За да не бъде убит, авторът на “Гомор” е под денонощна охрана
Съжалява за написаното, което проваля целия му живот още когато е на 27 години
Когато през 2006 г. Роберто Савиано публикува в Италия книгата си “Гомор”, на практика “подписва” поставянето си под домашен арест. Веднага след нея той е взет под протекция от властите заради смъртните заплахи срещу него на неаполитанската камора, за която прави важни разкрития. Казват му, че е уж само за дни.
На 13 октомври се навършиха 15 г., откакто писателят е затворник в домашни условия против волята си. Това е, като да си непрекъснато в най-строгия локдаун.
“Държа
гардероба в
центъра на
стаята, за да
мога да тичам по
периметъра ѝ”, разказва Савиано пред седмичника “Сетте”.
Той още помни ясно деня, в който минава “под домашен арест”. Има неща, с които не можеш да свикнеш, като например да си под охрана 24 часа в денонощието, твърди писателят.
Преди 15 г. Савиано получава телефонно обаждане от карабинера Чиро ла Вола, чиито думи остават като запечатани в съзнанието му. Ла Вола се опитва да му обясни с технически термини онова, което го очаква. Самият карабинер от време на време издава емоция с гласа си, когато описва как точно Савиано ще бъде поставен под защита. Когато властите отиват в дома на журналиста, за да го вземат, той ги пита колко време ще продължи.
“Мисля, че няколко дни”, отговаря единият от карабинерите.
Съвсем скоро обаче авторът на “Гомор” си дава сметка за какво точно става дума. Той е като повален с тежък удар на земята от онова, което му разказват. Затворничка направила разкрития пред властите за план за убийството му. После за същото – планиран зрелищен атентат на клана Казалези срещу него на магистралата Рим-Неапол, разказва и разкаялият се мафиот Кармине Скиавоне. Към всичко това се прибавят и други съобщения за същата смъртна заплаха, които получават и полицаи. Общото в разказите на всички е, че има
издадена
смъртна присъда
срещу Савиано от
страна на клана
Казалези
Всичко това тогава изглежда като градушка, която не спира да се стоварва върху главата на Савиано. Той копнее да се върне назад, за да може да не е публикувал книгата си. Мечтае да не е написал нито една от статиите си срещу мафията. Въпреки благодарността си към карабинерите, които в продължение на над 5500 дни досега го охраняват всяка минута, Савиано се разкайва за написаното от него преди 15 г. заради загубения си живот, заради пропиляната си младост.
Когато е поставен под протекция, Савиано е едва 27-годишен. Днес за 42-годишния неаполитанец семейството са карабинерите. Домът му пък са многото казарми и другите тайни места, където го местят непрекъснато.
“Цената, която платих, надхвърля многократно и най-високата цена, която бях готов да платя. Понякога си мисля, че
дори да умра,
щеше да бъде
по-приемливо в
сравнение с
непрекъснатото
чувство на
тревожност и
празнота,
с които живее поставеният под постоянна протекция. Аз живея като виновен. Веднъж трябваше да се подложа на хирургическа операция и бях приет в същото място, в което лекуват най-опасните затворници”, разказва пред “Сетте” Савиано.
Тези дни в Италия излезе книгата му “Още съм жив”, в която писателят разказва живота си на оживелия човек, който отказва да се примири. Това е най-личната творба на Савиано, публикувана под формата на новела с рисунки. Илюстрациите в нея са на известния график и аниматор Асаф Ханука, който живее в Тел Авив.
За пръв път Савиано разказва за себе си във форма, наподобяваща комикс.
“Не е вярно, че от битката или ще се върнеш жив, или изобщо няма да се върнеш. В случай че се върнеш, ще бъдеш ранен. Това, което ще прочетете, е моето раняване”, пише Савиано в книгата си.
За Роберто Савиано се знае за живота му преди, но не и за след поставянето му под защита. Не се знае дали е женен и има ли деца.
Той се ражда на 22 септември 1979 г. в Неапол. Баща му Луиджи e лекар от близката община Фратамаджоре, а майка му Мария Розария е от северния град Тренто, но произлиза от еврейско семейство от Лигурия. Роберто Савиано завършва висшето си образование по философия в неаполския университет. Започва работа като журналист през 2002 г., пишейки за различни издания. От 2002 г.заживява постоянно в Неапол, за да наблюдава отблизо феномена мафия. В публикуваните от него разкрития за камората се вслушват дори съдебните власти.
Личният живот на Савиано е загадка за публиката. Според някои той има спътница в живота на име Мария ди Донна с артистичния псевдоним Мег, и тя е от Неапол и е на 49 г. Дали обаче двамата са женени и имат деца, не е ясно.
Според други слухове той е имал любовна история с депутатка от Демократическата партия.
Савиано е живял на най-различни места и в различни страни, откакто е под протекция. Когато се движи навън, той е под ескорт. Навсякъде по света знаят физиономията му и го разпознават. Той завижда на Дан Браун, автора на “Шифърът на Леонардо”, който може да се разхожда спокойно из Милано, без никой да го разпознае.
“Завидях му от цялото си сърце”, разкрива Савиано и разказва как един ден в Ню Йорк влязъл в един небостъргач и мексиканският портиер му извикал: “Ти си италианският писател!”. “Отрекох и му подадох фалшив документ с името Дейвид Данън. Той разбра за какво става въпрос и си замълча”, разкрива Савиано.
Писателят разказва и друга любопитна случка от живота си.
“Бях на едно летище. Един фен ме видя и започна да крещи: “Ама как, отиваш във ваканция? Аз се моля всеки ден за теб, а ти отиваш да се забавляваш?”.
“През последните 8 г. съм пътувал навсякъде под охраната на 7 бодигардове и с две бронирани коли. Живея в полицейски жилищни зони или в анонимни хотелски стаи и рядко спя в едно място повече от няколко нощи. От години не съм вземал влак или мотор,
не правя разходки
и не мога да отида
да изпия някъде
една бира
Всичко трябва да правя по разписание, цепейки секундата на две, нищо не се оставя на случая”, разказва в интервю пред английската преса през 2018 г. Савиано.
За да не слуша непрекъснато мислите си, които жужат в главата му, писателят носи винаги слушалки. “И въпреки това главата ми пак може да откачи, затова, когато слушам аудиокниги или подкастове, повтарям чутото. Това е резултатът от 15 г. живот под протекция”, казва още Савиано.
Според него и хората вече са се уморили от него. “Аз съм мъченикът, който обаче не е мъртъв. Все едно че не съм изпълнил поставената задача. Всеки изминал ден някой пита: “Тоя не трябваше ли да е умрял? Харесваше ми, защото беше склонен към саможертва, ама щом няма саможертва...”
