Азбучна истина е, че колкото повече държава има в една икономика, с толкова повече лостове за влияние върху инфлацията разполагат управляващите. Неслучайно по времето на социализма
нямаше никаква
инфлация,
а т.нар. корекция на цените. Само че те се променяха заради външни причини, например през 1979 г. имаше такава корекция, причинена от голямата петролна криза през 70-те години.
Ако българските премиери от последните 32 години трябва да бъдат оценявани по това как са се справили с поскъпването на цените (виж инфографиката, трябва да сложим разделителната линия някъде около Иван Костов и Симеон Саскобургготски. Преди тях двамата около 60% от БВП се създаваше от държавни предприятия или поне зависеше от тях.
През 2005 г., когато правителството на НДСВ бе заменено от това на тройната коалиция, този процент вече бе паднал на 20%, а още 10 години по-късно - през 2015 г., държавата можеше да влияе вече само върху около 13% от икономиката.
Т.е. тези над 2550% инфлация, които се натрупаха за трите години управление на Жан Виденов,
заслужават
много ниска
оценка за
неговото
управление
А това, че при последния кабинет на ГЕРБ за 3 години се натрупа 10% инфлация, а при служебния премиер Стефан Янев за 3 месеца е над 13%, не означава абсолютно нищо - днес управляващите нямат почти никакви инструменти да влияят върху цените.
Последният бастион на регулираните цени в момента са тези на тока, парното, газа и водата но само за битовите потребители. Останалите са принудени вече да ги купуват от борсата, а над нея, както видяхме това лято, правителствата не могат да влияят.
Вече не е сигурно дори дали нещо може да поевтинее, ако се намали ДДС-то. И това преживяхме миналата година, когато държавата направи 9% налога за заведенията, а цените там не помръднаха надолу.
