Последните седмици бяха трудни, динамични и изпълнени с предизвикателства. Трябваше да търсим едновременно бързи и ефективни решения както заради увеличаването на случаите на коронавирус у нас, така и заради шоковия скок на цената на електроенергията в контекста на общата негативна тенденция на европейския енергиен пазар. В тази връзка и с оглед на поетия от мен ангажимент за по-директна и открита комуникация, така че българското общество да е по-добре информирано за онова, което се случва и защо се случва, ще се опитам да направя ретроспекция на последната седмица.
Това написа служебният премиер Стефан Янев на профила си във Фейсбук. И продължи:
Разбирайки добре общественото недоволство и осъзнавайки, че ще понесем критики, особено в разгара на политическа кампания, предложихме временни мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Подчертавам отново, че сме наясно с политическите последици от тези непопулярни действия, но аз, както, уверен съм, и моите колеги, споделяме позицията, че гарантирането на политическото ни оцеляване и перспектива не могат да бъдат основания да поставим под риск живота и здравето на българските граждани, нито можем да си позволим да дестабилизираме нашата здравна система. В ситуация на тежки кризи не очаквайте от мен да се поддам на популизъм, пренебрегвайки най-висшата ценност – човешкият живот, и поставяйки под риск жизнеността на социално-икономическата ни система. В този смисъл, макар и непопулярни, смятам, че мерките са най-добрият вариант за справяне със създалата се ситуация, без да се стига до налагане на нов локдаун. Отново искам да подчертая, че тези мерки не целят да направят ваксинацията задължителна за населението. Дълбоко вярвам в свободния избор на всеки един от нас да взима решения за собственото си здраве. Вярвам обаче, че и всеки, респективно, трябва да може да носи и отговорност за тези решения. В този контекст и сертификатите важат както за ваксинирани, така и за преболедували граждани и за такива, които имат негативен тест. Отново акцентирам, че мерките категорично са временни и ще бъдат отменени в момента, в който ситуацията се нормализира.
Същевременно в рамките на тази седмица разработихме и програма за компенсиране на небитовите потребителите на електрическа енергия. Над 630 хиляди клиенти, които закупуват ток на свободния пазар, ще получат компенсация от 110 лв./мвтч. Периодът на подпомагане ще бъде от 1.10.2021 г. до 31.11.2021 г., като за програмата са предвидени 450 млн. лв. Те ще бъдат осигурени от държавния бюджет за сметка на предоставянето на безвъзмездни средства в размер на 450 милиона лева от АЕЦ „Козлодуй“. Изплащането ще започне още със следващите фактури за потребявана електроенергия на небитовите клиенти. Всички компенсации ще бъдат получени в рамките на календарната 2021 г. Тази мярка допълва пакетът с мерки, които приехме във връзка с растящите цени на електроенергията и които имат за цел да смекчат натиска върху българската икономика, респ. – върху българските потребители, в резултат от негативните процеси, които наблюдаваме в рамките на целия европейски енергиен пазар.
През изминалата седмица участвах и в кръгла маса на тема: „Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Подготовка на позиция на България пред ЕС“. Основната цел бе да се обсъди с бизнеса и всички заинтересовани страни позицията на страната пред Европейския съвет по отношение на повишените цени на енергоносителите. В рамките на дискусията изтъкнах, че защитата на българския бизнес, на потребителите на електроенергия, които произвеждат стоки и услуги, е във фокуса на мерките на служебното правителство, в отговор на проблема с цените в енергийната сфера. В последните седмици работим както върху дългосрочни, така и върху краткосрочни мерки, от каквито се нуждае страната ни в настоящия момент. В това отношение обаче считам, че трябва да се търсят устойчиви решения не само на национално, но и наднационално ниво. Доколкото проблемите, с които се сблъскваме в този сектор сега, в голяма степен се вписват в общата рамка на ЕС, е необходимо да се търси съвместен подход, така че нито една национална държава да не бъде изоставена. Трябва да се помисли за въвеждане на по-гъвкави механизми, така че всяка държава да може да реагира бързо и адекватно винаги, когато се налага да неутрализира несвойствени практики и явления на собствения си енергиен пазар, при това без да рискува да наруши норми на европейската политика в това отношение, за което впоследствие да търпи санкции. Нужна е промяна и тази промяна изисква солидарността, като базова ценност на ЕС, да не бъде просто условна категория, а да се превърне в практически приложим подход за организация на взаимоотношенията в съюзен формат.
Освен с управлението на възникналите кризи, продължава и подготовката по организирането на честни и демократични избори. В тази връзка проведох среща с всички областни управители в страната, за да обсъдим предизвикателствата, свързани с вота на 14 ноември. Машинното гласуване и предотвратяването на купения и контролиран вот бяха сред основните теми, които обсъждахме. Уверих представителите на изпълнителната власт на местно ниво, че МВР и останалите правоохранителните органи работят и ще продължат да работят активно срещу всички порочни практики, на които сме били свидетели при провеждането на избори през годините. Ще бъдат осигурени и допълнителни машини, чрез които да се гарантира, че електоралният процес ще протече безпроблемно, спокойно и че хората ще могат да упражнят свободно правото си на глас. Призовах и за активна разяснителна кампания по процеса на гласуване, така че гражданите да нямат притеснения в деня на вота.
