Пътят на кандидата за президент - от превода на “Политика” на Аристотел на български към неочакваното влизане на ректора на Софийския университет в българската политика
Къщата на прабаба му е била до къщата на Левски
Музикалните му вкусове - “Юрая Хийп”, “Дийп пърпъл” и... Моцарт
Да преведеш на български от старогръцки “Политика” на Аристотел, е нещо, което печели уважение в широки академични и научни кръгове.
В предговора на книгата, преведена от проф. Анастас Герджиков и издадена през 1995 г., проф. Богдан Богданов пише - това е събитие в нашия културен живот.
Сега проф. Анастас Герджиков, който вече е в състезанието за президент, се е заел да убеди много широки среди сред всички избиратели, че знае как да приложи класическите теории за политиката в реалното управление на държавата. Въпреки че постът на държавния глава е до голяма степен символен, през последните 6 месеца видяхме, че може да има много общо с реалното управление.
Проф. Герджиков може да води лекции по латински език и римска литература, но е направил отдавна крачката от теорията към практиката. Той има опит в управление на големи и сложни институции. Като ректор на най-голямото и уважавано учебно заведение у нас - Софийския университет. А като председател на Съвета на ректорите е натрупал умения в менажиране на доста комплексната система на висшето образование.
За ерудицията на проф. Анастас Герджиков достатъчно говори написаното от проф. Богдан Богданов (покойният учен е голямо име, учредител на Нов български университет, класически филолог) в предговора на превода на “Политика”: “Макар и да следва естествено във вълната на преводите на старогръцки и латински автори през последните петнадесетина години, българската “Политика” заслужава особено внимание, защото е резултат на успешно преборване с едно от най-трудните за интерпретиране съчинения, достигнали до нас от класическата древност. Нормално е изпълнителят на превода да се е водил от идеята, че се труди над нещо отдавна приключило. Но като всички значителни творби “Политика” далеч не е само свидетелство за нещо отминало. И в това е особената заслуга на преводача, че е уловил универсалното послание и актуалния адрес на текста. Благодарение на това посредничество държим в ръка произведение, което е открито към сегашното ни съществуване.”
Първият родопчанин,
завършил висше
медицинско
образование,
е в рода му
“Да не знаеш какво се е случило преди раждането ти, означава винаги да останеш дете.” Така казва най-прочутият оратор на древния Рим - Цицерон, често цитиран от проф. Герджиков.
А в интервю за “24 часа” в началото на 2020 г. проф. Герджиков подчерта: “Визията за бъдещето на България трябва да включва уважение към традицията и памет за заветите на поколения родолюбиви българи, гордо национално самосъзнание и автентична европейска идентичност, постигане на национално съгласие, приемственост и стабилност по ключовите въпроси на развитието на родината ни”.
Проф. Герджиков произлиза от родове от Карлово и Смолян с традиции и интересна история.
“Винаги съм бил горд с това, което знам за тях”, разказва проф. Герджиков.
Родът на майка му е от Карлово. Зад къщата на Левски е била къщата на прабаба му Цветана. Била е къща с двор, в която са излизали двата прохода от къщата на Левски. На мястото на нейния дом сега е построена допълнителна сграда, която е музей с експонати от времето на Левски.
И майка му, и леля му са играли в къщата на баба си и са минавали през проходите, а прабаба му Цветана била уредник в музея.
Джапунови е родът на майка му по майчина линия. Баща му се е казвал Гърдев и цялото семейство е
Гърдеви, които са били печатари
Смолян пази спомени за рода на баща му.
В Райково, днес квартал на Смолян, някога е бил възходът на родопското подвижно овцевъдство. Прапрадядото на проф. Герджиков е Ташо Герджик кехая. Кехая - така са наричали опитните и състоятелни овчари, които отглеждали огромни стада и били част от онези, градили великолепието на родопския край.
Ташо Герджик кехая е бил един от най-известните по онова време кехаи в Родопите и Беломорието. Описвали го като здрав, едър и снажен човек. Тих и спокоен, внушителен и сериозен, въздържан и трезв в мисленето си, много добър по душа, помагал на всички. Имал овце и красиви и звучни чанове.
Ставали са обири, но никой не е посягал на неговото стадо, а той не е носил оръжие. Казвал е:
моето оръжие са
кръстът и вярата
Ташо кехая знаел отлично турски и гръцки. Изпратил четвъртото си дете - Никола, да учи медицина в Швейцария в края на XIX в.
“Интересно е, че Никола Герджиков е учил в чужбина, защото по това време в България не е имало университет. Българската държава дава пари на студенти да учат в чужбина. Тук случаят не е такъв, парите ги е дал баща му. Колкото и да е бил богат, все пак е бил един овчар. Този човек е бил достатъчно буден, за да осигури средства за сина си да учи в чужбина", разказва в предаването “Джинс” на БНТ проф. Анастас Герджиков.
Никола Герджиков е първият родопчанин, завършил висше медицинско образование. Става професор и ръководител на клиника в Женева. Първият чужденец е, който става почетен гражданин на Женева. Всеки час е милеел за България, разказват неговите потомци.
В Женева се ражда и любовта му към графиня Мария, неговата бъдеща съпруга.
Станал доброволец в
Балканската война,
а по това време жена му била бременна. На фронта участвал като лекар. Оборудва 2 санитарни палатки и стига до Одрин.
Никола Герджиков идва в България на сватбата на сестра си Шина. А сватбата е използвана за създаването на Македоно-одринския комитет - първия революционен комитет в Смолянския край.
“В най-високата камбанария в Родопите са съхранени костите на моя прапрадядо Ташо Герджик кехая. Неговият син Георги е моят прадядо, а неговият син Анастас е моят дядо”, спомня си още Анастас Герджиков.
За Ташо Герджик кехая има две народни песни. Те са събрани от Тодор Коруев в чудесното му изследване за родопското овчарство. Това е една много добре написана и тъжна документална история за това как нещо толкова величествено в началото на XX в. залинява и след затварянето на границата с Гърция постепенно умира, казва проф. Герджиков.
Параклисът “Свето Възнесение Господне" е мястото, където се правят родовите срещи на Герджикови.
Бащата Георги и майката Мария са преподавали в Софийския университет.
“Целият род са хора, които са любознателни и според мен и духовни. Хора, които не са си отишли просто така. Опитали са се нещо да направят. За мен това е голяма гордост”, казва ректорът.
Музикалните вкусове
като индикатор
А каква музика слуша проф. Герджиков? Музикалните вкусове може да изглеждат не толкова съществени за един политик и държавник, но психолози казват, че по тях може да се съди много за човека.
Още преди да стане президент през 1997 г. например, за Петър Стоянов се разбра, че е почитател на “Бийтълс”, т.е. на западната поп култура.
В предаването “Моят плейлист” на БНТ проф. Анастас Герджиков разказа, че харесва “Пинк Флойд”, “Юрая Хийп” (сред любимите му хитове е Weep in Silence от 1976 г.), “Дийп пърпъл”, Дейвид Боуи и... Моцарт.
Тази ширина на музикалните вкусове - от рока на 70-те и 80-те до класика - говори за широко скроена личност.
Дали защото е възпитаван във възрожденски дух, или защото познава древногръцката история, философия и литература в детайли, или за огромните духовни хоризонти,
най-върховната
ценност за Анастас
Герджиков е
свободата
“Няма друга цел, за която хората да са се борили и жертвали повече”, казва професорът преди време пред “24 часа”.
“Често в спора с хората, изпитващи носталгия по отминалата епоха, защитниците на демокрацията използват икономически аргументи - тогава имаше дефицит, само два вида салам, чакаше се по десет години за закупуване на кола. Нужен е само един аргумент: нямаше свобода. Няма нищо по-ценно от свободата да говориш каквото решиш, да четеш и пишеш каквото искаш и да пътуваш, където те води сърцето”, разсъждава Герджиков.
А за чувството му за справедливост и способността за преценка на социалните стойности можем да съдим по следното. Проф. Герджиков разказа как
преди 25 години го возил в такси
човек, завършил история
и специализирал археология. Разказа и за асистент в Техническия университет, който слага плочки в баня.
Знанието и науката трябва да се оценяват достойно. Проф. Герджиков убеди правителството да увеличи възнагражденията на преподавателите от 1 януари 2021 г., но го отчете като “добра стъпка в правилната посока, но не е достатъчно”. Трябва да стане като в Румъния - университетските преподаватели получили заплати от по 2000-3000 евро. Тогава ще има сериозни научни резултати и иновации, казва професорът.
