Във вторник в Пекин бе почетена 100-годишнината от рождението на американския ядрен физик Джоан Хинтън. В продължение на 56 години тя дава своя принос за автоматизацията на мандрите и кравефермите в Китай.
Родена през 1921 г. в САЩ, Хинтън е един от първите чужденци, които получават право на постоянно пребиваване в Китай. Тя е изтъкнат ядрен физик, една от малкото жени, участвали в американския проект Манхатън за разработването на първата атомна бомба. Въпреки успехите на проекта, Хинтън е шокирана, когато научава как правителството на САЩ използва бомбата в Хирошима и Нагасаки. Сянката на войната я кара да се откаже от физиката и да стане искрен мирен активист. През 1946 г. тя идва при съпруга си Ервин Енгест, който е в Китай, за да работи в областта на селското стопанство.
Хинтън прилага научните си умения за разработката на автономен пастьоризатор за мляко с непрекъснат поток за около 200 крави. След това двамата съпрузи се установяват в Китай и през следващите десетилетия проектират, изграждат и управляват първата механизирана ферма в страната, давайки своя принос за развитието и механизацията на животновъдството, както и обучението на специалисти.
Хинтън умира през 2010 г. в Пекин на 89-годишна възраст, като част от прахта ѝ е разпръсната по пасищата на Вътрешна Монголия, където работи през голяма част от живота си.
