Невероятната
история на Т. Д.,
която доказва
поговорката, че
гроб врата няма,
но затворът има
Историята на 66-годишния Т.Д. е истинско потвърждение на поговорката, че гробът няма врата, но затворът има. През това лято той бе освободен с решение на окръжния съд в Стара Загора, след като прекара зад решетките 30 години и 8 месеца за двойно убийство, извършено през 1990 г. в тогавашното село Крън, Казанлъшко. В началото сагата дори е романтична. Т. Д. бил осъден за финансова далавера на морето и докато бил в затвора, според социалистическите порядки, си разменил писма със затворничка от сливенския затвор. После се влюбил в нея и щом излязъл на свобода, потърсил жената за по-близка връзка. Тя обаче не го харесала и му отказала. Той решил да я убие. За беда неволен свидетел на убийството станала съседка на жертвата, дошла да си купи от нея мляко. Мъжът премахнал и нея, за да не го издаде, после се
напил с коняк и
заспал на
местопрестъплението
Така и го арестували, докато спи. По-нататък историята се развила като в популярното стихотворение на Вапцаров, в което се казва, че в съда не потупват по рамо, а осъждат на смърт. Такава участ застигнала и двойния убиец от Крън, но докато се стигне до най-тежката присъда, у нас през юли 1990 г. е въведен мораториум над екзекуциите. Няколко години по-късно смъртното наказание е отменено изцяло, а осъдените получават доживотен затвор без право на замяна. Т. обаче е късметлия, след 15 г. в затвора и добро поведение тогавашната вицепрезидентка Маргарита Попова го помилва. Така наказанието му станало затвор до живот, но с право на замяна. Според закона това наказание може да се промени и осъденият да излезе на свобода, ако е прекарал поне 30 г. зад решетките. Т.Д. лежал в затворите и в Бургас, и в Стара Загора. Направил три опита да излезе на свобода, третият е успешен. За него затворническите власти казват, че бил добрият пример как човек може да се поправи. В момента бившият затворник живее при брат си в Бургас, започнал е и работа. Все още не смее да излезе на светло, защото се притеснявал как ще го приемат хората от новото му обкръжение.
