Голям брой “зелени” бизнесмени долетяха на форума в Глазгоу с частните си самолети - над 400 на брой
Светът може да свърши като Римската империя, ако не бъде постигнато споразумение за климата. Това заяви пред в. “Република” Борис Джонсън преди Конференцията за климата в Глазгоу. Като домакин британският премиер я откри официално в понеделник в присъствието на над 120 държавни и правителствени ръководители, сред които и президентът на САЩ Джо Байдън. Големите отсъстващи на форума са китайският лидер Си Цзинпин и руският му колега Владимир Путин. Турският президент Реджеп Ердоган пък оправда отказа си с невъзможността на Великобритания да се погрижи подобаващо за сигурността му. Това показа огромните противоречия между страните още дори преди началото на събитието. България е представена от служебния премиер Стефан Янев.
На откриването Джонсън направи още едно сравнение - той оприличи световните лидери на Джеймс Бонд, опитващ да обезвреди устройството, което ще доведе до края на света и на “човешкия живот, какъвто го познаваме”.
Лидерите се събират в Шотландия с една основна цел - да консолидират ангажимента за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5° до средата на века, докато учени предупреждават, че то може да достигне цели 2,7 ° през 2100 г. След десетилетия на нищожен напредък на COP26 се гледа като последен спасителен шанс. Ето кои са 3-те ключови проблема, които според експертите трябва да бъдат проследени в преговорите през следващите 2 седмици.
Целите
На Парижката конференция през 2015 г. страните се разбраха да удържат глобалното затопляне под 2° по Целзий, а за предпочитане - под 1,5°, в сравнение с прединдустриалната епоха. Лошата новина е, че държавите тази година трябваше да представят националните си 5-годишни планове с мерки за намаляване на вредните емисии, а страни като Индия, Бразилия, Мексико не са го направили. Никакви детайли по въпроса не дава
един от основните
замърсители -
Китай
Погледите на света са насочени също и към САЩ, където плановете на Байдън за по-бързо преминаване на комуналните услуги към възобновяеми източници са саботирани от двама сенатори демократи.
Пазарът на
въглеродни
емисии
Една от основните задачи на Парижкото споразумение бе да се установят правилата за пазара на въглеродни емисии и по-специално - как държавите могат да търгуват помежду си или с частни компании. Регулираният въглероден пазар съществува от ЕС до Китай. И доброволното търгуване с емисии предизвиква както оптимизъм, така и тревоги. Правилата трябва да осигурят, че пазарите на въглеродни емисии водят наистина до тяхното намаляване, като едновременно предоставят на развиващите се страни възможност да защитават ресурсите си. Другото нещо, което трябва да стане ясно в Глазгоу, е как държавите мерят и докладват намаляването на емисиите си.
Финансирането
Въпросът за финансирането обикновено проваля и най-добрите намерения. Развиващите се страни се нуждаят от помощ, за да се адаптират към климатичните промени, и са недоволни от забавянето на тази помощ. На два пъти - през 2009 и отново през 2015 г., богатите държави обещаха от 2020 г. да започнат да дават по 100 млрд. на година на развиващите се страни, но тази цел още не е постигната. Именно тези държави пък са най-тежко ударени от последиците от глобалното затопляне - горещи вълни, урагани, наводнения и пожари. Както и при ваксинирането, развиващият се свят фатално изостава спрямо икономическото преобразяване, където богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Така че на срещата се очакват големи обещания от частни източници на финансиране.
Говори се още, че по време на форума ще бъде потърсен механизъм, чрез който
компаниите с
печалба над 40
млн. долара да
бъдат задължени
да отделят 10%
от нея за
финансиране
на устойчивото
развитие
В. “Дейли мейл” пък изчисли, че само 4-те самолета на делегацията на Джо Байдън ще изхвърлят в атмосферата 1 000 000 кг въглероден двуокис. Голям брой “зелени” бизнесмени долетяха на форума с частните си самолети - над 400 на брой. Милиардери като Джеф Безос и Бил Гейтс бяха обвинени в лицемерие, след като дни преди пристигането си бяха празнували рождения ден на основателя на “Майкрософт” на гигантската му яхта край Турция. Основателят на “Амазон” си тръгнал от тържеството с хеликоптер.
От Киото до Париж светът не прави нищо за планетата
Първата конференция за климата е организирана в Берлин през 1995 г. и е председателствана от тогавашната германска министърка по околната среда Ангела Меркел. Постигната е първата договорка между развитите страни да работят за измененията на климата. Оттогава конференции се организират всяка година, като се изключи 2020-а, когато форумът бе отменен заради COVID-19.
Минават три конференции до срещата в Япония през 1997 г., когато е прието първото споразумение за намаляване на емисиите на парниковите газове, известно като Протокол от Киото. Той влиза в сила чак през 2005 г. заради сложността на процеса на ратификация.
Следващата голяма стъпка напред идва едва 20 г. по-късно - през 2015 г. с постигането на Парижкото споразумение. Междувременно през 2009 г. е сключено Споразумението от Копенхаген, с което високоразвитите страни се ангажираха да дадат 30 млрд. долара за решаването на проблема, както и Споразумението от Канкун, с което пък бе поет ангажимент да се помогне на бедните страни да се справят с климатичните промени.
Киото и Париж обаче се възприемат и досега като исторически постижения.
С Протокола от Киото индустриализираните страни, в голяма степен отговорни за вредните емисии, бяха задължени да ги намалят. Целите варираха от държава до държава, но средно ставаше дума до 2012 г. емисиите да бъдат орязани с 5% в сравнение с нивата от 1990 г. Оказа се обаче, че САЩ не искат да са част от протокола, тъй като от развиващи се икономики като Китай и Индия не се изискваше да се включат в него. Действието на Протокола от Киото изтече миналата година със спорни резултати, тъй като не всички от подписалите го държави постигнаха целите, с които се бяха ангажирали.
18 години след Киото 196 страни сложиха подпис под Парижкото споразумение, с което бе поето задължението до 2050 г. глобалното затопляне да бъде задържано под границата на 2°, но за предпочитане под 1,5° в сравнение с прединдустриалната епоха. В новото съглашение бяха въвлечени почти всички големи играчи, включително Китай, Индия и САЩ в началото, затова то бе приветствано с огромен оптимизъм. 4 г. след като президентът Обама го подписа обаче, Доналд Тръмп превърна САЩ в първата държава, която го напусна, което бе голям удар по усилията на международната общност. Напускането бе част от плановете му за съживяване на въглищната и петролната индустрия. През февруари 2021 г. след избирането на Джо Байдън Щатите отново се върнаха в споразумението. С подписването му всяка държава се ангажира на всеки 5 г. да представа подробен план с мерките, които предприема за намаляване на вредните емисии.
Експертите обаче бият тревога, че независимо от всички тези договори глобалното затопляне не само не спира своя ход, но дори има риск температурите да скочат с 2,7°, което ще е фатално за нормалния живот на Земята.
