"Медии и истина" е темата на 16-ата световна среща на българските медии, организирана от БТА.
На официалното откриване днес в Рилския манастир ще присъстват министърът на външните работи Светлан Стоев, министърът на образованието и науката Николай Денков, Неврокопският митрополит Серафим, епископ Евлогий - игумен на Рилската света обител, Петър Паунов - кмет на Кюстендил.
Началото на форума ще бъде поставено от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.
Сред гостите ще бъде Симеон Сакскобургготски. Той е лично свързан с Рилската света обител, където е гробът на неговия баща - цар Борис Трети. По времето, когато Сакскобургготски е министър-председател (2001-2005), България става член на НАТО и подписва договор за присъединяване към Европейския съюз. Тогава е и първата световна среща на българските медии, организирана от БТА (23-25 май 2005 г., София). През 2004 г., в негово присъствие, е подписан Етичният кодекс на българските медии, който се прилага и до днес.
ПРОГРАМАТА
Програмата на форума е разделена на четири панела, като три от тях ще бъдат на 18 октомври. "Вярата в медиите" е с модератор Георги Милков и участници проф. Иван Желев - богослов, проф. Георги Каприев - философ, Димитър Ганчев - ръководител на българската програма на радио "Ватикана", и Евгени Веселинов - главен редактор на BulgariCA, САЩ.
Във втория панел "Надеждата в медиите", модериран от Петър Галев (оперативен директор на CredoWeb) ще участват доц. Георги Лозанов от БТА - културолог и медиен експерт, проф. Коста Костов - национален консултант по белодробни болести към НЗОК и главен редактор на списание Inspirio, Бранислава Бобанац - журналист от Кипър, и Камелия Илиева от списание "Роден глас", Чехия.
"Лъжата в медиите" е темата на третия панел с модератор Ралица Ковачева - главен редактор на Factcheck.bg. Участници са проф. Боян Знеполски - социолог, Мариана Христова - редактор на EuroChicago, Йосиф Давидов - редактор във вестник "Нова дума" (Испания). Журналистът от БНТ Бойко Василев ще модерира четвъртия панел "Изборът в медиите", в който със свои позиции ще се включат историкът проф. Петър Стоянович от БАН, Доника Ризова - комуникационен директор на Сдружението за модерна търговия, и Борислав Николов - ръководител на Ethnique media в Монреал, Канада. Предвидена е свободна дискусия в края на всеки един от панелите.
НАГРАДАТА
Националният дарителски фонд "13 века България" с изпълнителен директор Слава Иванова ще връчи в понеделник традиционната награда за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина.
Отличието е обявено и присъдено за първи път по време на деветата световна среща на българските медии (13-18 октомври 2013 г., София, Пловдив и Велико Търново).
Първият носител е Светла Кьосева от списание "Хемус" в Унгария. Следващи лауреати са Мария Захариева от сп. "Българи" в Чехия - през 2014 г., Дора Костова, която 26 години издава вестник "Роден край" в Украйна - 2015, Даниела Горчева, издател на сп. "Диалог" в Нидерландия - 2016, Максим Божилов, който близо 20 години издава вестник и поддържа радио програма "Български хоризонти" в Канада - 2017, Димитър Ганчев от българската програма на радио "Ватикана" - 2018, и "БГ Войс" - Чикаго, САЩ, получава годишната награда на "13 века България" - през 2019 г.
СЪПЪТСТВАЩИТЕ СЪБИТИЯ
Изложбата "Чудотворни икони и свети мощи на Балканите" ще бъде открита на 18 октомври. Организатор е Държавният културен институт към Министерството на външните работи. Ще бъде прожектиран и филм на БТА "Спомен за Максим Минчев".
Същия ден още един художествен проект, наречен "Босилеград в цветове", ще бъде представен от Александър Димитров - главен редактор на "Глас прес" в Босилеград, Румен Баросов - председател на студентското читалище "Св. Климент Охридски".
Вечерта на 18 октомври ще завърши с музиката на Дани Милев и представянето на проекта "Заведи ме..." - за концерти сред българските общности по света.
Тридесетгодишният юбилей на списание "Хемус", Будапеща, ще бъде отбелязан със събитие в института "Лист - унгарски културен институт", в София, на 19 октомври вечерта.
В рамките не световната среща ще бъде подписан и договор за сътрудничество между БТА - от генералния директор на агенцията Кирил Вълчев, и кмета на Кюстендил Петър Паунов - за съвместно отразяване на 140 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора.
Световната среща на българските медии се организира в партньорство с Рилската света обител, община Кюстендил, националния дарителски фонд "13 века България", Държавния културен институт към министъра на външните работи, студентското читалище "Свети Климент Охридски", сдружение "Глас" - Босилеград, "България ер", Сдружението за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
Срещата ще се проведе при стриктно спазване на противоепидемичните мерки срещу разпространението на CОVID-19, въведени със заповеди и актове на публичните органи.
ИКОНИТЕ
Петте музея на Рилската света обител представят хилядолетната история на България, богатата богослужебна и книжовна дейност, както и стопанското устройство на манастира в периода 18-19-и век. Едно от тези забележителни места - иконната галерия, днес посреща участниците в 16-ата световна среща на българските медии, организирана от БТА.
Галерията е осветена и официално открита през април 2012 г., след като дълго време е затворена заради ремонти и реставрационни дейности на залата и експонатите.
Представени са 80 избрани от фонда на музея икони от най-известните иконописни школи на България, редом с 28 портрета на игумените на обителта за времето от 1860 до 2005 г.
Сред най-ценните икони са две от 18-и в. - на основателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров, а също и няколко икони от параклиса "Преображение Господне" в Хрельовата кула.
На западната стена са разположени т. нар. "златни икони" от храма "Успение Богородично" при метоха "Пчелино", рисувани през 1789 г. Ктитор на тези икони е рилският монах Игнатий.
На източната стена са иконите на Никола Доспевски от Самоковската школа, използвани като празнични икони в централния манастирски храм.
ПОРТРЕТИТЕ
На втория ред, над иконите, са подредени игуменските портрети, които започват с патриарха на българските учители и книжовници йеромонах Неофит Рилски. Той игуменства в годините 1860-1864, като е избран на мястото на починалия дългогодишен игумен Йосиф.
В по-голямата си част портретите са рисувани от рилския монах Методий в периода 1931-1933 г.
ДРУГИТЕ МУЗЕИ
Не по-малко интересни са и останалите четири музея. Църковно-историческият музей включва основната колекция от експонати, свързани с историята на манастира от създаването му - от неговия основател св. Йоан Рилски до края на 19-и в. Там могат да се видят стенописи, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, напрестолни кръстове, ръкописни и старопечатни книги, щампи. Централно място заема Рафаиловият кръст, изработен от монах Рафаил в началото на 19-и в. Кръстът представлява неповторима творба на българската миниатюрна дърворезба.
Музеят "Манастирско стопанство" запознава с част от стопанската дейност на манастира. Запазени са старата воденица, фурната за печене на хляб, уреди за дърводобив и пчеларство. Най-интересната част е магерницата, където се е приготвяла храната за монасите и многобройните поклонници. По конструкция и оформление тя е призната за изключително строително творение, дело на майстор Алекси от село Рила.
Етнографската експозиция е в залите с тъкани, носии и накити, подарени на манастира от занаятчийски сдружения и поклонници от всички краища на българските земи. През Възраждането някои български селища разполагали със собствени помещения, наричани архондарици. В тях отсядали техните жители по време на престоя им в обителта. Те се грижели за тяхното обзавеждане и поддържане в духа на родните им места. В автентичния им вид до днес са запазени Копривщенска, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостни стаи.
Хрельовата кула е най-старата запазена сграда в Рилския манастир. Построена е през 1335 г. от протосеваст Стефан Хрельо Драговол. Кулата е каменна, пететажна, висока 23,60 метра. На последния етаж се намира параклисът "Преображение Господне" със стенописи от 14-и век.
