l Приключихме успешно и двете подводни пресичания под коритото на река Марица и язовир “Студен кладенец”
l IGB дава повишена сигурност на доставките, достъп до нови източници на природен газ и елиминиране на зависимостта от един-единствен източник
- Г-жо Георгиева, на какъв етап е реализацията на проекта за изграждане на интерконекторa Гърция - България?
- Работата по изпълнението на проекта продължава активно и има напредък не само по линейната част на трасето, но и при допълнителните наземни съоръжения. През последните месеци успяхме да преодолеем няколко много важни етапа. Приключихме успешно и двете подводни пресичания под коритото на р. Марица и под яз. “Студен кладенец”.
Това беше най-тежкото
предизвикателство
в технически аспект,
тъй като процесът се изпълнява чрез хоризонтално насочено сондиране – изключително прецизен и сложен метод, който за пръв път се изпълнява успешно в България за съоръжение с подобен диаметър.
Със сондажа под “Студен кладенец”, който почти достига 1,5 км, проектът се нареди сред 5-те най-дълги пресичания в ЕС. Наскоро получихме и лиценз за пренос на природен газ на територията на България за 35 г. Това е голямо постижение за проектната компания, тъй като ни позволява да продължим напред към процедурата за сертифициране като независим газопреносен оператор.
- Тъй като споменавате ЕК, какво се случва с европейското финансиране, което е осигурено за интерконектора?
- Общата стойност на IGB е 240 млн. евро и голяма част е осигурена по линия на ЕС. Финансирането се изпълнява със собствени средства на акционерите с грант от 39 млн. евро от Европейските структурни и инвестиционни фондове, 45 млн. евро по Европейската енергийна програма за възстановяване и 110 млн. евро по заем от Европейската инвестиционна банка. Знаете, че договорът за заема от ЕИБ беше подписан в края на 2019 г.
От този момент за първи път имахме възможност да активираме строителните дейности, като мобилизацията на изпълнителя започна още същия месец. Към днешна дата имаме усвоени няколко транша по линия на европейското финансиране. Важно е да отбележа, че когато казваме, че финансирането е изцяло осигурено, ICGB реално не разполага свободно с тези средства.
Те се отпускат на
траншове само след
продължителни
проверки и одити на
международно ниво
- Кога можем да очакваме газопроводът да бъде въведен в експлоатация?
- Срокът, одобрен от енергийните регулатори на Гърция и на България, е юли 2022 г. Правим всичко възможно това да се случи, но за да изпълним нашите ангажименти за въвеждане в експлоатация в този срок, е необходимо строителят да завърши всички строителни дейности в съответствие с договорения срок – до края на тази година. Българската страна вече е заявявала нееднократно позицията си, че ако това не се случи, ще настоява пред общото събрание и борда на директорите на ICGB да се активира клаузата за неустойки.
Въпреки наличието на алтернативен маршрут, по който България може да получава договорените количества газ от Азербайджан, IGB остава най-прекият и конкурентен маршрут. Разчитаме както на коректното отношение на строителя, така и на институционална подкрепа този проект да бъде завършен през идната година. Реализирането на LNG терминала в Александруполис е от особено важност за IGB. Когато двата проекта започнат да работят в синергия, ще се осигури пълно оползотворяване на капацитета на интерконектора и той може да достигне до 5 млрд. куб. м годишно. Надяваме се колегите от гръцката компания “Газтрейд” да успеят да въведат терминала в експлоатация през 2023 г.
- Какво остава да се направи до завършване на интерконектора?
- Имаме няколко важни направления, в които се работи паралелно. Линейната част напредва активно, 155 км от цялото 182-километрово трасе вече са изцяло готови. Работи се и по изграждането на газоизмервателна станция край Стара Загора и диспечерски център до Хасково.
Поради глобални проблеми с производството на всякакъв тип съоръжения има забавяне в доставките на няколко кранови възела, които трябваше вече да са монтирани, но за момента имаме уверението на строителя, че този процес може да се извърши, докато текат лицензионните процедури, така че да не се нарушава срокът за въвеждане в експлоатация.
Поискали сме и институционално съдействие по този повод в опит да ограничим риска за проекта.
Готовите части на газопровода вече се тестват – стартираха хидротестовете в Гърция и по-късно този месец ще почнат и у нас. Става дума за изпитания с вода, които са нормативно определена и стандартна практика в газопреносното строителство, въпреки някои неуместни изказвания, че това би било разрушително за съоръжението.
Очакваме скоро
гръцкият регулатор да
ни издаде разрешение
за пренос на природен
газ за период от 50 г.,
след което ще инициираме процедурата за сертифициране на ICGB като независим газопреносен оператор. Въпреки всички затруднения през годините и неочакваните предизвикателства по време на пандемията проектът IGB напредва и ще бъде реализиран успешно.
- Какви ползи очакваме за България след пускането на IGB?
- Несъмнено очакваме повишена сигурност на доставките, достъп до нови източници на природен газ и елиминиране на зависимостта от един-единствен източник. IGB дава опция за достъп до газ и на общините в районите по трасето на газопровода.
А в контекста на Зелената сделка природният газ придобива статус на междинно гориво в енергийния преход, което прави много вероятно преминаването на мощностите в Маришкия комплекс на газ. Тогава връзката между електроцентралите и IGB е логичната следваща стъпка.
