Президентът Румен Радев събра на кръгла маса в "Бояна" работодатели, синдикати, шефове в енергетиката и министри, след като в събота чу мнението на енергийните експерти. На срещата се дискутират различни идеи как токът отново да стане достъпен за бизнеса - от увеличени помощи за бита, през връщане на пари на фирмите, до промяна на системата.
Радев поиска от всички участници конкретни мерки срещу енергийната криза, която се изразява най-вече в цените на ток и газ. Той помоли да не се политизира кръглата маса, но въпреки това каза, че вижда хора, които с охота коментирали кризата, а за за 10 години са натрупали дългове в енергетиката, оставили са страната без енергийна стратегия. Българските тецове не се ползват с механизъм за капацитет, за разлика от Полша. Той отправи укор, че 350 000 малки фирми са били извадени на свободния пазар, без да бъдат подготвени. Радев настоява участниците в кръглата маса да предложат мерки, които да влязат в подготовката на позицията на България за 21-22 октомври в Брюксел, където ще се проведе среща на върха за енергийната криза.
Президентът заяви, че мерките на Европейската комисия срещу високите цени са най-вече за битовите потребители, докато българските домакинства са на регулиран пазар. Най-важната мярка, която може да направи ЕК е дерогация или намаляване на цените на въглеродните емисии. Той поиска да се знае какво ще се случи след 1 януари, когато ще се повишат цените на ток и парно.
Премиерът Стефан Янев каза, че в сряда кабинетът ще обяви мерки, но не ги съобщи. Основният проблем е цената на тока за бизнеса, каза той. Спомена, че пускането на по-малки пакети на борсата не е е довело до очакваните резултати. Според него акцентът трябва да е към дългосрочния пазар.
От четвъртък е ясна позицията на КРИБ - най-голямата работодателскаа организация у нас настоява за директни договори на 150-160 предприятия с АЕЦ “Козлодуй” и с НЕК.
Да се компенсират за всички небитови потребители 75% от разликата между прогнозната пазарна цена на КЕВР, която е 119 лв. за мегаватчас, и реалните пазарни цени от август насам, докато се нормализира пазарът. С това искане ще влезе в “Бояна” председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Имало идея фирмите да отидат при доставчик от последна инстанция, като токът се купува на цена, близка до себестойността, плюс 10% печалба. При това положение цената на “Козлодуй” ще е 60-65 лв. за мегаватчас, на вецовете на НЕК – 84 лв., и мегаватчас можело да се продава на 160 лв. Така, вместо фирмите да плащат по 400 лв., а после държавата да им връща 200 лв., пътят ще е по-директен.
“Парите не са изтекли, те са в държавата”, каза пред “24 часа” Велев. Те са във фонда за сигурност на електроенергийната система, тъй като в него отиват 5% от приходите на енергийните компании, които при тези цени на тока растат, увеличават се и приходите от въглеродните емисии, които също отиват във фонда. Другото място е АЕЦ “Козлодуй”, където от свръхпечалби се трупат над милиард лева, както в НЕК и в бюджета. Велев пресмята, че 2 млрд. лв. ще се “изсмучат” от бизнеса до 2022 г.
В събота държавният глава покани енергийни експерти, клонящи вляво и вдясно, за да ги чуе и да събере предложения. В срещата са участвали Иван Хиновски, бивш председател на енергийната комисия в последното Народно събрание, екоекспертът Юлиян Попов, икономистът Калоян Стайков, екологичният експерт Боян Рашев, Таско Ерменков, дългогодишен депутат от БСП, Румен Овчаров, бивш енергиен министър, Еленко Божков, бивш член на КЕВР, Иван Генов, бивш депутат от БСП и бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”, Никола Газдов и представител на бизнеса с възобновяеми източници и други.
