"Нямаше момент, в който да се притеснявам за канадското гражданство на Кирил. Ако и той имаше някакви притеснения, щеше да каже - "тате, притеснявам се". Аз се страхувах за много други неща - как атакува задкулисието, как атакува Банката за развитие. Тези неща ме притесняваха, защото той се изправи срещу една голяма машина". Това каза бащата на Кирил Петков - Петко Петков пред bTV.
Чух се със сина си след решението на Конституционния съд за гражданството. Той си дава сметка, че е подписал тази декларация с невярно съдържание, но се чувства чист пред себе си. В момента, в който е станал министър в служебното правителство при Румен Радев, той вътрешно е бил абсолютно сигурен, че не е канадски гражданин. Той вече беше върнал паспорт, шофьорска книжка. Това каза в предаването "Лице в лице", продължи Петков - баща.
Той разказа, че му станало мъчно, когато Кирил се отказал от канадското гражданство. Обади ми се и каза: "Край, тате". Попитах: "Решението ти добре ли е обмислено", а той: "В живота има такива моменти, в които не можеш да направиш едно или друго". Стана ми много мъчно, защото аз в този живот много не съм му дал, бил съм беден емигрант, минал 90-та година със самолетите в Гандер, не ми свалиха багажа дори, с 200 долара, без да знам една дума английски. И аз се борих за това канадско гражданство. Сега се замислих, след като Кирил го даде, кое е ценното за самия мен и за него. За мен беше, че аз се борих, приех го като кауза, че мога да бъда равностоен в битките в Канада, в една свободна държава. И се катерих. Тук се връща една мисъл на Блага Димитрова от книгата й "Лавина": "Катериш, катериш върха и накрая един миг свобода". Аз наистина, като станах канадски гражданин, имах този миг свобода, което ме правеше човек на света, не човек на някаква държава, на някакъв режим, партия, а на света, разказа Петко Петков.
Когато Кирил дойде, беше на 14 години дете. 20 дни след това се явих да получа заслужено канадското си гражданство, което бях отвоювал, а той не знаеше за какво става дума. Той дойде с мен и абсолютно автоматично получи канадското си гражданство. Аз бях щастлив в този момент, защото си виках - нищо не му дадох на това дете, но поне го направих човек на света и аз го извоювах. И когато ми каза - "Аз съм дотук, отказвам се", естествено ми стана мъчно. Сега в този момент, когато виждам, че едва ли не ще го съдят, затова, че е бил с двойно гражданство, т.е. ще му търсят отговорност...
Сега, както нищо не разбирам от Конституционния съд, не разбрах и защо все пак не му дадоха този шанс да се изкаже пред него. Аз съм като приятел с него и той е приел емоционално ситуацията, когато е отишъл при нотариуса, затворил плика и сложил печат върху него. Беше абсолютно сигурен. Предполагам, че се е консултирал с юристи, както и сега предполагам, че искането му да го изслуша Конституционния съд също е било консултирано с експерти, защото той е икономист, аз съм биолог, не вярвам да е взел сам своето решение. Живеех с чувството, че той няма канадско гражданство през цялото време. Дори като се повдигна този въпрос от "Има такъв народ", аз чак си помислих "тези хора как нападат Кирил". Може би са били прави, но до този момент този казус не е бил в моята глава, надявам се и в Кирил главата не е бил, добави бащата.
Дали съжалявам, че това се случи? Аз си мислих какво означава почтен и честен човек, защото доста се дискутира тази тема. Аз съм го учил да бъде честен и да бъде смел и няма как един човек 40 години да е смел и честен и изведнъж да бъде нечестен и несмел. За мен Кирил е честен, не допускам, че той е знаел, че съществува вероятност да не е съвсем прав, декларирайки, че е двоен гражданин.
