Премиерката на Естония Кая Калас на съвместна пресконференция с полския си колега Матеуш Моравецки днес благодари на Полша за защитата на външните граници на Европейския съюз и НАТО, предаде ТАСС, цитирани от БТА.
"Току-що проведохме много съдържателна среща. Благодарих на Полша за защитата на външните граници на ЕС и НАТО. Полша много добре се справи с това", каза Калас. Тя добави, че "натискът на границата ще продължи, защото (беларуският президент Александър) Лукашенко не е постигнал целите си".
"В случай на хибридна атака, от ключово значение е въвеждането на нови и строги санкции", каза Калас и хвърли на Минск отговорността за хуманитарната ситуация на полско-беларуската граница.
"Отговорността е на Беларус", заяви естонската премиерка и добави: "Всички нарушения на човешките права се случват на територията на Беларус. Минск трябва да допусне правозащитници в Беларус. Хората, примамвани в Беларус, се намират там абсолютно законно". По думите й в момента няма пряка заплаха за естонската граница.
"Имайки обаче предвид какво се случва сега в съседни страни, ние също трябва да сме готови за опасността. Затова Естония укрепи своята външна граница и тренираме готовността си да се справяме с различни ситуации, като в момента се провежда допълнителен учебен сбор на резервисти "Трън 2021", който вчера посетих в Нарва", каза още Кая Калас
Кризата в Афганистан, предизвикана от смяната на политическия режим в тази страна, може да стане източник за развитието на сложна миграционна ситуация на полско-беларуската граница, заяви днес полският премиер Матеуш Моравецки на съвместна пресконференция с литовската си колежка Ингрида Шимоните във Вилнюс - втора спирка от обиколката му след Талин, предаде ТАСС.
"Най-вероятно ще има опити за използването на кризата в Афганистан като нова фаза от кризата с мигрантите", каза Моравецки и добави: "Използвайки чувството на вина на Запада, свързано с хаотичното изтегляне от Афганистан, за съжаление тази страна изглежда ще стане нов източник на приток на мигранти."
По думите на Моравецки сегашната ситуация на полско-беларуската граница е "само началото на продължителна криза". Той повтори позицията си, че кризата е провокирана от режима в Минск, а Русия също има вина за случващото се.
Властите в Беларус се опитват да постигнат политическите си цели, без да подбират средствата, каза на съвместната си пресконференция със своя полски колега литовската премиерка Ингрида Шимоните.
"Имаме си работа с натиск на режима на (президента на Беларус Александър) Лукашенко върху ЕС, за да постигне отмяната на санкциите, и за един вид признаване на статута на господин Лукашенко", заяви Шимоните и добави: "За тази цел властите в Беларус не подбират средствата, включително използвайки хора като средства за натиск върху ЕС." По думите й Западът не бива да отстъпва от принципните си позиции. "Трябва да засилваме натиска върху режима в Минск така, че тази хибридна атака да спре и да бъде решена хуманитарната криза, която се развива на територията на Беларус, и тя трябва да бъде разрешена именно там", допълни тя.
"За нас е много важно каквито и да било разговори (с Беларус) да бъдат координирани с Литва, Полша и Латвия, които са на предната линия на хибридната атака, и да не бъдат вземани никакви решения, които не разрешават ситуацията фундаментално", допълни Шимоните, цитирана от Ройтерс.
Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви днес, че Русия трябва да упражни натиск върху съюзника си Беларус за слагане на край на кризата с мигрантите.
Социологическо проучване на "Ес Ве Рисърч", публикувано днес от полския вестник "Жечпосполита" показва, че 55,1 процента от поляците са загрижени, че кризата по границата с Беларус може да ескалира в пълномащабен въоръжен конфликт.
