тазгодишния ДМП се заключава, че за 12 държави са необходими задълбочени прегледи (ЗП): Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция. Тези държави бяха оценени задълбочено в предишния годишен цикъл на наблюдение по процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и за тях беше отчетено, че са засегнати от дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) или прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия). При новите задълбочени прегледи ще бъде оценено как тези дисбаланси са се развили, като се анализира тяхната сериозност, изменението им и политическия отговор на държавите, чрез което ще бъдат обновени съществуващите оценки и ще бъдат разгледани възможните оставащи нужди на политиката.
Действия по Пакта за стабилност и растеж по отношение на Румъния
Румъния е подложена на процедурата при прекомерен дефицит(ППД) от април 2020 г. заради неспазване на заложения в Договора праг за дефицита през 2019 г. През юни 2021 г. Съветът прие нова препоръка към Румъния с цел държавата да прекрати прекомерния си бюджетен дефицит най-късно до 2024 г.
С оглед на постигнатата междинна цел за 2021 г. Комисията счита, че засега не следва да се взема решение за по-нататъшни действия в рамките на ППД в Румъния. ЕК ще направи повторна оценка на състоянието на бюджета на Румъния, след като новото правителство представи бюджет за 2022 г. и средносрочна фискална стратегия.
Доклад за засилено наблюдение и доклади за наблюдение след приключване на програмите
В дванадесетия доклад за засиленото наблюдение на Гърция се отчита, че страната е постигнала допълнителен напредък по договорените ангажименти, въпреки забавянето в някои области, отчасти свързано с трудните обстоятелства, причинени от пандемията и катастрофалните горски пожари през август 2021 г. Докладът може да послужи като основа за решението на Еврогрупата за освобождаване на следващия набор от мерки по отношение на дълга, зависещи от прилагането на дадена политика.
Докладите за наблюдение след приключване на програмата за Испания, Португалия, Кипър и Ирландия показват, че и четирите държави запазват възможностите да обслужват неизплатения си дълг.
Предложение за съвместен доклад за заетостта
Съвместният доклад за заетостта (СДЗ) потвърждава, че пазарът на труда се възстановява, въпреки че заетостта все още не се е върнала на равнищата отпреди кризата. Кризата, причинена от пандемията, засегна особено младите хора, работниците с нестандартни видове заетост, самонаетите и гражданите на държави извън ЕС. Областите с високо търсене вече изпитват недостиг на работна ръка. Някои дружества излизат от кризата със значителни финансови затруднения, а някои работни места може да изчезнат, докато други ще бъдат създадени чрез прехода към цифровизация и природосъобразна икономика. Политиките по заетостта и подкрепата за професионалния преход придобиват все по-голямо значение. Участието в ученето за възрастни остава далеч от стандартната практика ЕС и е засегнато от пандемията, като между отделните държави има големи различия. Все още е трудно да се направи така, че хората да притежават подходящите умения, необходими за пазарите на труда на бъдещето. Системите за социална закрила помогнаха за преодоляване на кризата, предизвикана от пандемията, без значително увеличаване на опасностите от бедност или неравенство в доходите. Това се дължи и на значителната подкрепа от ЕС и на национално равнище, например чрез схеми за работа с намалено работно време и други мерки за запазване на работните места.
Въпреки това в много държави се запазват пропуски в областта на социалната закрила, особено по отношение на работниците с нестандартни видове заетост и самонаетите.
Оценката в съвместния доклад за заетостта за 2022 г. се основава на преразгледания набор от социални показатели, с който се подпомага наблюдението на 18 от 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права. Това ще допринесе за цялостната оценка на основните предизвикателства в областта на заетостта и социалните въпроси в държавите от ЕС, се посочва в съобщението.
