Проучване установи, че трансевразийското езиково семейство, което включва японския, корейския, турския и монголски езици, вероятно е произлязло от долината на река Ляохъ в Североизточен Китай преди около 9000 години. Комбинирайки археологически, лингвистични и генетични доказателства, то показва, че стотици милиони хора, които говорят гореспоменатите езици, са с общи предци, които се занимавали с отглеждането на просо, съобщава Радио Китай.
Според учените с преместването на тогавашните земеделци от долината на река Ляохъ (днешните провинции Дзилин, Ляонин и части на Вътрешна Монголия) в Северна и Източна Азия, езикът им се разпространил в Сибир, Корейския полуостров и територията на днешна Япония.
Проведено от лингвисти, археолози и биолози от Белгия, Китай, Русия, Япония и Южна Корея, проучването илюстрира, че ранното разпространение на трансевразийските езици е свързано с хора, които се занимавали със земеделие. Тъй като развили по-добри умения за отглеждането на просо и популацията им се разширила, те се срещали и смесили с други групи, развивайки нови езици и култура, но запазвайки „все още разпознаваема езикова основа“.
Това проучване още веднъж показва, че културата и езикът надхвърлят настоящите национални граници.
Счита се, че просото е земеделска култура, която представлява повратна точка от прехода от лов и събирачество към ранни земеделски общности.
