Потърсихме хора, свързани с Пловдив, но които в момента не живеят в него. Те разказват за града и хората му, за любимите случки и места, за забележителностите му, за хумора и за странностите и характерните навици на жителите на този уникален град.
Много европейски фирми откриват офисите си тук, казва известната шеф готвач
Малко момиченце, което бяга по Главната улица на Пловдив, за да посрещне своя татко от работа. Това изниква в спомените на шеф Силвена Роу, когато чуе за родния си град.
Семейството й е живяло точно на тази улица и тя всяка вечер е тичала по нея, за да посрещне баща си - Йохан Лаутлиев, който тогава е бил директор на Националната библиотека в града.
После двамата се разхождали до разкопките. Оттам са и най-милите й и светли спомени. Тя никога няма да забрави чудните принцеси с кайма и кашкавал и вкусния айран, които за съжаление вече ги няма. Най-много сега й липсват "знойните летни, пролетни и есенни вечери с чудесната миризма на различни растения и дървета".
Шеф Роу си спомня аромата на липа през май и юни и падналите кестени по улиците през есента.
Любимото място от Пловдив на известния кулинар е Старият град.
"Моята майка работеше 40 години от нейния живот като главният реставратор на всички музеи в Пловдив. Тя работеше в страхотно студио, което се намираше в една от старите етнографски къщи. Това ми е любимото място до ден днешен, защото е много старинно и автентично", разказва шеф Роу.
За жалост тя не се прибира в любимия си град толкова често, колкото иска. За нея Пловдив е много спокоен, но и много артистичен град, заради всички събития, които се осъществяват в квартал "Капана". Най-много й харесва жаждата, любовта и отношението към културата и изкуството, които според нея не се променят с времето.
"Изкуството в днешно време е позападнало в България, позанемарено е, защото не е приоритет по икономически прични. Навремето не беше така. Когато аз бях дете, културата беше в своя апогей. Въпреки всичко Пловдив си остава гладен и жаден за културата. Може начинът на изява и типът на изкуството да се променят, но си го има", казва Силвена Роу.
Според нея градът сега много сериозно се развива, защото една от причините е, че много европейски фирми правят своите офиси в и около Пловдив. Кварталът "Капана" пък е центърът за културното развитие на града. С всичките малки арт магазинчета, това място излъчва автентичност, носи белезите на родословието, но и е изпълнено със стил.
Въпреки че е пътувала много, живяла е на различни места по света, шеф Силвена Роу трудно би сравнила родния си град с което и да е друго място.
"Корените са си корени, домът си е дом, чувството и носталгията са си само там. Никое друго място не може да събуди такава носталгия в мене, както Пловдив. Ако трябва да го сравня с друг град, бих го сравнила понякога с чувството, когато съм в Истанбул. И там има хълмове и тепета, но Пловдив е уникален град. В България има много красиви градове - Велико Търново, Карлово, Казанлък, но като Пловдив няма", категорична е Роу.
Най-забавният и носталгичен спомен от родния й град е свързан с организацията по сватбата й. Тя се омъжва, когато е на 19 години за англичанин. По това време обаче годеникът й трябва да получи разрешение да се ожени за българка.
Той пристига в сряда в България, а денят на сватбата им трябва да бъде в събота. Малкото време и несигурността не позволяват организация за тържеството. Все пак бъдещият й мъж получава всички разрешения и сватба ще има.
Но не се знае къде ще бъде тя. Тогава по най-бързия начин баща й урежда тържество в емблематичния за града хотел "Тримонциум". Познанството му с директора на хотела осигурява незабравима сватба.
"Баща ми само за няколко часа уреди страхотна сватба в градината на Тримонциум, най-хубавото място в Пловдив, за събота вечерта. Беше нещо невероятно. Майка ми беше направила страхотна рокля. Гостите бяха приятели на моето семейство, но най-вече на майка ми и баща ми", спомня си тя.
А ако някой попита Роу какво му липсва на Пловдив, тя категорично ще отговори: Липсва му да е столица на България!
